СТРАТЕГИЯ НА УСПЕХА
- Много обичам да пиша простотии! – споделя писателят Марчо Марчев – Започвам ги провокативно, за да се хванат читателите като шарани, след това засилвам действието като в криминале и накрая трясвам такава ужасна тъпня за финал, че опулват очи от удивление. Безмерната ми дързост и нахалство ги впечатляват повече от написаното, затова ме почитат и хвалят. Ей това е да си писател!
- Аз мислех, че писатели са тия, дето се изхранват с парите от написаното. Затова и никога не съм се броил за писател. – опитвам се да оспоря възгледите му.
- Така е, но в другите държави. У нас такива писатели няма.
- А Христо Калчев, лека му пръст, не беше ли такъв?
Марчо снизходително се усмихва и махва с ръка:
- Какъв писател беше Христо, като други му пишеха книгите? А и как се случваше всичко? Мутрите плащаха да ги описват, за да се популяризират и налагат сред плебса, изкупуваха му книгите и ги рекламираха по всякакъв начин. Будалите се вързваха и купуваха тоя бълвоч, докато в един момент загрееха, че ги баламосват. Като спряха да се купуват мутринските сапунки, затриха Христо за да го превърнат в класик и герой, както и да си върнат вниманието на читателите. Като не успяха, опукаха Гошо Стоев и дори Боби Цанков, но ефекта вече беше обратен. На нормалните хора им писна от мутри и мутрински изпълнения. То не бяха убийства и показни разстрели, кражби в особено големи размери, отвличания и всякакъв рекет! Мутри в политиката, мутри в търговията, мутри на пътя, мутри в културата, мутри в съседната кооперация, ..... аман бе! На всички им се повръща като отворят вестник и прочетат водещите заглавия, като пуснат новините по телевизията и радиото. След глада на стомаха идва и душевния глад, приятелю! Като напълни тумбака българинът, ще поиска нещо повече от турски сериали, гнусни реалитита и тъпашки възхвали на мутрите в книги или филми.
- Мислиш ли? – опонирам му аз – Като гледам световната икономическа криза как се засилва, как у нас тя е в петорни размери, при тази безработица, при тия високи цени и глад, малко се съмнявам да се сети българинът за душата си!
- Ще се сети, помни ми думата! – смее се Марчо – Само с хляб и сирене не се живее. Само, че няма да иска поучения, съвети и разни мъдрости, а нещо леко и приятно за четене или гледане. И тук виждаш ли ....... се появявам аз! Ей така ще стигнат до мен хората. Като пиша забавни лакърдии, ще карам измъчения човек да се отпуска, да приема живота откъм смешната му страна. Така ще живее по-леко в кошмара, дето сме си спретнали тук в България. За читателя аз пиша като приятел, а не като ментор или наставник. Така лека – полека ще се превърна в класик по-скоро, отколкото можеш да си представиш!
- И това ще стане, като пишеш простотии?! – недоумявам аз.
- Точно така! Пътя към класиката не е толкова дълъг и сложен, приятелю! Важно е да имаш стратегия за успеха!
Въздъхвам, стискам ръка на Марчо за довиждане и си тръгвам унил. Аз като си нямам стратегия за нищо, така ще си остана неуспял и непрокопсал.
Красимир Бачков
