Гол   бунак   на   покрива

    Пенсионерът Ганьо Склерев имаше огромен синьо-червен нос, малка пенсия, голям апетит и безкрайна омраза към всички политици. Самият той бе безпартиен, защото по времето на социализма не го бяха одобрили за комунист, по времето на демокрацията от всички новосъздадени партии се опитваха да го използват единствено и само като прост член, а никъде не го харесаха за лидер или водач. Той бе мързелив, алчен и безкрайно завистлив. От всички доказани завистници в квартала той бе единствения, който завиждаше на умрелия преди година пенсионер от петия етаж Караколев. Причината бе прекрасното място на гроба му, разположен в началото на гробищния парк.  При ежедневните си разходки до гробищата, Склерев поддържаше в тонус тялото, а след като прочетеше последните залепени некролози, укрепваше и духа си. Той караше осемдесет и първата си година, но така спокойно би стигнал и стотак. Маса народ го бяха прередили за оня свят и това понякога го караше да се замисля. Минаваше му кощунствената мисъл, че тези тарикати може би бяха избрали оня, вместо този свят, просто защото бяха по-хитри от него. Покойниците които познаваше от по-рано, бяха живели по-добре от него на този свят. Кой знае дали по някакви неведоми пътища не бяха разбрали, че ако умрат, няма да се подредят по-добре на онзи свят? Така, разяждан от съмнения Склерев крачеше като Хамлет  и вътрешно се питаше кое е по-на далавера: - „Да бъдеш или да не бъдеш?”.
     Един ден на улицата неочаквано го спря пенсионерката Косматева, която живееше в отсрещния блок. Беше бивша партийна секретарка с голяма пенсия, мустак като на Филип Тотю и две пъстри котки за компания. Независимо, че бе с пет години по-възрастна от Склерев, тя се държеше като египедска мумия и май нямаше намерение скоро да си сменя местожителството. Жизненото и кредо се изчерпваше с мотото: - „Докато мога да гласувам за червените, ще живея!”. След като размениха дежурната информация за времето, кварталните клюки и разклатеното си здраве, изведнъж Косматева  предложи:
-    Както знаеш съседе, аз нямам никакви наследници.Ти си младо  момче и ако искаш, мога да ти прехвърля апартамента си, срещу едно условие.
-    И какво е то? – като козината на котарак щръкнаха десетината бели косъма по главата на Склерев.
-    Да се качиш на покрива на вашия блок, да се съблечеш чисто гол и цял ден да викаш с всичка сила: - „Да живее комунизма”
Склерев я изгледа с любопитство. Не разбираше дали дъртата комунистка си прави майтап или е сериозна. Все пак запита:
-    Сега е октомври. Мога да се простудя и да настина.
-    Аз гледах прогнозата за времето по телевизията. Следващите два дни ще е слънчево.
-    Хм! И кога точно искаш да викам?
-    В други ден.
  След уточняване на подробностите, двамата се договориха. Склерев страшно мразеше комунистите, но на такава оферта просто не можеше да устои.
    След два дни ужасените съседи от панелните блокове чуха магарешки рев с призив към комунизъм и видяха дъртия бунак съвсем гол на покрива. Екип на градската кабеларка заснемаше необичайното събитие. В отсрещния блок Косматева стоеше на балкона и гладеше доволна двете си котки по козината. Месец преди това тя бе сключила бас с председателя на градската БСП, че ако успее да накара някой опозиционен пенсионер да скандира гол на покрива за партията, тя ще стане съсобственик и акционер в най-големия градски МОЛ. Тя бе убедена, че щом някакъв неизвестен млад нехранимайко можеше да купи Кремиковци като на шега, притежанието на един МОЛ не е чак толкова голяма придобивка, за един  предан член на партията като нея. В България всичко бе възможно.

                                                                   Красимир  Бачков

Косматева е просто един титан на бизнес мисълта :)
Поздрави!

:)))