Селската пръчка и Шматарока
/ шеста грешка /
- И проста селска пръчка може да те направи на глупак, стига да и позволиш! – оплака се Шматарока на бармана – Налей едно голямо скорчезе, че ме стегна шапката от тая разпоретина!
Барманът наля уиски в една чаша и го подаде на Шматарока. Той го лисна в зажаднялото си гърло, изтри уста и въздъхна:
- Ама, …. сам съм си виновен! Гледам я, с прилична физиономия, запознавам се, говорим …! Прави се на отворена и аз викам, няма начин, да няма начин …! Дай още едно, ако обичаш!
Барманът повтаря упражнението и монолога продължава:
- Реших, че трябва да действам радикално и я каня на вечеря. Естествено, тя съгласна и се качваме на колата. Предпочетох да карам към морето, да хапнем, да пийнем и после в някое хотелче! Обаче докато пътувахме, ми замириса на мърша. Вече бях имал удоволствието да усетя тая типична миризма от друга, гинекологично болна жена. Поглеждам я внимателно, но тя криви очи, хили се и все едно е първа принцеса. Викам си на ума, тая ме съмнява, но ще разберем всичко на финала! Стигнахме в Балчик, намерихме романтично ресторантче и кацнахме. Селската пръчка се поздрави с няколко мъже по масите и аз почнах да загрявам, че е много вътре в играта. Впрочем, през целия път телефонът и не спираше да звъни и тя се обясняваше на „Муцка“ и „Душа“ за щяло и нещяло. Заръчахме ракийка, салатка и я подкарахме ударно. Тя обясни, че си вадела хляба като педикюристка. От рязане и пилене на нокти падали добри пари и било интересно, щото чувала много клюки. Пътувала всяка вечер до село, където имала голяма къща. Живеела сама, заедно с дъщеря си, която в момента била в чужбина. Ееееех….! Я налей още едно, а ако ще да се разчуе!
Вече заинтересуван от историята, барманът побърза да изпълни поръчката, като дори наля малко повече уиски в чашата. Шматарока забеляза това и дяволито намигна. После глътна уискито от раз и продължи:
- Ти да видиш, как ме магьосва тая! Ама тя това, ама тя онова …! Все едно от книга чете, нейната кожа! Изучила се от сапунените сериали и любовните романчета на „Арлекин“, и го дава все едно цял живот все са я сваляли, но тя все недостъпна останала! Реших аз да карам направо и питам, в кой хотел да я водя.
- Ама, недей така! Аз да не съм курва! – отвръща селската пръчка и пали нова цигара – А и точно днес ми дойде цикъла, за лош късмет! Какво да се прави, ще потраеш малко!
Аз изведнъж изтрезнях. До тук се бях набутал със сметка, колкото половин заплата и реших да играя като нея. – Прощавай! – викам – Но ще трябва да прескоча до тоалетната! Кранчето нещо не държи и прочее! – Тя само се хили и пак говори по телефона. Аз това и чакам. Тръгвам към тоалетната и свивам край бара навън. Паля колата и извивам на горната улица. Спускам се пеша по едни стълби и гледам, как ще продължи театъра. Не мина много време и една патрулка паркира пред ресторанта. Слизат две ченгета и след малко водят селската пръчка. Тя им навира смартфона си и кряска:
- Ама, вие луди ли сте?! Ето го тоя мръсник! Предвидливо съм го заснела, за да не ми извърти някой номер! Бас хващам, че го имате в архива си с престъпници …….!
- И какво стана после? – светнаха очите на бармана от любопитство.
- Де да знам! – повдигна рамене Шматарока – Сега чакам честитка от полицията. Аз съм им от инвентара и ако решат, винаги могат да ме приберат. Но, това е бял кахър! Аз да ти разкажа, как ме насади на пачи яйца една ЕнтЕлЕгентна…! Свят ще ти се завие, като чуеш!
Красимир Бачков
