Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01 12:21 - ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 112 Коментари: 0 Гласове:
2





ДНЕВНИКЪТ НА ПЕТЕЛА

Четвъртък

Малко преди обяд ми позвъни Диана. Запита мога ли да мина за малко край полицейското управление, за да ме покаже на колегите си. Отвърнах, че съм зает и ще се освободя чак след шест вечерта, което си бе самата истина. На нея това не и хареса, но се съгласи да мина, когато ми е удобно. Деня се изтъркаля неусетно и аз с огромно любопитство подкарах колата към Трето РПУ, където работеше тя. Спрях веднага след знака за забрана в началото на уличката и след минута хубавата полицайка се показа на входа. Излязох от колата и понеже не знаех какво да правя зачаках. Усмихвах се неловко, а тя приближаваше бавно и величествено, сякаш не бе полицайка, а кралица. С периферното си зрение забелязах, как мърдат вертикалните щори на няколко от прозорците в сградата, а след малко навън излязоха шест – седем ченгета и запалиха цигари. Правеха се, че пушат, но всъщност ме оглеждаха подозрително. Един рус, симпатичен и висок с една глава над мен полицай се престара, като приближи, извади тефтерче и след като си записа номера на колата ми запита:
- Вие правилник не сте ли учили, водачо? Не знаете ли, че в забранена улица не се влиза и не се паркира?
Диана се обърна, изгледа го пренебрежително и отвърна вместо мен:
- Тошев, я се разкарай възможно по-далеч! Що не ходиш да си подредиш малко папките, а се чудиш какво да измислиш, че да ме дразниш? Не виждаш ли, че приятелят ми е дошъл да ме види?
- Може и да ти е приятел, а ….. може и да не е! – огледа ме преценяващо ченгето, но все пак се дръпна при колегите си.
Диана приближи, наведе глава към мен и тихо заповяда:
- Целуни ме веднага, да не ти се стъжни живота!
Целунах я с въодушевление, а тя удължи целувката малко повече от необходимото. Ченгетата – пушачи започнаха да подсвиркват, а ревнивецът Тошев предложи:
- Що направо не се оплющите на капака на колата, а?
- Ще се плющим където и когато искаме! – озъби се Диана – И си затворете малко плювалниците пред приятеля ми, ако обичате! Той е доктор по филология и не е свикнал на подобни вулгарни обноски като вашите!
- Айде, споко! – не мирясваше Тошев – Като е доктор, да не е с два набора? Все ще го издебнем твоя доктор някъде в нарушение и тогава няма да можеш да го спасиш от глобата!
Диана се обърна и отиде до полицаите. Не много силно, но с твърд глас заяви:
- Ако някой от вас се опита да глоби приятеля ми, само защото вас не ви е огряло, повярвайте ще му разкажа играта после! Не ме карайте да слизам на вашето ниво, че тогава да видите!
Ченгетата нещо избучаха, захилиха се като олигофрени, но се кротнаха в крайна сметка. Дори Тошев запали цигара и само навъсен ме поглеждаше от време на време. Той изобщо не криеше ненавистта си към скромната ми особа и това личеше по силните опъвания на цигарата. Изпуши я като компресор на пет – шест дръпвания. След това Диана се върна при мен и запита:
- Сега можем да идем на ресторант! Този път аз черпя!
Умърлушен влязох в колата и се понесохме към „Старият бряст“. Вечеряхме като цивилизовани хора, пийнахме по чаша вино, а после я откарах до един от централните булеварди на града. Преди да си тръгне, Диана ме целуна и на мен пак ми изгоряха бушоните от мерак. Плъзнах ръка по гърдите и, но тя я отмести:
- Не се престаравай, ако обичаш! Може и да ти излезе късмета някой ден, но до тогава ще си послушен!
- Не се дръж с мен, като с хлапе! – упрекнах я сърдито.
- Че ти си хлапе, Иво! Още не си пораснал достатъчно, за да накараш една жена да полудее по теб! Мислиш, че всичко е секс, а това просто не е така!
- Да опитаме, а след това да правим заключения, а? Както се целуваш разбирам, че в никакъв случай не мразиш интимните отношения!
- Така е, но както ти казах, леглото трябва да се заслужи все пак! Не може така – от вратата, за краката!
Влязох в колата, като затръшнах вратата и превъртях гумите на тръгване. Само успях да видя презрителната и усмивка, как се превърна в съжаление или разочарование от хлапашката ми постъпка. Тази жена ме подлудяваше с даскалското си държане. Ако имах бележник, до момента в него щяха да бъдат написани вероятно само двойки. Без да се обадя предварително, отидох направо в апартамента на Лиза. От нея получих това, което исках от полицайката без проблем, но докато се любехме, за пръв път ми се случи, да затворя очи и да си представя, че го правя с Диана. Нещо излизах от релси, но все още се държах. До кога, щяха да покажат дните напред.

Красимир Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 550599
Постинги: 514
Коментари: 457
Гласове: 1134
Архив
Календар
«  Октомври, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031