АЗ  И  БАДЖАНАКА  ВЕСО

1.  КУПУВАМЕ  КОЛА

В нашето малко градче сред равнината, почти всички мъже сме баджанаци. Обаче Весо ми е супер – баджанак, щото е мъж на сестрата на жена ми. Тя първо щеше да става моя жена, но без да искам взех, че ошетах по-малката и сестра. Тя пък взе, че забременя, а бе още ученичка. Събраха се родителите на двете сестри и решиха да се женя за по-малката, щото там резила е по-голям. Още през първата неделя се разписахме, а седмица след това по-голямата сестра съобщи, че също е бременна. Нямаше как да се оженя и за нея, затова силно се замислих по въпроса. Сетих се, че в казармата имах един набор от Ямбол на име Весо, който бе толкова кьопав, че на едни стрелби вместо мишената, си гръмна макарите. Оцеля завалията, но с мъжкото му достойнство бе свършено. Реших да му звънна и да разбера, как я кара. Чухме се и разбрах, че вече работел като полицай. Попитах, как е с жените, но за малко не ми затвори, щото помисли, че се бъзикам с него. Поговорихме и му обясних заплетеното положение. Той помоли да му звънна след три часа, за да обсъди нещата с родителите си. Когато се чухме за втори път, бе кандисал да се ожени за по-голямата сестра и мое бивше гадже. Щеше да гледа и детето, защото щяха да го запишат на неговото име. Това бе добра възможност да се чувства нормален човек, с жена, дете и отговорности. Когато пристигна на другия ден обаче, ме дръпна настрана и заяви:

-         Само няма много да закачаш бъдещата ми жена, щото съм ревнив! До сега каквото било, било!

-         Дадено, бе баджанак! – побързах да се съглася – Но ако тя ми налети случайно?

-         Тогава ….. действай според случая!

Те се ожениха, а случая така се извъртя, че вече имат три деца. Както и да е! Наложи се обаче да купим нова кола, втора употреба, защото в старата им кола не се събираха три детски столчета. Порових в интернет и разбрах, че най-много коли се предлагаха от авто-джамбазите в София, Враца, Хасково и Дупница. Там можеха да се намерят и по-запазени коли, щото голяма част от тях бяха крадени и с пренабити номера. Един ден се метнахме на моето джипче и отпрашихме към столицата. Бяхме белязали предварително няколко коли и само трябваше да ги видим. Весо тури три бона в джоба си и облечен в униформа, за да предотврати евентуалните опити за измама от страна на продавачите, пристигнахме в София. Още в първата авто-къща му хареса един „Опел – Зафира“. Бе седем местен, с много добър външен вид. Запалихме го на място, огледахме го от тук, от там, но не забелязахме особени кусури.

-         Да вървим, да видим и останалите коли! – дръпнах го, но той се запъна като магаре на мост:

-         Туй ще ми е късмета, Боре! Няма що да си губим времето!

-         Чакай, бе човек! Нека огледаме, може да случим на по-хубава кола!

-         По-хубава, по-лоша, можеш ли ги разбра! Все боядисани коне продават тия тарикати! Да ходим, да я прехвърляме!

Опитах още малко да му въздействам, но човека ни приема, ни предава! Брои парите, оформихме документите и тръгнахме към нашето градче. Той кара отпред, аз след него. И бяхме изминали може би трийсетина километра, когато забелязах, че много започна да пуши от ауспуха. Малко след това Весо пусна аварийните и отби встрани. Слезе от колата, отвори капака и изпъшка:

-         Прегря пущината!

Колата бе изхвърлила антифриза. Двигателят отзад бе омазан с прясно изтекло масло, което означаваше, че има изгоряла гарнитура. Звъннахме на авто-сарафа и се оплакахме от дефекта, но отговора му бе, че сме презорили колата и сигурно затуй е прегряла. Нямал никакво намерение да приема обратно колата, щото вината си била наша. Напсувахме го на воля и да не губим време, че вече се мръкваше, я закачих за джипа и с дърпане се прибрахме. Добре, че бе тъмно, когато пристигнахме, да не ни гледат сеира съседите.

-         Знаеш ли, че да ремонтираш двигателя, ще се охарчиш с още толкова, колкото даде да я купиш? – запитах, а баджанака запали цигара и отвърна:

-         Да, ама после ще карам все едно нова кола!

Пихме по няколко ракии и се прибрах в къщи. Преди да си легна телефона ми звънна. Беше отново баджанака:

-         Хайде утре да ходим за риба на язовира!

-         Добре, но нямам стръв!

-         Аз сега съм ядосан заради колата и ще взема да прекопая двора! И без това жената трябва да сее зеленчуци. Колкото червея намеря, ще ги събера за риболова.

-         А как ще копаеш в тъмното?

-         Имам една подвижна лампа. Ще я закача на сливата, да свети по-добре!

-         Да не си сваляш униформата, обаче! Който мине наблизо, да види, колко трудолюбиви са днешните полицаи! – пошегувах се, но той откликна възторжено:

-         Прав си, баджо! Стига само са ни хулили! Ама – ха!

Заспивайки си представих, как баджанака ми копае на лампа през нощта и се усмихнах. Утре на риболова, сигурно щеше да стане голямо шоу!

                                                                         Красимир  Бачков