ПАДЕНИЕТО НА ЕДИН АНГЕЛ
Когато слязох от моето небе и се смесих с хората на земята разбрах, че за да оцелея, трябва да стана като тях. Това не ми харесваше, но постепенно започнах да получавам удари и за да се предпазя, имитирах поведение на лош човек. Започнах по малко да пия алкохол, опитах и да пуша цигари, но това бе толкова неприятно, че скоро престанах. Пристъпих плахо към любовните афери и точно тук намерих амплоато си. В началото опитах да се правя на влюбен в една жена. Не бе трудно, защото в началото тя бе красива и добра. Сам не разбрах, как наистина се влюбих. И тогава се случи нещо неочаквано. Когато жената разбра, че наистина я обичам, ми изневери! Направи го умишлено, за да ми причини болка и да я обичам още повече. Само, че не бе намерила правилния човек. Аз идвах от друг свят, където болката не бе мерило за любов. Само щастието би ме накарало да се почувствам на моето небе, но тя го стъпка грубо и съвсем не по женски. Това ме отрезви и реших да продължа опитите си в любовта предимно физически. Срещах се с жени, главно заради секса и непрекъснато увеличавах бройката им. Това ми създаде определени проблеми, защото голяма част от тях се влюбваха, а после ме ревнуваха. Проумях, че след авантюрата с поредната жена, трябва да скъсам с нея, за да продължа с някоя друга. Така я карах известно време, но независимо, че жените бяха различни, се оказваше, че нравите им бяха сходни. Вече почти не ги различавах. Стана ми скучно и реших да сменя полето на дейност.
Този път се насочих към престъпност. Започнах любителски да крада, в началото стоки от магазините, после станах джебчия и завърших с кражби на коли. Беше интересно, но ангелското в мен заговаряше и накрая винаги се чувствах зле. Не ми доставяше удоволствие да пакостя и причинявам болка на хората. Колкото и да се правех на лош, не успявах да ги стигна в тая дисциплина. И един ден, без да искам попаднах в политиката. Случайно срещнах адвокат, който ме запозна с един депутат и се разговорихме. Още в самото начало и адвоката, и депутата ми заприличаха на някого. Като мина малко време ми светна, че те и двамата са истински дяволи, но в човешки вид. Разпознавайки старите си врагове, се опитах да играя и дори да ги бия на тяхната игра. Започнах безумно да лъжа, интригантствам и крада в особено големи размери. Обаче това само увеличи уважението им към мен. И когато един ден депутата най-искрено сподели:
- Ей, голям дявол си, мама му стара! То и ние не сме стока, но ти на всичко отгоре се правиш и на ангел! Шапка ти свалям, да знаеш!
Това окончателно потвърди падението ми и за да запазя поне малко от себеуважението си, реших ако правя щуротии, да ги правя само с жените! И те се държаха като дяволици в повече от времето, прекарано с тях, но когато се целуваха и се любеха, за кратко ме въздигаха до моето небе и ми ставаше едно хубаво, хубаво ….! Само заради това заслужаваха човек да прави нещо добро за тях. Да им купи нова чанта или дреха, да ги заведе на екскурзия или в краен случай, да им подари едно цвете на осми март …!
Красимир Бачков
Липсваш ми, дори и тук, в отвъдното
Зад колко блокове е сметище, защото съсе...