Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.08 15:52 - ЖОРО СЕ ЖЕНИ ЗА ПРЪВ ПЪТ
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 63 Коментари: 0 Гласове:
1




ЖОРО  СЕ ЖЕНИ  ЗА  ПРЪВ  ПЪТ

 

         От нас четиримата само той бе оцелял. Докато цакахме белота и щипехме зара на табла, не мислехме за нищо друго, освен ракийката да е студена, а салатката – прясна. Тримата бяхме с няколко години  по-възрастни, с няколко брака зад гърба си и няколко, вече пораснали деца. Смятахме се за много печени и винаги бяхме готови да дадем някой безплатен съвет, относно стратегията и тактиката за превземане на женските прелести. Почти всяка вечер се събирахме в гаража на Любо, за да си отдъхнем от работата или жените си. Обичахме да говорим за риболов, футбол, коли и жени. За политика не отваряхме дума, за да не разваляме екологично чистата си атмосфера. И снощи, вместо да цака с асото пика, Жоро плясна една снимка на масата сред картите и запита:

-         Пичове, какво ще кажете за тая скумрия?

Пръв  разгледа снимката Тони, после я подаде на Любо и накрая я взех аз. Тримата се спогледахме с ужас. От черно-бялата снимка се звереше Сталин. Любо стана, пипна челото на Жоро и притеснен постави първата диагноза:

-         Абе, няма температура, но защо така? Още сме на втората чашка, за да е пиян!

-         Кво ти става, бе Жоре? – загрижено запита Тони.

-         Нищо! – ухили се като алабаш приятелят ни – Мисля да се женя за нея!

-         Откога Сталин е в женски род? – не останах назад и аз.

-         Какво?! Сталин ли? – скочи Жоро и взе снимката. – Ееех, да му скоча и на тъпана! Като правих снимки на фотото, направих и тази за колегата ми, щото ме помоли. Щял да си я слага в камиона. Объркал съм снимките, момчета!

Той бръкна пак в джоба си и този път плясна друга, цветна снимка. На нея се виждаше излегнала се на плажа чисто гола жена. Беше сравнително млада и относително порочна, поне според похотливия поглед, който бе отправила към фотографа. Любо се почеса по корема и въздъхна:

-         Абсолютен пожар!

-         Леле, какъв изтребител е тая! – допълни Тони, а аз се опитах да бъда по-дипломатичен:

-         Може пък да си паснат с Жорето, момчета! Откъде я изкопа тая русалка, приятелю? Да не си ходил без нас за риба?

-         Тя ме намери! – гордо навири нос Жоро – Запознахме се във Фейсбук. Казва се Алекс.

-         Кога? – запита Любо.

-         Онзи ден! – усмихна се невинно Жоро.

Този път Тони отиде и премери температурата на приятеля ни. Поклати отчаяно глава:

-         Последен статии на оглупяване! И сигурно не си я срещал все още на живо?

-         Че кога да я срещна? Просто нямахме време за това.

-         Обаче ще се жениш за нея?! – повдигнах в недоумение вежди аз.

-         Защо не? Офертата, която тя ми направи е добра!

-         И какво ти е предложила тази ….. скумрия? – пожела да разбере Любо.

-         Вила на брега на морето и хамак, в който да се люлея по цял ден! Тя има достатъчно пари и за двама ни. Вече няма да работя и единственото ми задължение ще е да правя любов с нея! Какво ще кажете, пичове?

Всичко бе толкова невероятно, че не казахме нищо. Жоро си прибра снимката и преди да тръгне уточни:

-         В събота ви чакам пред обредния дом в девет часа! Церемонията ще е в десет, а после ще идем да се почерпим някъде.

И така, в събота сутринта ние тримата се събрахме отново в гаража. Бяхме избръснати, прилично облечени и дори напарфюмирани. На сватба не се ходи току така. Тръгнахме и след половин час стигнахме до злокобното здание. Отпред се бяха събрали цяла тумба гейове, облечени толкова екстравагантно, че се отдръпнахме встрани. Никога не бяхме виждали толкова педали на едно място. Сигурно щяха да правят митинг, в защита на правата си. Малко преди девет часа едно такси спря и от него слезе приятелят ни. Той си опъна костюма, напери се и тръгна към обредния дом. Право срещу него се затича висок, начервисан и гримиран гей, който изскимтя влюбено:

-         Жорееее! Любими мой! Ела да те гушна, гълъбче!

Жоро спря, сякаш се блъсна в стена. Огледа пъстрата сган, облиза устните си и тихо каза:

-         Аз идвам при Алекс!

-         Точно така, скъпи! Аз съм Алекс! – хвана го в мъртва хватка педала. И понеже беше по-як от нашия приятел, го повлече към обредния дом. Останалите се развикаха радостно и започнаха да пускат цветни балони във въздуха.

Ние тримата се спогледахме и без да си кажем  дума, свалихме коланите от панталоните си. Навихме ги около китките и само с токата напред приближихме към пъстрата група.

         Вече се оправяме от жестокия бой, дето ни дръпнаха обратните. Все още имаме синини по лицата и тялото, но поне успяхме да спасим Жоро. Скоро отново ще започнем да играем карти и табла. Поглеждаме се от време на време и не коментираме нищо. Само Любо вчера поклати глава и тихо прошепна:

-         За тая сватба Сталин определено бе за предпочитане…!

 

                                                                            Красимир  Бачков

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 544580
Постинги: 506
Коментари: 457
Гласове: 1129
Архив
Календар
«  Септември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930