Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09 12:03 - ЗАРАДИ СМЕХА
Автор: jitanosten Категория: Забавление   
Прочетен: 382 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ЗАРАДИ   СМЕХА

 

         На Милко все му се искаше да се смее, да се забавлява, но край него навъсените физиономии на хората бяха доста повече от усмихнатите. Той си спомняше, как някога като дете бе ходил на филмите с Луи дьо Финес, с какво нетърпение чакаше сериите по телевизията „Усмивки от старите ленти“, скечовете на Бени Хил и по-новите щуротии на мистър Бийн. С носталгия се сещаше за „Таралежите се раждат без бодли“ и „Изпити по никое време“, за „Оркестър без име“, „Двойникът“, „Господин за един ден“ и „Тримата от запаса“. Беше невероятно преживяване да гледаш такъв шедьовър за пръв път и неповторимо удоволствие да го повториш после. Милко се зареждаше от смеха, както другите хора се хранеха. Без смях той се чувстваше беззащитен и слаб, затова винаги търсеше повод да се посмее. Повечето от колегите му го смятаха за малко луд, но това не го тревожеше. Той знаеше, че луди са по-скоро те, защото намръщения човек е по-опасен и от лудия. Милко живееше сам, защото бе стар ерген. Той имаше ужасна, голяма брадавица на носа, която отблъскваше жените от него. Бе опитвал няколко пъти да я премахне в болницата, но след всяко лечение тя се уголемяваше все повече. Накрая се отказа и реши, че не е чак толкова ценен, за да се събира със самка и да се размножава.

         Когато през късната есен всичко посивя и се омърлуши, а небето заплака с тих, студен дъжд, Милко реши да изпълни едно старо свое желание. Още от ученик му бе дошла идеята, да вземе една голяма автомобилна гума и да я пусне надолу, по някоя стръмна улица. И без това с всяка измината година автомобилите ставаха все повече и по тротоарите нямаше място за пешеходците от тях. Той бе решил да изпълни желанието си късно вечер, когато улиците бяха пусти  и възможността да пострада невинен човек бе нищожна. За беда обаче, в неговият град нямаше стръмни улици. По пътя на логиката се досети, че най-подходящо място трябваше да е старопрестолното  Велико Търново, защото там почти нямаше улица без стръмен наклон. И така, той си взе една седмица отпуск, купи билет за автобуса към старата българска столица и на другия ден вече бе отседнал в хотел там. През целият ден обикаля, в търсене на подходяща гума из града. Вечерта бе избрал една стара, захвърлена гума от трактор, потопена до половината на брега на Янтра. На следващата сутрин положи огромни усилия, за да я извади от калта в реката. Към обяд гумата бе измъкната и готова за приключението. Измръзнал, окалян и подгизнал от водата, цял следобед той бута гумата до мястото, което бе избрал за спускането и. Умишлено бе избрал улица, която се спускаше към ниското, а после продължаваше по баир нагоре. Така гумата би имала възможност да се върне няколко пъти, напред – назад. 

         Малко след полунощ той зае избраната позиция и след като приготви мобилният си телефон за видеоклип, и се убеди, че по улицата няма жива душа, засили гумата надолу. В началото голямата гума се въртеше тромаво и бавно, но когато набра инерция, се понесе като опустошител по улицата. Удари се в няколко неправилно паркирани коли, помля им стоповете, фаровете и прозорците и с още по-голяма скорост тръгна към ниското. Там вече бе пристигнал един млад циганин, който се изхранваше с просия през деня. Той седеше в  инвалидна количка , с подвит под него крак, като показваше изкуствен такъв, за да го съжаляват минувачите и да му дават пари. Силиконовият крак му струваше доста пари, защото го бе поръчал от едно филмово студио в чужбина и изглеждаше също като истински. Сега той дори не видя, как го връхлетя засилената гума. Само изкрещя с пълен глас, защото гумата му смаза крака и сега действително щеше да остане инвалид за цял живот. От една странична улица в ниското изви луксозна кола и щом шофьорът  видя проснатия на улицата човек спря и излезе да види, какво се е случило. В това време гумата бе стигнала апогея по изкачването си от другата страна на баира и започна да се връща назад. Шофьорът на лимузината се оказа известен политически водач, който бе дошъл на среща с близки партийци в града.  Той бе мразен от хиляди избиратели в държавата, но статуквото го бе направило несменяем вече десетки години. Сега голямата гума се спусна право срещу него и като го блъсна отзад, му разби черепа за част от секундата. След това помля скъпата лимузина и продължи към Милко. През цялото време той снимаше и макар гумата да се приближи заплашително близко, той не спря и не се отдръпна. Гумата го прасна не особено силно, но достатъчно, за да му свали голямата, грозна брадавица от носа. Заболя го ужасно и той хукна нагоре по улицата.  Долу в ниското циганинът – просяк пъшкаше от болка и се оправдаваше пред бодигардите на политика, който вече нямаше да може да тормози гражданите на държавата.

         На другият ден по телевизията изнесоха информацията, че от една опозиционна партия са извършили атентат срещу известния политик. Случайно пострадал и човек от малцинствата, който сега щял да съди държавата в Страсбург. Полицията вече разполагала с доказателства и скоро щели да оповестят, кой стои зад мократа поръчка. Милко погледа, послуша и никак, ама никак не му бе смешно. Погледна се в огледалото и се зарадва, защото лицето му вече изглеждаше напълно нормално без брадавицата. Изгледа видеоклипа няколко пъти и вместо да се смее, кой знае защо му стана тъжно. На обяд напусна хотела и тръгна към своя град. На седалката до него в автобуса се случи приятна жена на средна възраст, с която непринудено заговориха. Докато пристигне в града си, Милко вече се бе уговорил с жената, да се срещнат на другия ден.

         Късно вечерта, вече у дома си, той направи анализ на свършеното през отпуска. Заради смеха той бе помлял няколко неправилно паркирани коли, бе превърнал в действителен инвалид един мошеник и случайно бе освободил народа от един сатрап. В същото време се бе освободил окончателно от брадавицата си и бе срещнал жена, с която възможността да се възпроизведе занапред никак не бе малка. Само едно нещо не успя в начинанието си. Милко изобщо не се бе смял, при осъществяването на мечтата си с гумата. Той въздъхна  примирено. Бе достатъчно интелигентен за да знае, че за постигането на една цел средствата не са чак толкова важни.

                                                                      Красимир  Бачков




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 568179
Постинги: 527
Коментари: 462
Гласове: 1144
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31