ЧЕСТНА  ОРИЕНТАЛСКА

Чичо Тодор се пенсионира и получи десет заплати накуп. Тъй като децата му бяха вече отраснали и установени в други градове, той реши да изпълни едно свое старо желание. През целият си живот ходеше за риба по реки, язовири и на морето, но винаги със старият си „Форд“. Много пъти му се искаше  да притежава и той като баш – рибарите един джип, за да минава и през кал, и по пясък без  проблем, но пустите пари все не стигаха. Сега, без много да мисли отвори лаптопа и започна да търси подходяща оферта, в няколко сайта за употребявани автомобили. Спря се на няколко марки и започна да ги сравнява. Избра  си няколко джипа и зачете характеристиките им. Още при първият, отвори учудено уста. Това бе джип, произведен преди шестнадесет години, шест цилиндров, бензинов, с обем на двигателя 2500 кубика.Собственика, който го продаваше бе написал: -„Съвсем нов джип, идеално запазен за годините си! Всичко работи и няма дрън, няма мрън! Качваш се и караш!“. Следваше телефонен номер и адрес. Чичо Тодор прехапа устни и си взе телефона. Набра съответния номер и отсреща веднага вдигнаха:

-         Альооооу!

-         Здравейте! Обаждам се за джипа! – изпъшка чичо Тодор.

-         На точното място звъниш! – изръмжа дрезгав, мазен глас.

-         Интересува ме, защо сте написали, че джипа е съвсем нов, след като е на шестнадесет години?

-         Ти досега джип карал ли си, мой чуйек?

-         Карал съм, но не съм притежавал.

-         Това обяснява всичко! За един джип шестнадесет години са нищо! Това да не ти е кола? Сравнен с чуйек, джипа е все едно на възрастта на бебе! Анадън му?

-         Не разбирам цигански!

-         Това не е цигански, а турски! Ти на колко години си?

Чичо Тодор се усмихна на криво и рече:

-         Погледнато от ваша гледна точка и аз съм съвсем нов! Преди месец навърших шестдесет и три! Все едно съм в детската градина, а?

-         Е, не се изхвърляй толкоз! Едно е джип, а друго – чуйек! Значи си неграмотен дъртак от село! Дай девет хиляди и ще ме споменаваш цял живот!

-         Как девет хиляди, като в обявата е посочено седем хиляди и петстотин?

-         В обявата са сбъркали! Печатна грешка! Продавам джипа за дванайсе хиляди, но за теб правя специална отстъпка! Нали си мой чуйек!

-         Че откога станах ваш човек? – повдигна вежди чичо Тодор – Говорим си едва от две минути!

-         Две минути стигат, за да вдяна, че си точния чуйек за моя джип! Ше си паснете като дупе и гащи с него! Хайде, вземай пачката и тръгвай!

-         Но аз живея в Шумен, а вие сте в Дупница!

-         Няма проблем! Преведи ми по сметка капаро от пет хиляди и ела, когато ти е удобно! Джипа няма да ти избяга!

-         Ама, вие ставате вече досаден! При такава цена джипа не ме интересува вече! А капаро да ви пращам, е просто смешно! Аз докато не видя джипа, докато не го покарам, пазарлък не правя!

-         Абе, ти си голям селянин, бе чуйек! Сега да не ти е едно време! Сега всичко е точно! Няма превъртане на километража, няма лъжа, няма измама! Джипа е направо кукличка! Грам ръжда няма! Само една баба го е карала в Гърция! Няма още двадесет хиляди навъртени километра! Анадън…?

-         Не ми говори глупости! На година по хиляда километра ли е минавал тоя джип?

-         Честна дума, мой чуйек! Бабата, от която го купих го ползвала да ходи само до аптеката с него!

На чичо Тодор му писна да го баламосват и кресна:

-         Ай сиктир, бе дрисльо! Когато аз вкарвах коли от Германия преди двадесет години, ти сигурно си бил в детската градина! Ходи се блъсни в най-близката стена  да вденеш, че хората не са балами, за каквито ги вземаш!

Отсреща за момент замълчаха, а после с доста омекнал глас отвърнаха:

-         Тъй кажи, бе мой чуйек! Значи за теб правя специална отстъпка! Броиш седем бона и грабваш джипа!

-         Седем цирея да ти излязат отзад! – вече наистина ядосан го отряза чичо Тодор.

-         Добре, де! Не се пали толкоз! За пет бона в брой, ше се разберем веднага!

-         Джипа вече не ме интересува!

-         Добре се пазариш, мой чуйек! Хайде, давай три хиляди и приключваме! Ше се разоря с това добро сърце аз, но какво да правя! Все в услуга на хората да съм…!

-         Нали казах, че нямам интерес, бе наглец?

-         Абе, то чуйек едно казва, а друго прави! Последно, ти го давам за две и петстотин! Няма как, да не се съгласиш на тая цена вече!

Чичо Тодор преглътна и едва рече:

-         Затварям телефона, защото както е тръгнало, ти може и да ми платиш, да купя джипа ти!

След разговора той излезе на улицата и погали старата си кола:

-         С тебе съм лорд, мой верен, стар „Форд“! Повече няма да звъня на никого, защото току виж са ми продали комбайн или трактор, ей тъй заради единия джамбазлък!

                                                                             Красимир  Бачков