Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.04.2009 10:48 - Стомахът или душата?
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 540 Коментари: 1 Гласове:
0



СТОМАХЪТ   ИЛИ   ДУШАТА?

  Цял  ден спорихме с един приятел, дали хората днес са по-добри или по-лоши от тия, от преди трийсетина години. Дали книгите са ни правили по-човечни, от компютрите сега. Дали престъпноста е била скрита тогава, или сегашната е прекалено нарастнала. Кое се е променило и има ли изобщо съществена промяна у хората във времето. Както сами се досещате, това са теми които обикновено обсъждат лентяите, но когато човек е без работа и му е омръзнало да чопли семки, пристъпва и към такива средства за осмисляне на безценният миг. Накрая впрочем стигнахме до извода, че хората по същество не са се променили. Променили са се обстоятелствата. А и те периодично се завръщат, за да не ги забравяме съвсем. За какво говоря ли?

  Когато човек е гладен предпочита пет лева, вместо някой да му пълни главата или очите, с празни приказки или картинки. С тях ще си купи хляб и парче сирене, с които ще утоли глада в стомаха си. Когато има пет лева и стомахът му е пълен, се явява нуждата от развлечения. Излиза, че с празен стомах не можем да живеем, но и само с пълен стомах не се живее. На пръв поглед има противоречие, между материалното и духовното в живота на всеки човек, но когато погледнем втори път се оказва, че са двете части на едно неделимо цяло. Като деня и ноща, сладкото и соленото, топлото и студеното и всъщност всичко край нас. Приемаме или отхвърляме някакви дадености, ние просто реагираме в момента на определена ситуация. В един момент ни се струва, че сме прави, а в друг – че сме сгрешили. Къде е истината тогава? И има ли някаква общовалидна  истина изобщо? От тия философски въпроси можем да се оттървем, като ударим 100 грама водка на екс, метнем жена си на спалнята, или просто идем за риба. Въпросите по този начин няма да решим  разбира се, но и да преливаме от пусто в празно не е по-добрият начин да си отговорим. Ей тъй минават дните ни, белязани с малки веселби или произшествия и едва когато загубим нещо безвъзвратно разбираме, че част от нашият живот, от самите нас вече го няма. Тогава си даваме сметка, как все по-бързо минават дните ни и тия които остават, са по-малко от отминалите напусто и безцелно. За да спасим поне каквото можем, я удряме през просото и вършим глупост след глупост, докато не ни досрамее от самите нас. Едва тогава си сядаме на задника и вместо да се отрезвим и покаем, започваме да съдим другите и злобно да проповядваме това, което до вчера сме нарушавали. В този момент не ние, а другите разбират, че сме остарели. Когато по-късно и ние го проумеем, всичко си идва на мястото и вече спокойно се приготвяме за дългото пътуване. Спокойни сме, защото никой няма да остане дирек на тоя свят, независимо колко богат, талантлив или умен е бил. Спокойни сме, защото нашите наследници ще повтарят нашите грешки и успехи, без да могат да превъзмогнат законите на живота. А те бяха прости – добро- зло, сладко-солено, светло-тъмно, любов-омраза, живот-смърт, начало-край. Толкова. Много приказки – на пазара!

                                                                                   Красимир  Бачков




Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. psyol - душите на хората всеки ден закър...
08.04.2009 10:52
душите на хората всеки ден закърняват по малко.
стомсите им обаче са все така гладни , устните все така сухи , а очите все така жадни , но никой не знае за какво.
хиляди деца изгубват детсвото си седйеки пред компютъра.
аз се радвам , че съм играла на стражари и апаши до сред тъмно , прибирала съм се с изпожулени колена и мръсна ...
радвам се , че съм имала детсво
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867034
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031