РАВНОВЕСИЕ

Росен завърши висшето си образование в Техническия университет в София и остана, за да работи в страната. Потърси работа по специалността си „Транспортна техника и технологии“ и за негово учудване не намери. Всеки ден по медиите тръбяха за огромната безработица в почти всички области на икономиката, но се оказа, че реалността е друга. Работа просто нямаше. Предложиха му да работи като шофьор на автобус, работа за която нямаше защо да учи пет години в университет. Той се изсмя и се прибра у дома си. Сподели с баща си, който въздъхна и запита:
- Аз предупредих ли те, че няма да успееш в България?
- Да, но защо е така? – не можеше да разбере Росен.
- Защото всичко тук е прогнило, момчето ми! Където и да посегнеш, ще се отдръпнеш като опарен! Дори да те назначат някъде, сам ще напуснеш не след дълго!
- Защо?
- Защото и държавата, и фирмите се управляват не от най-кадърните, а от партийци и роднини! Шуро-баджанащината открай време върлува у нас и пречи на всякакво развитие! За директори и началници се слагат посредствени, но послушни хора. Когато един добър служител види, че шефът му е много по – нищожен от него, той престава да го уважава. Разбира, че няма смисъл да се опитва да постигне успех в професията си, защото жалкият му и некадърен шеф ще му пречи в кариерното му развитие. Така е навсякъде, но особено опасно е в образованието! Откровено тъпи директори мачкат учителите и си развяват байрака, защото са им дадени права на феодали! Назначават посредствени учители, които могат да разиграват като маймуни, а ако случайно при тях попадне добър преподавател, те го гонят. Сравнени с него те изпъкват с глупостта си, затова свестни учители почти не останаха. А какво очакваш от смачкан учител, който да учи децата? На какво ще ги учи той всъщност? Да си скланят главите пред всяка възникнала трудност ли? Да доносничат и да се подмазват на по-силния ли? Не става така, моето момче! От там тръгват бедите! В училищата вместо да се възпитават, децата се осакатяват, при това за цял живот!
- Но, в нашето училище имахме няколко читави учители! – възрази Росен – Вярно, повече от половината бяха амеби, но класната ми и още няколко си струваха!
- Защото Генчев е добър директор! Аз го знам от една почивка през лятото, преди доста години. Ти още не беше роден. Бяхме на палатки на брега в Шкорпиловци. Вечер се събирахме край огъня и се веселяхме. Там се запознахме с него и разбрах, че току що е завършил история. Знаеше много и беше патриот. След това от време на време се виждахме тук, в София. Разговаряхме за едно – друго и по едно време дори той бе решил да напуска системата на образованието. Беше разочарован от всичко, случващо се там и се оглеждаше за нова работа. Доколкото знам се хвана в някакъв музей в страната и още след месец напусна. Никога преди това не бях го чувал да псува. Беше тъй огорчен от началничката си, някаква жалка кифла, назначена с връзки, че се върна пак в училище. Като стана директор се видяхме и почерпи. Беше се примирил вече с повечето простотии в професията, но се опитваше да запази някакво равновесие между здравия разум, достойнството и цялата мръсотия наоколо. Доколкото знам успя, защото съм чувал само добри отзиви за него, като директор.
- Вярно! Генчев е свестен тип! – съгласи се Росен – Той, класната ми и още четири – пет учители заслужават уважение! Повечето обаче са фира…! И все пак аз мисля, че от решаващо значение е семейството!
- Така е! – кимна баща му – Но едно дете прекарва в семейството си много по-малко време, отколкото в училищната среда. Там оформят мирогледа и голяма част от качествата или недостатъците му! Когато детето има късмет да учи в прилично училище, то развива способностите си. Когато обаче попадне в някой капан на примитивизма, изпъкват недостатъците му. Затова, като те записахме в първи клас, майка ти си смени адреса по лична карта! Така бях спокоен, че в училище, където директор е Генчев, за теб ще е добре.
- Това не го знаех! – засмя се Росен – Значи, мама е сменила адреса си, само за да уча в добро училище?!
- За съжаление, това е истината, моето момче! У нас открай време така се уреждат нещата! С връзки, с познати , с подкуп или с измама! Затова не успяваме в нищо! Сега помисли, ще продължаваш ли да си търсиш тук работа или ще ходиш в чужбина!
- Но, не ми се ходи навън, тате! Тук, при вас ми е добре! Ето, пролетта срещнах Дари и тя има да учи още две години, докато се дипломира! После, заедно можем да излезем някъде!
- Да не мислиш, че те гоня, Росене? Идея си нямаш, колко ми се иска да си до нас! Все пак си ни един!Но, като знам, каква лъжа е живота и как ще ви използват негодяите тук, няма да си простя, да се прахосате на вятъра! Едно дърво е силно, когато е на корена си! Нашият корен отдавна го прекъснаха, синко…! Тъй, че решавай…!
След този разговор Росен започна да си търси работа в чужбина. Тъй като знаеше английски и немски, за него не беше проблем да проучи условията навън. Изминаха няколко месеца и един ден той каза на баща си:
- Смятам, че намерих нужното равновесие, тате! Говорихме с Дари и измислихме приемлив вариант, и за двамата. Като си изкара тя семестъра, отиваме в Германия. Тя ще завърши там по своята специалност, а аз ще поработя като шофьор, но в същото време ще изкарам и магистратура. Ще поживеем в техните условия, ще преценим къде е по-добре за нас! След това може и да се приберем тук. Сега доволен ли си?
Баща му извърна главата си, за да не види сина му овлажнелите му очи. Сърцето го болеше от това негово решение, но знаеше, че то е най-разумното за момента.
- Не съм доволен, синко! Как да съм доволен, като зорлем ви прокуждат от тук?! Но, така няма да съжаляваш ти, а ще съм спокоен и аз! Ще видите, как е навън, ще сравните с условията при нас и ще имате най-важното нещо! Ще имате избор! Сами ще изберете, къде да живеете, да се трудите и да се развивате!Ще прецените, къде да създадете и отгледате децата си! От това, по-добро за вас няма! Хайде, да седнем и да пием по една ракия! Никога не си пил с мен!
- Дадено, тате! – засмя се Росен – Всъщност, аз предпочитам водка, но ще пия една ракия сега!
Двамата седнаха на масата и бащата наля ракия в малки, старовремски чашки. Двамата се чукнаха и с очи, в които се четеше болка, бащата рече:
- Наздраве! За успеха ви!
- За равновесието! – отвърна Росен, в очите на когото светеше надежда.

Красимир Бачков