СВЕТЪТ БУКВАЛНО Е ПОЛУДЯЛ !

Днес е Йордановден. Баба ми се казваше Йорданка, свако ми също. Бог да ги прости и двамата вече не са сред живите! Утре е Ивановден. Баща ми, лека му пръст беше Иван, големият ми син е кръстен на него, а жената с която живея се казва Ивелина. Като притъмня се сетих, че освен подаръка трябва да купя и цвете за Ивка. Цветето щеше да бъде подарък за нея от малкият ни син. Облякох се и излязох в зимната вечер, да търся цвете. Тръгнах към центъра, защото в неделя вечерта никъде другаде нямаше да намеря цветя. Стигнах до катедралата и обиколих всички барачки, където продаваха цветя. Знаех от опит, че по празниците продавачите надуваха цените, затова исках да избера най-красивото и на нормална цена цвете. Накрая спрях пред един от щандовете и поисках избраното цвете. Момичето му върза една розова панделка и го подаде с усмивка, като ми пожела хубава вечер. Любезно и пожелах дълга и щастлива любов. Тя се усмихна тъжно и отвърна:
- Ако искате, да я почваме!
- Кое? - не разбрах аз.
- Дългата и щастлива любов!
Свалих си шапката и уточних:
- Аз съм на шестдесет години!
- Това притеснява ли ви? - изгледа ме момичето.
- Мен определено не, но вас би трябвало! На каква възраст сте всъщност?
- На тридесет и три! Днес имам повод да почерпя, а няма кого! След вас ще затварям, тъй, че ако решите, може да си купим половин печено пиле и да ходим да празнуваме в квартирата ми! Тази вечер съм сама, както и всяка друга вечер...!
- А не се ли боите, че мога да се възползвам от предложението ви и после да изчезна?
- Не! - простичко отвърна тя и сведе поглед.
- Благодаря от сърце, симпатяго! При всеки друг случай бих се съгласил, но сега няма да е честно и към теб, и към жената, за която купих цветето!
Тръгнах си, чудейки се, колко самотен трябва да е човек, за да предложи на последния си клиент за деня, да празнуват заедно. Във времето на високите технологии хората стават все по-самотни, независимо колко многолюден е града, в който живеят. Крачех възможно по-бързо, за да стигна до скъпите за сърцето ми хора. Радвах се, че ги имах, защото иначе ....!

Красимир Бачков