СЕГА,  АКО   ПОСЛУШАХ….

         УМЪТ си, щях да напусна България по възможно най-бързият начин! Имам само един живот и не си струва да го пилея в тази безумна територия, сред безпричинно  намръщени, вечно недоволни и никога нищо не правещи, каквото и да било за промяна субекти! Не понасям тарикати на дребно, мързеливи и безотговорни хора, без достойнство!

         СЪРЦЕТО си, щях да  зарежа всичко и да тръгна към теб, любов моя! Не биха ме спрели нито границите, възрастта, нито какво щели да кажат хората, нито парите или задълженията ми към някого или нещо! Бих вървял пеша към теб, качен на случаен автостоп или просто летейки! Нямам нужда от крила, а от твоята слънчева усмивка, която не мога да сбъркам никога, с никоя друга!

         ДУШАТА си, независимо, че е може би късно, щях да купя с последните си пари цигулка на старо и щях да направя всичко възможно, да се науча да свиря добре! С музиката щях да се опитам да направя света и хората край мен възможно по-добри, по-човечни и смели! Защото само смелите хора, които имат чувство за хумор и обичат музиката, ценят и почитат живота! Своят живот и този на другите! Всъщност, какво освен живота си притежаваме реално в тоя илюзорен свят?

         НЕБЕТО над мен, щях да тръгна по света! Вървейки, щях да срещам много непознати места и хора, трупайки спомени, досущ както скъперниците събират парите си в банка! И колкото по-далеч отивах, толкова повече щях да искам да се върна в родината си. Не за друго, а защото тук започват и свършват ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА , ЛЮБОВТА  и дните, които тъй неразумно пилеем…..!

         ДРУГ  НЕ  ИСКАМ  ДА  СЛУШАМ, защото ми е омръзнало от лъжи!

                                                                          Красимир   Бачков