Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.08.2019 19:24 - ПРАСЕТАТА
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 234 Коментари: 0 Гласове:
1



С измислената свинска чума, този разказ е особено актуален..!  :)

ПРАСЕТАТА

            Два дни преди Коледа Станчо се прибираше от работа с колата си. Дъждът, който се ръсеше мързеливо от сутринта започна да се превръща в сняг и стана хлъзгаво. Станчо намали скоростта, но на места усещаше, как стария „Опел“ поднася и все по-трудно го удържа на асфалта. Вече стигнал до първите къщи на селото, той въздъхна облекчено. След две пресечки стигаше у дома си, но точно от първата пряка улица, с нож забит във врата му изскочи едно прасе и се втурна право срещу  него. Станчо натисна спирачката, но вместо да забави, колата започна да се плъзга като шейна. Прасето се блъсна в предната броня и влезе под  нея. От улицата излязоха Киро и Димо, двамата баджанака, женени за две сестри – близначки. Те не забелязаха, че прасето е навряно под колата и хукнаха да го дирят в полето. През това време „Опела“  продължаваше да се пързаля по баира надолу. Щом стигна до втората пряка улица, Станчо изви към бордюра встрани. Дясната гума се удари и спря движението на колата. Той излезе и се наведе да види, какво става с прасето. Здраво затиснато, то гледаше през белите си мигли и не издаваше никакъв звук. Не изглеждаше да е много голямо, но едва ли би излязло лесно. Станчо тръгна обратно, за да извика баджанаците, да си приберат прасето. Наближавайки първата пресечка, той видя Киро и Димо да бутат друго прасе към дома си. Спря се изненадан. Прасето не бе повече от осемдесет килограма, но баджанаците едва успяваха да го насочат в правилната посока. Станчо препречи пътя на прасето, за да им помогне и викна:

-         Вие две прасета ли изтървахте, момчета?

Зачервени от усилията и видимо почерпени, баджанаците се спогледаха, и започнаха да се смеят на глас. Димо  отвърна:

-         Станчо, ти си по-пиян и от нас, бе! Къде видя две прасета? Прасето е само това!

-         А онова, дето се напъха под колата ми?

-         То ще е било от шейната на дядо Коледа! – зацвили от смях Киро. – Подарък не ти ли донесе?

С общи усилия тримата вкараха прасето в двора, но преди да се върне при колата си, Станчо пак запита:

-         И сега, какво да правя с другото прасе?

-         Направи го на суджуци! – предложи Димо.

-         Ама, после да не дойдете да си го искате!

-         Бягай, Станчо, че трябва да колим това тъпо прасе! Не ни пречи, наборе! Кой знае, какво улично куче си праснал, но ти се е привидяло като прасе!

-         Както кажете! -  вдигна рамене Станчо и тръгна към колата си.

Излязъл на главната улица, той забеляза  колата  бавно  да се движи надолу. Хукна да я стигне, преди да се е блъснала някъде. Преди да дойде до нея, тя се удари в един контейнер за смет и спря. От едната и страна се подаваше муцуната на прасето и сумтеше запъхтяно. Станчо се наведе и здраво натисна дръжката на забития нож във врата му. То болезнено изквича и зарита с крака. Така се измъкна изпод колата, залитна и падна вече мъртво на земята. Станчо го хвана за задните крака и го провлачи към багажника. С мъка го прехвърли, като преди това извади ножа от врата му.

-         Да им скоча на серсемите! – възмути се на глас – Поне за ножа да се бяха сетили! Онова прасе нямаше забит нож във врата! Кой знае от къде е избягало и то!

Същата вечер Станчо наряза прасето на късове. Нареди ги в един казан и ги остави за всеки случай в мазето. Не беше сигурен, дали на другия ден баджанаците нямаше да се усетят и да си искат прасето. Облече се и тръгна към кръчмата. Като никога, тя бе полупразна. Той поздрави и запита кръчмаря:

-         Жоре, що тъй малко хора има, бе?

-         Мани, мани! – поклати глава кръчмарят – Един ТИР се обърнал на магистралата и всички хукнаха, да ловят прасета!

-         Ама, как тъй? – учудено повдигна вежди Станчо.

-         Ей тъй, как! В тая поледица камионът поднесъл и се преобърнал. Возел живи прасета към кланицата. А магистралата знаеш, е от тук на километър и половина. Като се пръснали прасетата, някой ги видял и се обади. Сега всеки гони прасета в полето! Ако някой спомене на циганите от долния край на селото, живо прасе няма да се намери! Даже камиона ще отмъкнат нощеска! Кво ше пиеш, мой човек?

-         Налей една ментовка!

Кръчмарят му напълни чашата, а Станчо я глътна наведнъж. Махна с ръка за довиждане и се насочи към вратата.

-         И ти ли отиваш за прасе? – засмя се кръчмарят – Ей, полудя тоз народ! Аванта ли е, всеки бърза да намаже!

-         Прибирам се, Жоре! Аз на моето му видях сметката преди малко.

-         Че ти нали нямаш прасе? В двора ти само кокошки съм виждал!

-         Имаш хабер ти, какво имам!

-         Аааа, ясно! Вече си успял да хванеш прасе, но се правиш на тапа! Върви, прави наденици от него! От крадено прасе, по-вкусни наденици няма да знаеш!

Станчо закрачи към къщи. Щом сви в своята улица, изведнъж нещо пресече пътя му. Наоколо нямаше осветление и  с мъка успя да разпознае фигурата на друго прасе.

-         Ей, тая вечер прасетата направо валят от небето! – измърмори той и влезе у дома си. Бръкна в шкафа, за да извади прожектора.

-         Станчо! – обади се жена му от прага. Тя тъкмо се прибираше от работа.

-         Кво има, ма?

-         Нали уж нямаше пари? Откъде намери, за двете прасета в двора? И защо си ги пуснал свободни?

-         Бягай бърже, да затвориш портата! – сгълча я той – Тая вечер, ако намеря и в леглото си прасе, изобщо няма да се учудя! Обаче, ако не друго, поне ще посрещнем Коледа с пълна маса!

 

                                                                              Красимир  Бачков

 

                                                                       




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430667
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031