Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.08.2019 12:44 - ХОРА, ОТВОРЕТЕ СИ ОЧИТЕ !
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 379 Коментари: 1 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

БИРА  И  ПОЛОВИНА

       През последните две години болницата задлъжня много. Директорът д-р Попов сключи договори с фирми на свои роднини, за ремонт, за доставка на храна, за консумативи и още куп неща. За всичко плащаха двойно по-скъпо и никой не разбираше, защо непрекъснато задълженията нарастват. Попов бе пресметлив, успяваше  да манипулира всички в болницата, а ако някой му мътеше водата, намираше причина да го отстрани. Той бе изключително отмъстителен и повечето служители се бояха от него.

   Д-р Рачев бе пълна негова противоположност. Като главен лекар, той бе най-добрият специалист, винаги усмихнат и готов да помогне с действие или добра дума. Пациентите и останалия персонал му се доверяваха и го уважаваха безусловно. Това дразнеше директора и няколко пъти през годините, той се опита да заформи пуч  за отстраняването му, но сравнявайки двамата, всички разбираха кой е истинския лекар и не допуснаха да бъде прогонен д-р Рачев. Още от постъпването си в болницата, преди двадесет и пет години, д-р Рачев бе завързал странно приятелство с пазача на портала Лозан. Пазачът бе хром с единия крак и накуцваше, но съвестно изпълняваше задълженията си. Още в края на първия ден, щом започнаха работа, д-р Рачев почерпи с бира пазача. Тогава Лозан се ухили:

-         На мен една бира не ми стига, докторе!

-         На мен пък, една ми е много! – отвърна Рачев. – Не си падам много по бирата, затова  ти отстъпвам половината!

Така, през годините те свикнаха да си поръчват заедно две бири, а пазача изпиваше бира и половина. Понякога други лекари подкачаха Рачев, за пазача. Те не разбираха, какво може да свързва ерудирания доктор, с простия пазач на портала.

-Лозан може да е необразован и дори малко глупав, но е свестен човек и добър приятел! Всъщност, той е единственият ми истински приятел и никога не би ме предал! – отвръщаше Рачев.

    През последният месец започнаха да стачкуват медицинските сестри и санитарките. Искаха увеличение на заплатите и заплащането на допълнителните часове през дежурствата. Всички в болницата не бяха получавали възнаграждение от два месеца, затова хората негодуваха. Чрез няколко свои хора, д-р Попов пусна слух, че болницата е натрупала дългове, заради лошото управление на главния лекар. Когато ситуацията стана нетърпима и навярно щеше да излезе извън контрол, директора насрочи общо събрание в актовата зала на болницата. Предварително се обади на една телевизия и два вестника, да отразят събитието. Преди това плати прилична сума на шефовете на телевизията и вестниците, да отразят в негов интерес събранието.

         Когато всички се събраха в залата и Попов откри събранието, бе настъпила напрегната тишина. Хората гледаха отчаяно и с недоверие. Не вярваха на никого, защото отвсякъде се носеха различни слухове за кражби и злоупотреби на ръководството, но нямаше нищо доказано. Никой не искаше да си навлича гнева на директора, защото би останал без работа . Така, след дълга и витиевата реч, д-р Попов извъртя нещата, щото се оказа виновен за всички беди в болницата, единствено д-р Рачев. Директора отдавна искаше да назначи на мястото на главния лекар, уроложката и негова стара любовница д-р Златева и сега му се отдаваше възможност, да изпълни намерението си. Той предложи да бъде отстранен главния лекар и прикани всички да гласуват. Един по един, лекари, сестри, санитари и обслужващ персонал започнаха да вдигат плахо ръце. Попов потри доволно ръце и отсече:

-         Значи, прието! Отстранява се д-р Рачев от длъжността „Главен лекар“, като му се предлага да остане редови лекар в отделението по ортопедия! Ако това не го удовлетворява, може да си потърси работа на друго място! На негово място предлагам д-р Златева, един доказал се през годините лекар!

В залата хората се разшумяха, защото не искаха да повярват, че лекарката, допуснала през годините няколко смъртни случая по нейна вина и занимаваща се основно с клюки, може да им стане началник.

Тогава, някъде от последните редове се надигна Лозан. Той държеше вдигната ръката си, но Попов се правеше, че не го забелязва. Когато всички в залата зашумяха, директора бе принуден да даде думата на пазача.

-         Ще прощавате, ама не разбрах, какво става! Значи, махаме здравата глава, за да сложим болна на нейното място? Така ли?

-         Ако обичате, говорете по същество! Не ни губете времето с поговорки! – прекъсна го Попов.

Лозан обаче поклати глава и се усмихна накриво:

-         Точно по същество, де! С какво се е доказала докторката? С клюките, дето ги върти всеки ден ли? Или с това, че мачкате чаршафите заедно? А за умрелите по нейна вина пациенти забравихте ли? Значи тя да смени д-р Рачев, а?! Вие да не сте луди, бе? Че има ли по-читав лекар от него в тая болница?

Директорът отново го прекъсна:

-         Всички знаят за дружбата между пазача и д-р Рачев! Разбираемо е да се защитават един друг, по приятелска линия! Обаче тук разискваме сериозни въпроси, касаещи всички и няма да допусна да се говорят клевети! Отнемам думата на пазача Лозан!

-         Ай сиктир, бе дрисльо! – провикна се пазачът – Кой си ти, че ще ми запушваш устата, бе? Та, нали заради далаверите с фирми на твои хора болницата фалира? Всички тук знаят ли, че един хляб, който се продава по един лев в магазина, ние купуваме по лев и осемдесет? Че за ремонт и измазване на първия етаж, болницата е платила осемстотин хиляди лева, а реалната сума е сто хиляди? Знаят ли хората, че нито една фирма, допускана в болницата не е външна, а всички са на роднини на Попов? И при всичките кражби на тоя мошеник, вие вдигате ръка, за отстраняването на най-свестния доктор в болницата?! Ей, хора! То бива да сте овце, ама чак толкова не бива, бе! Ами, тя и държавата ни си отива като тая болница, бе!

-         Уволнен си! – заподскача от яд Попов – Напусни веднага събранието!

-         Нямаш проблем, бе крадльо! – изсмя се Лозан – Аз пазач навсякъде ще стана, но болницата ни е само една! Като я довършиш, да видим какво ще правят тия, дето сега послушно вдигат ръчичка?

Журналистите от телевизията и вестниците гледаха смаяни. Всички в залата станаха и започнаха да коментират  на глас, възмущавайки се. Попов се опита да укроти хората:

-         Колеги, седнете ако обичате на местата си! Трябва да продължим с решенията! Всички виждате, какво се получава, когато някой се е продал за чужди интереси! Колко ти плати Рачев, да го защитаваш, Лозане?

Пазачът вдигна ръце нагоре. Когато наоколо утихнаха, каза:

-         Бира и половина! От двадесет и пет години, д-р Рачев ме черпи по бира и половина, почти всеки ден! Забележете, от собствения си джоб и защото сме приятели! Не за да го защитавам, а защото е читав мъж и човек! Напускам събранието и болницата, за да и види сметката тоя бацил Попов! Вие гласувайте, после да изгонят и вас самите!

Лозан тръгна, а след него излязоха от залата и много други хора. Събранието се провали, без да се вземат решения. Още същата вечер, по телевизията кратко обявиха, че резултат от общото събрание на болницата няма, поради провокация на един от служителите. Обявиха банковата сметка на болницата и призоваха зрителите за дарения. Само така можели да бъдат погасени дълговете и болницата да продължи работа. След няколко месеца щели да дойдат на проверка и от ведомственото министерство. От тях д-р Попов не се притесняваше. Та, нали точно от министерството го назначиха за директор, благодарение на състудента му и сегашен заместник министър. Всичко щеше да продължи по старому, защото народа на тая държава бе свел очи. Този беден, лъган и краден народ не желаеше да види и осъзнае истината, както и да я промени. Не за друго, а защото му липсваше кураж и съвест! Някъде през тридесет годишния преход ги беше изгубил …..!

 

                                                                    Красимир   Бачков




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. krumbelosvet - Какво е изгубил Народът
23.08.2019 14:27
Какво е изгубил Народът, е дълга и широка. Но не е изгубил чувството си за РЕАЛИЗЪМ. И е схванал, че са му отнети средствата за съпротива. Той търси, търси как, обмисля разни начини, но пред всички има непреодолима пречка. Ако не вярвате, кажете какво да се направи и РГАНИЗИРАЙТЕ ОБЩЕСТВЕНА ГРУПА, да не кажа партия, за действие. Няма да успеете.
Когато Иван Славков споделил с бай Тошо, че ще прави партия, тъстът казал "А пари откъде?" Няма пари, отвърнал Батето. И Батето не направи партия...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1430986
Постинги: 936
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031