Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.10.2019 16:56 - Изгубените илюзии
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 175 Коментари: 1 Гласове:
2




ИЗГУБЕНИТЕ ИЛЮЗИИ

Убеден, че може да се справи с всеки враг, полковник Узунов бе победен от бюрократичната система в армията. Закриха поделението, на което той беше командир и го пенсионираха на петдесет години. Изведнъж важният офицер, от когото зависеха много хора и техника, се оказа излишен. Това му докара такъв стрес, че през първите две седмици не излезе изобщо от дома си. Когато изяде и последния сухар от запасите си, полковникът отиде до кварталния магазин, за продукти. Случи се средата на септември и учениците тъкмо бяха започнали училище. Докато Узунов избираше какво кисело мляко да купи, чу разговора на две жени до него.
- Представи си! – казваше едната жена – Учебната година започна, а все още нямаме назначен учител по физика! Карат математичката да преподава материала, но тя не иска! Как ще я караме, не знам!
- При нас липсват двама учители! – оплака се другата жена – Трябват ни информатик и учител по музика! Като отвориш сайта на инспектората, има все още незаети места, а учители няма! Дори пенсионери не се хващат на работа! В същото време, знам двама учители по физическо, които от години си търсят работа, а при нас трима пенсионери с тяхната специалност, работят вече няколко години след пенсия! Луда работа!
- Как да се хванат хората? Едва са оцелели в тая месомелачка училището и да се връщат отново? За нищо на света! Няма толкова пари на света, които да ми компенсират строшените от учениците нерви! Сега трябва да си прост като полицай или военен, за да издържиш в училище!
Узунов плати продуктите на касата и се прибра в къщи. Сипа си пълна чаша уиски с лед и се опъна на дивана. Напоследък пиеше всеки ден и като нищо можеше да се превърне в алкохолик. Все още се чувстваше млад и изпълнен с енергия, но нямаше къде да я изразходва. Запита се, дали да се хване учител в някое училище. Военната му специалност бе „инженер – физик“ и вероятно можеше да преподава физика. Той реши на следващия ден да иде в инспектората по образование в града и да попита, може ли да започне работа.
На другата сутрин се изкъпа, избръсна и по стар навик облече униформата си. Взе си дипломите и тръгна към училищните началници. Случи точно приемния ден на шефката на инспектората и след кратко чакане, влезе при нея. Кратко, по войнишки заяви желанието си, да стане учител. Шефката беше на средна възраст или малко по-млада от него. Гледаше го с такъв възторг, все едно бе намерила талисмана си.
- Прекрасно! – потри ръце тя – Учители по физика и химия се търсят най-много! Веднага ще ви пратя в една гимназия, където ще започнете работа още утре! Обаче преди това, днес трябва да идете в института за преквалификация на учители!Ще се запишете, да получите педагогическа правоспособност! До края на учебната година, ще ви издадат и нужното свидетелство!
- А как ще започна, без този документ? – учуди се той.
- Не се притеснявайте! Това е просто една формалност! Нали до сега в казармата сте работили с хора?
- Принципно, да! Но с деца нямам опит!
- Ще се оправите! – закачливо поклати глава шефката – Такъв снажен офицер и то физик! Вие сте ми буквално като подарък днес!
Узунов се усмихна самодоволно. Много рядко му се случваше да го ласкаят, но кой знае защо, нещо отвътре го караше да се съмнява. Прекалено бързо се наредиха нещата и сигурно имаше някаква уловка, но той не се боеше от предизвикателства. Надяваше се да успее, както винаги до сега.
На другата сутрин, старият войн и новоизпечен даскал, влезе в десети „Б“ първия учебен час. Пред дъската се бяха награбили и се целуваха две момичета, а край тях шумно скандираха съучениците им. Никой не обърна внимание на Узунов, затова той отиде до катедрата и удари с дневника по нея. След силния удар, учениците погледнаха към него с любопитство и неподправено пренебрежение. Едно момче дори подхвърли:
- Къв си ти, бе чичка?
Двете момичета пак започнаха страстно да се целуват, а Узунов почувства, как му притъмнява пред очите.
- Сядайте веднага по местата си! – кресна той, но само няколко ученика се насочиха към чиновете.
Останалите го наблюдаваха, без да се впечатляват от сърдития му вид.
- Кой си ти, бе? Кво правиш тук? – отново запита някакъв пъпчив сополан – Май си объркал заведението, чичка! Лудницата е на другата улица!
В действителност, психиатричната клиника наистина се намираше в съседство и това още повече ядоса Узунов. До сега никой не бе имал наглостта, да го обижда незаслужено и когато целия клас започна да се хили, и дюдюка, той се барна по кръста, където по-рано стоеше кобура с пистолета му. Изкаран за миг от равновесие, той удари с юмрук, с все сила по катедрата. За беля, талашитената плоскост отгоре се счупи на две и видели това, учениците млъкнаха.
- Ей! Тоя много як, бе! Да не е каратист? – запита някой от класа, но никой не отговори и часа започна. Целият почервенял от яд, Узунов се представи и започна да задава въпроси, по вече взетия до сега материал. Никой не отговаряше, защото учениците нищо не знаеха. Те нямаха представа, дори за най-елементарните неща по предмета. Узунов се видя в чудо, но допусна ,че може нарочно да се правят на тъпи, за да го провокират. Преподаде си урока за часа и дори им постави задача за изпълнение у дома. Задачата бе интересна, но никой не я взе на сериозно и нямаше намерение да я решава. В следващите часове, в други класове, почти се повтори неприятното усещане, че е попаднал в лудницата. Само дето учениците вече знаеха, че той е новия учител по физика. Още от вратата, те с респект го питаха:
- Господине, вярно ли е, че сте каратист?
Отначало Узунов обясняваше, че няма такова нещо, но като му писна, отвърна на един особено нахален ученик:
- Това нищо не е! Ако ме ядосаш, с един или два пръста, мога да ти спра дишането или сърцето!
- О-о-о! Яко! – ревнаха останалите и приеха новия си учител, вече почти радушно.
След изкараните пет учебни часа, през първият си ден като учител, Узунов се прибра изнемощял и разтреперан. Той не помнеше да се е чувствал тъй съсипан, дори след най-тежките военни учения. У дома си наля водна чаша ракия и я изпи на екс, за да дойде на себе си. Не разбра, как се отпусна и заспа. Събуди се малко след полунощ и първото нещо, което му хрумна бе, струва ли си да продължава да работи като учител. До сутринта мисли и накрая реши, да изкара до края на седмицата, за да прецени обективно ситуацията.
На следващият ден, докато вървеше по коридора на училището, чу как децата си викаха едно на друго:
- Каратиста идва! Внимавайте!
Той започна часовете и още през първото междучасие, една учителка дойде до него и свойски го хвана за ръката:
- Колега, здраво сте впечатлили нашите ученици! В цялата гимназия, само за вас говорят!
- Признавам, че си изпуснах нервите! – призна Узунов.
- О-о-о! Точно сте им показали, какво представлява един истински мъж! На нас те ни се качват буквално на главите, защото сме жени!
- Интересно! – сподели той – Направи ми впечатление, че не отговарят на въпросите, които им задавам! Дали е нарочно, за да ме дразнят или наистина нищо не знаят?
Учителката се усмихна:
- Нарочно могат да ви залепят дъвка на стола, но що се отнася до знанията им, изобщо не се чудете! Деветдесет процента нищо не знаят и никой предмет не ги интересува! Това е заради порочната система за делегирани бюджети в училищата! Всеки ученик носи пари на училището и трябва да го минаваме от клас в клас, докато завърши! Нямаме право да пишем двойки, да ги оставяме на поправителен, да ги обиждаме или накърняваме самочувствието им! Запомнете, че учениците са неприкосновени, като свещени крави в Индия! Заради едните пари излизат неграмотни от училище и после не са годни за нищо! Нито за себе си, нито за обществото! Всъщност, ние реално отглеждаме паразити, колега! Това е истината!
- Но, как е възможно! – удивено запита той – За какво идват на училище, тогава? Всичко изглежда абсолютно безсмислено!
- Такова е, но сме принудени да се примиряваме! Караме по инерция, колега! – засмя се учителката – Това понятие поне е от вашия ресор, до колкото зная!
И докато Узунов асимилираше току що чутото, тя тихо запита:
- Какво ще кажете, след часовете да идем до едно много приятно ресторантче? Ще хапнем и ще се опознаем! Вече сме наясно, че сте свободен мъж!
- От къде разбрахте?
- Има откъде! Само не се връзвайте да ходите с българичката Недева или информатичката Цветкова! И двете са тъпи кокошки, които ще ви напълнят главата с клюки и всякакви простотии! Разгонени са повече от ученичките ни и ще ви преследват, докато не ги изчукате! После ще ви разнасят из гимназията и целия град, за да се хвалят!
- А вие по какво преподавате? – прояви любопитство Узунов.
- По английски! – смигна колежката и уточни – Значи се разбрахме? След шестия час ви чакам в колата си на улицата! Паркирала съм точно, пред лавката за закуски. Като видите една сива „Тойота“ скачайте, докато не са ви гризнали другите пирани!
До края на седмицата, Узунов преспа с три от колежките си и се убеди, че учениците не само не знаят нищо по предмета му, но и не желаят да се образоват. Когато ги питаше, защо не четат уроците си отвръщаха ,че не им е интересно. Това го караше да се чувства безсилен. Бившият офицер Узунов разбра, че не може и не иска да бъде учител на младежи, които не се впечатляваха от нищо, освен от простотии. Той си даде сметка, че образованието в държавата яко го е закъсало и, че без наказания спрямо учениците, системата един ден ще се срине. И тогава той махна с ръка:
- Майната и на системата, майната и на държавата! Всичко отива към провал, а аз съм седнал да се тревожа! Както вървят нещата, скоро няма да има нито образование, нито държава! Както изчезват българите, така ще изчезне и България! Всичко в природата се подчинява на законите на физиката, а те са неумолими! След десетки години натрупвано безразличие, спрямо кражби, престъпления и дори убийства, естественият резултат ще бъде краят на тази държава! А докато той все още не дошъл, Узунов можеше да я удари на живот, като повечето си съграждани. – „Носете си новите дрехи, момчета!“ – започна да си тананика една песен от младостта си и набра телефона на колежката си по английски. С вече загубени илюзии, не му оставаше друго, освен да се подаде на порока, в едни сигурни, учителски ръце.Отсреща телефона се отвори и сластен женски глас му обеща:
- Колега, идвам след шестия час у вас и ще те скъсам от секс, да знаеш! Цялата физика, която преподаваш, ще козирува на моята физика! Ясно?
- По-ясно няма накъде! – въздъхна бившият военен. Даде си сметка, че бе загубил всички битки и му оставаше само да бъде пораженец, нещо вече съвсем нормално, в преоценената му държава.
Красимир Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. zaw12929 - СТРЕС: Да те направят. . . ИЗЛИШЕН! ...
15.10.2019 14:43
СТРЕС: Да те направят... ИЗЛИШЕН! НАРОД- ИЗЛИШЕН... не става!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867210
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031