УРОЦИ  II

       Учителят влезе в големия хипермаркет и се насочи към щанда за хляб. Искаше да си купи от малките хлебчета, които бяха на промоция. Докато търсеше  хартиени кесии, чу зад гърба си:

-         Здравейте, господине!

Той се обърна и видя един свой бивш ученик, към когото не таеше особено добри чувства. Преди да завърши  седми клас миналата година, ученикът му бе образувал доста нерви. Всъщност, в класа му имаше още двама – трима като него, които понякога правеха провеждането на урока почти невъзможно. Случваше се учителят да се разкрещи и дори да ги нарече „калпазани“, защото идваха неподготвени, а в часа пречеха на съучениците си. Той преподаваше изобразително изкуство и повечето ученици приемаха часа като начин за разтоварване от математиката, физиката, химията и останалите по-трудни предмети. Сега учителят само кимна и започна да слага от хлебчетата в кесията. Ученикът обаче застана встрани и зачака той да свърши с хляба. Когато учителят приключи, той отправи въпросителен поглед към бившият си ученик. Ученикът се поклати неловко настрани и каза:

-         Всъщност, аз исках да ви кажа нещо!

-         Казвай! – съгласи се учителят.

-         Първо искам да ви се извиня  за това, че се държах лошо в час и заедно с другите ви ядосвахме! Ние нарочно ви провокирахме, за да се развикате и накрая да ни наречете „калпазани“, „мързели“ или „магарета“! Така се забавлявахме, господине!

Учителят само вдигна рамене. Не намираше смисъл да коментира. Ученикът продължи:

-         Второ,  искам да ви предупредя,  че класната постоянно ни разпитваше за всичко и особено, как сте ни обиждали, а после звънеше на родителите, за да ви клевети! Веднъж, когато ни бяхте изгонили с Румен, защото се сбихме в час, тя ни извика при заместник директорката и там говори против вас! Клеветеше ви, както нашите съученички се кодошат едни други пред нея! Изобщо, тя се опитваше да се прави на добра пред класа, а беше много подла свиня!

-         Така не се говори за учител! – изгледа го остро учителят.

-         Говори се! Тя говореше открито срещу вас и настройваше класа, да се оплаква на ръководството в училище! Тя е викала поотделно няколко момичета и момчета от класа, за да ги манипулира и настройва срещу вас! Дори с мен се опита веднъж, но я отрязах! И знаете ли, какво караше една от най-големите клюкарки в класа? Нареждаше и, в началото или края на учебната година, да организира всички в класа, да и купуваме цветя! Като завършихме, клюкарката сама си призна! Класната искаше да се хвали, че много я обичали учениците! А всъщност, никой не я обичаше! Обичахме вас, защото бяхте честен с нас! Може да ни крещяхте понякога, но ние си го заслужавахме! Дори тия, дето ходеха да клюкарят при нея, по-късно я презираха! Разбрахте ли сега, каква гадина е класната ни? Казвам ви го, за да се пазите от нея, а вие както искате ме разбирайте!

Учителят се усмихна тъжно. Това не бе новина за него. Въпросната колежка непрекъснато донасяше на ръководството, какво са си говорили в междучасията колегите в учителската стая. Тя действително се опитваше да се хареса на учениците и родителите, за сметка на колегите си. Изобщо, бе  твърде жалка, за да се занимава някой с нея. Той потупа ученика си по рамото:

-         Не ми казваш нещо, което не знам, но ти благодаря, моето момче! Най-вече за това, че си осъзнал лошото си поведение и намери кураж да се извиниш, макар и твърде късно! Виждаш ли, аз съм опитал, а доколко съм успял да ви науча на нещо, времето ще покаже! Класната ви, също ви е научила някои работи! Ако не друго, поне да не бъдете като нея! От тук насетне, големите уроци ще ви преподава  животът! Ако си такъв калпазанин, както беше в моите часове, ще ти е трудно! Друго какво? Бъди здрав и винаги се поставяй на мястото на човека отсреща! Така по-лесно ще разбереш, кой е прав и кой греши! Иначе, какво? Ако за всичко си безгрешен, значи нещо не е наред, нали?

-         Така е, господине! И вие се пазете, че с тия колежки като класната ни…!

Двамата се разделиха, а учителят се насочи към касата. Докато плащаше, изпусна десет стотинки на земята. Наведе се да ги вземе, а един припрян млад мъж зад него измърмори:

-         Хайде по-бързо, де! За десет стотинки сега ще чакаме!

-         Не знам как е при вас, но аз изкарвам с много труд, всяка стотинка! – отвърна учителят.

Докато се прибираше към къщи, учителят вървеше умислен. Срещна познат  и се поздравиха.

-         Какво ти е? Да не те боли зъб? – запита познатият.

Учителят се засмя и кимна, без да отговори. Не зъб, а душата го болеше отдавна, но нямаше как и защо да обяснява на всеки срещнат.

                                                                   Красимир  Бачков