УСМИВКИ И РОЗОВИ ОЧИЛА
Днес откриваме новата учебна година. Всеки път се чувствам празнично на тази дата, но днес ми е някак настъпано. Заради измислената пандемия, в двора на училището са събрани само учениците от първи, пети и осми клас. Изтеглям се зад всички родители и деца, за да гледам тържеството. Когато то свършва, учениците бързо влизат в училище, а аз ги последвам. На входа е застанал един от моите бивши ученици, който вече е десети клас и е знаменосец. Поздравява ме и си разменяме по няколко думи. Пожелаваме си успешна учебна година, а забелязал очилата му с розови стъкла, му пожелавам всичко което вижда да е усмихнато и розово. Той и без това е момче със слънчев характер, затова и очилата са в тон с него.
Малко по-късно си тръгвам към дома. Тази година няма коктейл за началото на годината, но има разчертани с боя коридори, стъклени паравани за учителите в стаите, маски, шлемове и безброй дезинфектанти. Имам усещането, че съм попаднал във филм на ужасите. Докато крача по улицата се опитвам да проумея, как толкова бързо хората по света се подадоха на елементарни внушения и манипулации, как медиите, правителствата и полицаите, се опитват да наложат някакъв медицински фашизъм. Откровената бруталност, захранвана от милиардите долари на организаторите убива всичко човешко и най-вече мисленето, в голяма част от обикновените хора. Безумната алчност за пари превръща част от лекарите в търговци - спекуланти, политиците в хиени, а различните властови органи / полицаи, охранители и пазачи / - в гнусни „капо“ - та от неофициален концентрационен лагер. Страхът е прострял костеливата си ръка над света и задушава всяка свобода и съпротива с глоби, арести и дори побои!
И докато вървя унил под жаркото слънце, чувам зад гърба си:
- Господине, господине!
Обръщам се и виждам към мен да иде красиво, усмихнато, младо момиче. С него са явно майка му и вероятно баба му, които чакат на тротоара.
- Честит празник, господине! - поздравява ме момичето и ми подава ръка, която стискам с радост. - Успешна учебна година! Да сте здрав и изобщо да не ви пука от тоя фалшив вирус!
Не си спомням името на това момиче. Знам, че ми е бивша ученичка, както много други. През лятото една майка на друго момиче ми бе подарила сладолед, ей тъй, щото съм учил дъщеря и. Сега забелязвам на лицето и очила, също с розови стъкла, като на знаменосеца от нашето училище.
- Изглежда е мода да се носят розови очила! - подхвърлям, а момичето отвръща:
- Защо не? Когато светът е загубил ума си, само с усмивки и розови очила можем да продължим да живеем нормално! Обаче всичко ще се оправи, господине! Ще видите! Хората не са толкова прости, че да се оставят да ги убият като опитни мишки! Благодаря ви за това, че винаги сте бил честен с нас, докато ни бяхте учител! Хубав ден ви желая!
Трогнат, не знам какво да кажа. Признавам, че съм горд от това момиче! Някаква буца е заседнала в гърлото ми от вълнение. Остават ми три години до пенсия и уж съм свикнал с училище и учениците, а гледай как все успяват да ме изненадат с нещо! Най-радостното е, че изненадата е приятна и ми дава кураж за бъдещето. С такива деца и крадливите ни политици няма да просъществуват дълго в управлението, и най-после можем да доживеем до някаква справедливост! Значи, не съм си загубил времето напразно като учител! Независимо по какво съм им преподавал, те са усвоили най-важния си урок - по човещина!
Красимир Бачков
© Андрей Мелник атакува Бразилия за укра...
Инсценираната от САЩ визита на просещия ...