ДОБЪР  ТЪРГОВЕЦ

-         Хааа риба, рибааааааа….! – провикваше се дебелия Юксел, докато буташе стара детска количка, с каса илария върху нея. Над рибата и продавача се виеше цял рояк мухи, които настървено жужаха и кацаха върху тях. От ганга на една кооперация излезе дребна бабичка, спря до рибата, помириса я и каза:

-         Бая намирисва!  Колко е килограма?

-         Намирисваш ти, ……. на босилек! – тросна се Юксел – Като не ти харесва, не купувай!

-         Кажи, колко е килото? – повтори бабата.

-         Четири лева, но на теб ще я дам за три, че си голяма претенция!

-         А ако взема две кила, ще я дадеш ли по два лева за килограм?

-         Че ти тъй може да поискаш, всичката риба да ти я подаря направо!

-         Не я искам всичката! Опустяла ти рибата! Мери кило и половина!

-         Кантара не фаща половинки! По-добре да ти сложа две кила!

-         Добре, но за пет лева! – стисна упорито уста бабичката.

-         Ей, страшна си! Айде, от мен да мине, но само защото съм добър търговец!

Той извади от количката стар кантар с топуз в единия край, отсипа риба в една найлонова торбичка и я подаде на бабата. Тя плати и се прибра обратно в кооперацията. Щом влезе в къщи, бе посрещната от котарака Жижо. Той се завъртя около краката и, подуши торбата с риба и се отдалечи с навирена опашка. Бабата сложи рибата в мивката , отряза главите и заедно с вътрешностите ги сложи в паничката на Жижо.

-         Пис, пис, пис! – повика го тя, да си хапне. Котакът се приближи, помириса рибата и се отдръпна. Легна по корем, сложи главата си на предните лапи и я загледа спокойно и нагло.

-         Въх, Божке! – плесна с ръце бабката – Каква е тая риба, дето котката я не ще?!

      В това време дебелият Юксел вече бе напуснал квартала и вървеше към склада на едро, където служителите продължаваха да изхвърлят на боклука, замразената преди три години илария.

                                                                   Красимир  Бачков