В  СЛАДКАРНИЦАТА

     В тихият есенен следобед, сладкарницата - пекарна на пазара бе празна. Пръв прекрачи прага и възрастен, добре облечен мъж и започна да разглежда изложените по витрините сладкарски изкушения. Докато той се чудеше какво да си купи, в сладкарницата влезе млада, екстравагантно облечена жена, от която се разнасяше силна миризма на парфюм. Като видя, че мъжа не застава на гишето да пазари, младата жена поздрави свойски продавачката и започна да поръчва един след друг разни сладкиши. Трета се появи възрастна особа, подобна на мършав кон, с голяма, черна маска, покриваща почти цялото и лице. Младата жена явно не бързаше, защото докато заръчаше на продавачката, споделяше каква беля сторило котенцето и у дома. Това раздразни старата жена с маската и с неприятен, кавгаджийски глас се обади:

-         Госпожице, защо не сте си сложили маската на устата? Нали така ще заразите всички тук?

Мъжът изобщо не реагира, а младата жена само изгледа старата кавгаджийка и продължи пазаруването, без да си вдигне маската. Влязоха още три клиентки и застанаха на вече образуваната опашка. Това събуди бойния дух на старата кавгаджийка и тя продължи:

-         Не се прави, че не ме чуваш, госпожице! Слагай си маската на устата, защото ще платиш глоба иначе! И собствениците на сладкарницата ще глобят заради теб, а всички ние ще се заразим от ковид! Трябва и да спазваш дистанция на метър и половина от човека! Къде се навираш в него?

-         Не се притеснявайте, ще си платя глобата! - отвърна младата жена и продължи с покупките.

-         А ПСР теста ще ни платиш ли? - побесня кавгаджийката - Лекарствата после кой ще ни плати, а? Ако ни заразиш и умориш, кой ще ни плати ковчега и гроба? Кажи нахалнице!

На тезгяха се бяха натрупали цели три найлонови торби със сладкарски продукти. Младата жена поиска и две пластмасови вилички и лъжички, заедно с книжни салфетки. След като получи и тях, тя остави тридесет лева и без да вземе рестото, както и без да обърне внимание на кавгаджийката напусна сладкарницата. След нея кавгаджийката съвсем се развихри. Започна да обяснява на останалите жени от опашката, как младата фръцла харчи пари без мярка, защото се разбира, как ги е спечелила.

  Мъжът поръча за в къщи три геврека, рогче и бюрек. Когато продавачката постави последен бюрека в една найлонова торбичка, мъжа се учуди:

-         Ама, това бюрек ли е?

-         Това е нов вид бюрек! Казва се „Бюрека на майстора“! - обясни продавачката.

-         Аз искам от стария вид! Този не съм го опитвал.

-         Добре! Ще ви сложа от стария, щом не искате да опитате този!

Отзад жените от опашката се развълнуваха. Последната, застанала на опашката заяви с писклив глас:

-         Ама ако се обяснявате така, на мен почивката ми ще мине!

Друга, малко по-напред изкряка:

-         Хайде сега претенции! Това искам, онова не искам! А ние тук ще чакаме до довечера! Да не си в къщи, че ще се глезиш, господинчо?

Мъжът се обърна, изгледа жените мълчаливо и се обърна да плати. Зад него кавгаджийката отново отвори уста:

-         Той нарочно мълча досега, защото се наслаждаваше на прелестите на онази шантонерка! Като не може друго, поне да оплакне окото!Изобщо не и направи забележка за маската, а тя се вреше отгоре му, сякаш мъж невидяла!

След като си взе рестото, мъжът се извърна към кавгаджийката  и с необикновено силен глас, подобен на лъвски рев каза:

-         Не една, пет маски да сложиш полза няма! Ако ще и на километър да си настрани, маската няма да спре глупостите, които бълваш непрекъснато! Явно не ковида, а простотията е заразна, като ви слушам всичките!

Той си взе покупките и напусна сладкарницата, а след него една през друга жените започнаха да кудкудякат:

-         И това ми било кавалер!

-         Гледаш го отвън свестен, а се кара все едно на жена си!

-         Абе, мъж ли е, хвърли го на боклука!

Само продавачката безмълвно чакаше да поръчат, но разбеснелите се жени не спираха да хулят току що излезлия мъж. На ред бе старата кавгаджийка, а тя с блеснали от злоба очи повтаряше като бясна:

-         Маска на устата трябваше да има, не под брадата оная фръцла! Маските са задължителни и трябва да се носят навсякъде! Това е закон, защото го казаха по телевизора! Без маска не си човек, а опасен звяр! Също като онова куче!

Уличното куче, привлечено от апетитната миризма на закуските бе спряло пред отворената врата на сладкарницата и любопитно наблюдаваше женската гълчава. То вероятно знаеше отговора на въпроса, защо на тези жени са сложени такива големи намордници.

  Красимир  Бачков