Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2020 12:17 - ДА СИ ЛОШ НА КОЛЕДА
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 246 Коментари: 0 Гласове:
0



ДА  СИ  ЛОШ  НА  КОЛЕДА

 

         Добрин не беше лош човек, но се озлоби след като го уволниха от работа. Той караше камион към чистотата вече повече от двадесет години, без нито едно нарушение  или глоба, но това се оказа без значение за работодателите му. Фирмата отдавна беше частна и се ръководеше от жената на собственика. Тя бе около петдесетгодишна фльорца, с изкривена на една страна муцуна и стърчащ като на хамстер зъб от ляво. Освен грозна, тя бе удивително проклета жена. Винаги намираше за какво да мърмори, да се кара и дори да санкционира грешките на работниците.

         В края на ноември едно новоназначено цигане закачи контейнер с незагаснал боклук и Добрин го изсипа в каросерията. От това последва разгаряне и малък пожар в камиона. Вдигна се ужасен пушек и Добрин трябваше да спре до един магазин, за да помоли за вода. Криво – ляво успя да угаси пожара, но някой вече се бе обадил на шефката и тя пристигна с черния си „Мерцедес“. Още щом слезе от колата, тя кресна истерично:

-         Какъв е тоя пушек? Защо не си отваряте очите, бе ахмаци? Ще ви спра от заплатите  за всички щети по камиона, да знаете!

-         Щети няма! Аз загасих боклука! Момчето е ново и още не е в час с изискванията! – опита се да я успокои Добрин, но това я накара да изпадне в дива ярост:

-         Я не се оправдавай, смотан шофьор такъв! Защо не му обяснихте на новия, как да си върши работата? За наказание ще ти спра заплатата този месец!

-         Но, защо на мен? Аз нямам нищо общо с инструктажа на боклукчиите! С тях се занимава бригадира Чанко.

-         Не ми противоречи, глупак такъв! Щом казвам, че си виновен, трябва само да си признаеш и нищо повече! Ясно?

-         Но аз действително нямам вина! Защо ще ми режете заплатата и то точно срещу празниците? Накажете когото трябва, а не мен!

-         О, значи ставаш и нахален, а? Тогава си уволнен, господинчо! Слизай от камиона още сега! Никой не може да ми противоречи и да ми казва, какво да правя!

Добрин гледаше тая побесняла жена и не знаеше какво да прави. Когато обаче тя започна да подскача и да го дърпа за ръката, за да го свали от камиона, той сам слезе. Изгледа я с недоумение и се дръпна на другия тротоар. Шефката се обърна към тримата боклукчии:

-         Кой от вас може да кара камион?

Циганите се спогледаха. И тримата нямаха книжки за правоуправление на превозни средства. Единият се почеса по главата и рече:

-         Аз мога да карам, но нямам книжка! Пробвал съм в базата и се оправям горе – долу.

-         Тогава се качвай и тръгвайте! Да не мислиш, че катаджиите ще те спрат за проверка? Хайде, изчезвайте по-скоро!

Боклукчията се намести на шофьорската седалка и потегли. Обаче още на следващото дърво каросерията се закачи на един нисък клон и с ужасен шум се разцепи. Част от боклука се изсипа на земята и това накара шефката да подгони и тримата боклукчии. Тя ги удряше с дамската си чанта по главите, обиждаше ги и крещеше като обезумяла. Циганите побягнаха настрани, като се смееха неудържимо. Малкото случайни минувачи наоколо се спряха и загледаха безплатното шоу. Добрин бавно си тръгна към къщи. Не проумяваше, как подобни особи можеха да притежават такава голяма фирма, да я управляват и да печелят от дейността и. Явно всичко в сбърканата ни държава бе с краката нагоре.

         Още на другия ден му връчиха заповедта за уволнение, без дори да му изплатят последната заплата. Касиерката обясни, че това е по нареждане на шефката и ако имал претенции, да заведял дело в съда. На всички беше ясно, че той нито имаше средства, нито желание да се разправя с фирмата. Добрин се прибра оклюман у дома и извади шише ракия. Реши да пийне, за да потуши поне за малко болката и незаслужената обида. Това започна да се повтаря всеки ден. Няколко дни преди Коледа той реши да потърси шефа и да го помоли, да го върне отново на работа. Когато обаче застана пред него, онзи директно му заяви, че жена му решава всичко и той не може да му помогне. Впрочем, ако желаел, можело да се хване чистач в третата фитнес – зала на жена му. Заплатата била под минималната, но все пак било някакво решение. Съвсем отчаян, Добрин прие и тръгна към фитнес – залата. Тя се намираше в мазето на една кооперация, в централната градска част. Представи се на управителя и започна да мете, чисти и мие трите салона. През последния работен ден  преди светлия празник шефката се появи в залата, за да даде бонуси за Коледа. Още щом видя Добрин, тя подскочи като убодена и кресна:

-         Ти какво правиш тук, нещастнико? Аз не те ли изгоних вече?

Добрин разпери ръце:

-         Шефът ми каза, че мога да започна тук работа!

-         Какъв шеф, ненормалнико?! Единственият шеф във фирмата съм аз! Щом веднъж съм те изгонила, не искам повече да те виждам! Марш от тук веднага!

-         Но аз съм работил вече четири дни! Освен това не ми е изплатена и заплатата за предния месец!

-         Върви се оплачи  на арменския поп! Ако щеш, заведи дело в съда! Плати на адвокат и ме съди, да видим ще успееш ли!

Добрин стисна зъби и напусна залата. Едва стигнал до вратата, шефката го замери с парцала, с който той забърсваше пода. Парцала го цапна по главата и мътна струйка вода се стече по лицето му. Добрин я изтри, хвърли парцала настрани и през зъби рече:

-         Ще си платиш и ти, мършо!

  Зад него се чуха истеричните и викове, но той повече не се спря. Прибра се и както винаги напоследък, си наля ракия. Не му доставяше удоволствие да се напива, но така му се замъгляваше съзнанието и болката донякъде намаляваше. След това заспа непробудно.

         На Бъдни вечер  при него пристигнаха внуците му. Добрин им даде по едно шоколадово яйце с играчка вътре и по десет лева.Децата се гониха и играха, докато синът и снахата ги подбраха, и тръгнаха да празнуват с някакви техни приятели.

-         Прощавай, тате! – гузно повдигна рамене синът му на тръгване – Сам виждаш, че откакто мама почина, дома тук опустя! И ти вече не си същият! Не ни връзвай кусур, моля те! Хайде, весела Коледа!

-         Вървете по живо и здраво, синко! Аз съм лесен! – отпрати ги Добрин и затвори вратата след тях.

  В базата на фирмата за чистота бе останал само пазачът. Той бе извикал двете кучета при себе си и им беше сипал кокали в една пластмасова кутия. Празника трябваше да е за всички. И без това градът празнуваше и никой не би се сетил дори, за фирмата в покрайнините му. Пазачът често – често надигаше тубата с домашно вино и главата му се замая доста повече от допустимото. Той  не видя, как от горния край, встрани от портала, една човешка фигура се прехвърли през оградата и после отвори портите. Не чу как старата триосна  „Прага“ изръмжа и забълва нафтен дим. Двете кучета хукнаха и стигнаха до камиона, но познали Добрин завъртяха опашки и отново се върнаха при пазача и кокалите за вечеря. Камионът – цистерна, пълна с фекалии изви и премина през портала. Бавно се насочи към центъра на града. Когато стигна до третата фитнес – зала на бившата си шефка, всички хора в квартала  се веселяха и празнуваха. Никой не чу, как Добрин счупи малкото стъкло на прозореца и как напъха широкия маркуч на златарката в него. След това за около двайсетина минути, трите тона фекалии се озоваха във фитнес –салона. Вонята в чистия зимен въздух се усещаше адски силно, но Добрин не и обръщаше внимание. Когато цистерната се изпразни, той метна маркуча на камиона и подкара обратно към базата. Паркира камиона на същото място и надникна към бараката на пазача. Горкият, той вече спеше непробудно, а пред него играеха цветовете на малкия телевизор, който още работеше. Двете кучета се завъртяха край Добрин, той ги погали и затвори обратно портите. Тръгна бавно към дома си, някак странно успокоен. Вече му бе все едно, за неизплатената заплата и получените обиди, от страна на шефката му. Да си лош на Коледа не бе нито най-разумното, нито най-доброто нещо, но носеше едно светло и приятно усещане, каквото досега Добрин не беше изпитвал. Докато вървеше, той се прекръсти и измърмори:

-         Прости ми, Боже! Може да не е редно, но все някой трябваше да донесе подходящ подарък на тая чума!

    От север изведнъж духна студен вятър и Добрин вдигна яката на палтото си. Крачеше бавно и спокойно, сякаш бе свършил всичката мръсна работа на света и му оставаше само да си почине.

 

                                                                                    Красимир  Бачков

 

                                                        

 

        




Гласувай:
1
1


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866064
Постинги: 776
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031