Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.12.2020 15:29 - ПО НОВА ГОДИНА ГАСНАТ И ИЗГРЯВАТ ЗВЕЗДИ
Автор: jitanosten Категория: Други   
Прочетен: 302 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

  ПО  НОВА  ГОДИНА ГАСНАТ  И  ИЗГРЯВАТ  ЗВЕЗДИ

Михаил Сергеев или Миша Сергеич,както го наричаше съседката, рускинята  леля Оля, бе най-малкото от петте деца на фризьорката Дафинка. С руса коса, сини очи, шавлив и бърз като светкавица, малкият сополан бе любимец на всички от крайната улица в града. Майката Дафи бе леко слабоумна и всяко от петте й деца имаше различен баща. Нито един от тях обаче не живееше със семейството, нито пращаше пари за отглеждане на децата. Като по план Дафи се влюбваше през две години в различен мъж и след раздялата с него раждаше поредното си дете. Така, сега най-голямата дъщеря на фризьорката бе тринадесет годишна, а Миша Сергеич едва на пет.

         Въпреки слабоумието си, Дафи изглеждаше много добре за тридесетте си години. Тя имаше изключително тънка талия, на фона на която изпъкваха едрите и гърди. С чипо носле, което придаваше особено миловиден и откровено глупав вид на собственичката си, тя предразполагаше всеки мъж, особено като си отвореше устата. Изречените от нея глупости до такава степен смайваха мъжете, че в началото те смятаха, че Дафи си прави майтап с тях. След опознаването обаче,  минаваха в настъпление и така се раждаше следващото й дете. През тази нелепа 2020 година, целият свят полудя.  Още от март правителството обяви карантина, заради някаква недоказана пандемия и през април се наложи, собственичката на салона за красота да го затвори. Така Дафи се озова на улицата без работа и никакви доходи за прехрана. Хубавото в случая бе, че лятото идваше и разходите за всичко намаляваха. Докато Дафи се чудеше от кого да вземе поредния заем, Миша Сергеич  прояви благоразумие и на крехката си възраст започна да ходи до морето за риба. Той  се бе сприятелил с един стар ерген, живеещ с майка си в последната на улицата къща, на име Стоян. Всички го наричаха Тяната и никой не му обръщаше внимание, защото бе изключително стеснителен. Ако случайно Тяната се случеше с други хора на едно място, той не знаеше какво да каже и само потриваше пръсти в отчаяние. При една такава ситуация го измъкна от неудобното положение Миша Сергеич. На улицата бяха спрели Тяната и няколко други съседи, които му се присмиваха добродушно. Тяната само триеше пръсти и гледаше като заловено в капан животно, когато малчуганът се приближи и скочи между тях.

-         Я да видим, кой  не го е страх от змия! - кресна Миша Сергеич и размаха  пластмасовия шлаух, който бе намерил захвърлен на улицата преди това.

Всички отскочиха уплашени и само Тяната остана на място. Той не реагира не за друго, а защото бе изключил за всичко. Това обаче даде повод на малчугана да се присмее на останалите:

-         Бъзльовци! Това е само обелка от кабел! Къде хукнахте, бе? Само Тяната е истински мъж сред вас! И да знаете, че не той, а вие сте смотани! Ясно?

След този случка Тяната започна да взема детето със себе си, когато ходеше за риба. Той имаше китайска гумена лодка с гребла и няколко спининга. Двамата влизаха или в морето, или във Варненското езеро, но никога не се прибираха без улов. През цялото лято Миша Сергеич успяваше да достави у дома повече или по-малко риба, от която мама Дафи приготвяше изключително вкусна рибена чорба. Обаче дойде есента и по телевизията започнаха отново масовото зомбиране. На старият телевизор, намерен от едно от братчетата на Михаил Сергеич на боклука, всеки ден мама Дафи се информираше за новините в страната. Тя безрезервно вярваше на всичко, казано от водещите в телевизионните канали и в последно време бе постоянно уплашена. Понеже не разполагаше с пари, Дафи изпра няколко захвърлени на улицата маски и не ги сваляше от устата на децата си. Единствен Миша Сергеич не слагаше маска и не вярваше на това, което говореха по телевизията. Той бе малък, но не и глупав. Когато имаше възможност, малчуганът се завърташе край Дянковата кръчма и слушаше, какво си говорят мъжете там. От тях той разбра, че в държавата и по света се случваха невиждани и нечувани до момента безобразия. Налаганите на обикновените хора ограничения и забрани бяха нещо непознато за виделите какво ли не през живота си мъже. Те не вярваха на правителството, присмиваха се на телевизионните водещи и открито отказваха да се подчиняват на глупавите забрани. Това оформи у Миша Сергеич мнение, противоположно на това, което говореше мама Дафи.

     Наближаваше Нова година, когато Петя, голямата дъщеря на Дафи изчезна. Тя просто излезе една сутрин из града и не се завърна повече. Дафи нямаше как да знае, че дъщеря и бе отвлечена от циганска банда, за да проституира. Тя помисли, че Петя се е заразила от корона вирус и е починала някъде, без да я види никой. Майката дори не отиде в полицията, за да съобщи за изчезването на дъщерята. Тя просто се примири със съдбата. Двете по-големи братчета на Миша Сергеич обикаляха града, за да събират отпадъци от контейнерите за смет. Често те намираха храна, дрехи или обувки, които можеха да използват. Един ден, след Коледа те намериха до един контейнер за смет три чифта детски сандали. Двата чифта бяха с един номер, а третия по-голям.

-         Няма начин да не станат на Миша Сергеич!  - заявиха те и прибраха сандалите.

Когато се прибраха у дома  намериха мама Дафи, легнала на леглото. Върху масата имаше поставено кашонче с макарони, бутилка олио, пакет ориз и пакет брашно.

-         Ваксинирах се против Ковид, деца! - изпъшка майката - Дадоха ми тия храни и обещаха след двадесет дена пак да ми дадат, ако отида за втора ваксинация!

На втори януари мама Дафи почина. Тя никога не бе боледувала от нищо, но сега си отиде тихо и с безмерна тъга в очите. Погреба я Тяната. Никакви социални служби не дойдоха, за да помогнат на четирите останали самотни деца. Все така по-големите братя обикаляха града, за да търсят в контейнерите за смет храна или нещо полезно. Един ден те донесоха четири консерви. Бяха ги намерили захвърлени и решиха да ги изядат. Всичко се случи така, че Миша Сергеич  по това време беше извън къщи. Когато привечер малчуганът се прибра у дома, намери двамата  братя и сестричката си легнали на пода, извити в ненормални пози и с пяна на устата. Те се бяха отровили от консервите. Детето седна до тях и заплака. Не знаеше какво да прави в този страшен, непредсказуем в злото си свят, не искаше да повярва, че е останало само и не му се живееше повече. То поплака и накрая заспа, изтощено от болка и отчаяние.

         Когато Тяната погреба двете му братчета и сестричката, Миша Сергеич  го хвана за ръката и каза:

-         Ти си добър човек, но света наоколо е лош! Всеки гледа да спаси себе си, а заедно всички умират! Хората не разбират, че не парите и вещите са важни! Те не се борят, а само се защитават! Така бавно се предават! Така губят! Аз съм малък, но няма да се предам! Сега не знам как, но ще намеря начин да се боря с лошите хора! Повярвай ми Тяна, ще успея да победя един ден!

Тяната, този самотен човек кимна с глава и с възхищение каза:

-         Вярвам ти, Миша Сергеич! Сега, през януари ти ходиш обут в сандалки и обявяваш война на лошото по целия свят! Не знам защо, но съм сигурен, че ще победиш! През тази Нова година се надявам да се случи чудо! Нали все някой ден света и хората в него трябва да станат пак нормални?

Никой повече не видя Миша Сергеич на улицата. Детето изчезна, но след себе си остави една необяснима и жилава като самия живот надежда. То бе тръгнало по пътя си и все някой ден щеше да успее да постигне мечтата си! То знаеше накъде отива и какво иска, за разлика от уплашените за жалкият си живот хорица, оцеляващи все още по някаква случайност. Миша Сергеич се бе превърнал в истинска, а не телевизионна звезда и затова щеше да бъде и занапред! Щеше, защото това бе истината за хората, сътворени от Бога!

 

  Красимир  Бачков




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866011
Постинги: 776
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031