ЛУД   ПО   ГЕРИ

         Съученичката ми Гергана е такъв абсолютен шемет, че  отдавна се  замислям,  дали да не я поканя на кино. Тя не е някаква красавица, но очите и блестят с толкова живец, че няма друго момиче в гимназията, което  е тъй чаровно. Средна на ръст, с кафява коса и зелени очи, като се усмихне може да размрази дори фризер. Гласът и е като ласка. Щом заговори, всички наоколо млъкват. Понякога ръси само глупости, но въпреки това или точно поради това много ми харесва.

         В момента разглеждаме някакви вектори по математика и сухарката Чилева пита:

-         Ученици, къде е насочен вектора, тръгващ от точка А и преминаващ през точка В?

Всички мълчим. Само Гери вдига спокойно ръка. Чилева я поглежда замислено и накрая се престрашава да и даде думата.

-         Вероятно е насочен към точка G, госпожо! Нали тя е най-важната точка при жените?

Учителката обръща глава встрани. Глупостите на Гери нямат край и макар да е подготвена, сега се чуди какво да и отвърне. Междувременно класът се залива от смях и звънеца удря. Чилева  грабва триъгълника, дневника и дамската си чанта и излиза, като поклаща заканително глава към Гери. На катедрата застава Мишо и крещи:

-         Гериииии! Ела ни покажи най-важната си точка! Дори ще я снимаме, душице сладка!

-         Малоумнико, знаеш ли, че има много жени, които до края на живота си така и не успяват да намерят, къде точно се намира точката G? – важно го прекъсва дебелия Николай, дето всичко знае.

Аз приближавам и пляскам Николай зад врата:

-         Ти определено не си от тях, Ники! Като един джендър, който всичко знае, сигурно разполагаш с две точки G? Признай, че завиждаш на Гери и тайно ти се иска да си като нея!

Николай ме гледа накриво и вади смачкан кроасан от джоба на якето си. Захапва го и яде лакомо. Обръщам му гръб и питам Гери:

-         Хайде след часовете да ходим в МОЛ – а на кино!

-         Дават ли хубав филм или само ме сваляш? – хили се Гери.

-         И двете! – отвръщам, без да ми пука, че ни чуват и останалите.

Валя, която постоянно се влачи подире ми запалва мотора:

-         Тони, да ти услужа с презерватив? Приготвила съм един преди няколко месеца, но ти все не намираш време за мен!

-         Мерси, имам си! Брат ми даде още в къщи и вече съм го сложил! В сюблимният момент ще съм напълно готов!

-         Да не е онзи вулканизирания, дето брат ти го скъса преди седмица с русата Надка?

-         Ти случайно да не си им светила, Валка?

Така неусетно минава времето и след часовете тръгваме с Гери към огромната сграда на МОЛ – а. Дори не знам какъв филм дават по това време. Поканих я импулсивно, а тя взе, че се съгласи. Докато бавно крачим, тя ме поглежда и пита:

-         Тони, ти наистина ли си падаш по мене или се чудиш, как да убиеш скуката?

-         Ти мене уважаваш ли ме или не ме уважаваш? – фъфля като пияница, в отговор.

-         Щото, ако не си напълно луд по мен, само ще си развалим приятелството! - продължава да уточнява тя.

-         Хайде не издребнявай, скъпа! – правя се на много отворен – Ще гледаме един филм, после ще правим секс, какво чак толкова…?!

Гери спира и ме гледа намръщено:

-         Ама, ти сериозно ли?

-         Разбира се!

И сега става весело. Тя ме хваща за ръката и ме дърпа към паркираните встрани автомобили. Спираме между две коли, тя мята раницата си върху багажника на едната кола и казва:

-         Ще се чукаме тук и сега! Киното после!

Гери се навежда и бавно смъква бикините под карираната си пола. Завърта ги с един пръст и се усмихва:

-         Аз съм готова!

-         Погледни, колко народ има наоколо! – опитвам се да я вразумя – След киното, като се стъмни ще го направим!

Тя натиква бикините в раницата си, мята я на  рамото и ми смига:

-         Щом не си луд по мен, никъде не отивам с теб! Съжалявам, Тони! Киното се отлага за утре! Можеш да поканиш Бонка тогава!

Тя се обръща и си тръгва. Стоя и гледам, как се отдалечава и усещам, как полудявам.! Не издържам и хуквам след нея. Щом я стигам, тя се обръща и аз я прегръщам:

-         Добре! Идвай при колите! Луд съм по теб, Гери!

-         Споко, Тони! Всичко с времето си! Да ходим на кино, а после ще видим…!

Вече месец сме гаджета с Гери, но все още не сме спали заедно. Тя си е наумила, че в края на годината, като идем на бал, трябва да го направим тогава. Да ни остане като спомен от абитуриентската вечер, защото всички обикновено се натряскват и не помнят нищо после. Аз не споря, защото с нея на глава не се излиза. Харесвам я такава, каквато си е. Тя ме е омагьосала и действително съм луд по нея. Само не знам, как да реагирам на задачата, която ми постави вчера.

-         Можеш да преспиш с Валя, Тони! – ни в клин, ни в ръкав изтърси, докато отивахме на училище – Тъкмо ще натрупаш опит и за бала ще си готов! Аз искам да остана девствена до тогава!

-         Но Валя не ми харесва!

-         Какво от това? Не те карам да я харесваш, а само да пробваш пистолета дали стреля добре! Ако не си съгласен, си търси друго момиче за бала!

-         Майтапиш ли се, Гери?

-         Как мислиш, майтапя ли се?

Снощи сън не ме хвана. Днес цял ден се чудя, какво да и кажа по въпроса. Не знам изпитва ли ме или пак някаква сачма е изтропала в главата й. И колкото по – шантаво се държи, толкова по я харесвам! Обаче смятам, че е време да я отрежа.

-         Виж, Гери! Не е проблем да легна с Валя, ако я искам! Проблема е, че не я желая! Вече ти свикнах на номерата, но няма да позволя да ме командориш като роб! Ако действително търсиш причина, да не сме заедно на бала, ще си потърся друго момиче!

Гери, тази лудетина ме прегърна и предложи:

-         Идвай, Тони! Нашите тая седмица са в Гърция на почивка! Защо да чакаме до бала?

Затичахме към дома и, а по пътя тя се смее:

-         Това нищо не е! Като ти стана жена, да видиш как ще луднеш….!

                                                                          Красимир  Бачков