Постинг
30.05.2021 10:42 -
ПРЕСТЪПНИК
ПРЕСТЪПНИК
Тодор Чилев бе от онези стари учители, които вече не се срещат в българските училища. Висок, широкоплещест, с черна коса и сини очи, той би станал великолепен модел на Келвин Клайн, ако не се бе отдал на даскалуването. В този забутан град някога бе пристигнал заради жена си, а после, свикнал с кротките му жители се опита да живее като тях. Естествено не успя, защото балканджийският му дух бе непримирим и готов винаги да се бори срещу неправдите. Хората от равнината бяха спокойни и мудни, трудолюбиви като магарета и също толкова инати, когато се случеше да спори с тях. Докато беше млад Чилев се радваше на всеобщо уважение, както в гимназията, така и в града. Щом се пенсионира и косата му побеля, някои от учениците на които бе писал двойки, умишлено минаваха край него, без да го поздравят. Той бе учител по история и несъмнен патриот, какъвто по тези места не се срещаше. Един ден бе седнал на пейка в градинката пред църквата и разговаряше с друг пенсиониран учител. Разговаряха предимно за политика. В това време пред тях мина отявленият калпазанин Митю – Сома, някогашен ученик на Чилев. Сега Митю бе полицай и по цял ден шареше из центъра на града, за да покаже на всички, колко е успял в живота. Той получаваше предимно двойки по история и вероятно никога не би се дипломирал в гимназията, ако по време на поправителния изпит Чилев не отсъстваше от града. Учителят, който го заместваше се смили над Митю и му писа заветната тройка. След това с връзки и подкупи той успя да се уреди в полицията. И докато двамата пенсионирани учители си говореха, Митю мина край тях няколко пъти нарочно, като нагло гледаше към Чилев. Опитваше се да унизи бившия си учител, като не го поздрави. Тодор Чилев не му обърна внимание, но когато Сома спря пред него и го загледа като добиче, той се тросна: - Какво си ме зяпнал, бе хабдал? - Опааа…! – потри доволно ръце Сома – Обиждане на полицейски служител, по време на служебните му задължения! - За това мога да те арестувам, Чилев! И ако искаш да знаеш, самият ти си хабдал, при това дърт хабдал! Чилев се изправи. Въпреки, че Сома бе над сто килограма, учителя стърчеше една глава над него. Той бавно отрони: - Я повтори! - Дърт хабдал! Не ми заповядвай какво да правя! Учителят, седящ на пейката не разбра, как изведнъж Сома се пльосна на земята. Той разбра, че колегата му го е праснал по някакъв начин, но все пак потърпевшия бе голям и едър мъж, при това полицай, сиреч обучен да не се предава лесно. На земята Сома се завъртя и извика по радиостанцията подкрепление. После тежко се надигна и зачака колегите си. След пет минути по улицата се чу сирена и една патрулка изсвири със спирачките си до тях. Слязоха двама полицаи и се насочиха към пейката. Добил кураж, Митю – Сома посочи към Чилев и го обвини в нападение и побой. Униформеният офицер се обърна към Чилев: - Защо сте нападнал полицая? - Не съм го нападнал! – разпери ръце Чилев – Той замахна да ме удари, аз се дръпнах и той падна на земята. Това е. - Кажете, какво се случи! – обърна се офицера към учителя на пейката. - Ами…! – почеса се по носа учителят – Ние с колегата си говорехме, когато този полицай застана пред нас и започна да обижда Чилев. След това дори не видях, как се озова на земята. Офицерът изгледа намръщено Сома и отвърна: - Не мога да повярвам, че униформен служител ще застане пред двама старци и ще започне да ги обижда без причина! - Старец може да е баща ти, момче! – изръмжа Чилев – В момента и ти ни обиждаш без причина! - А, ясно! – накриво се усмихна офицерът – Правиш се на мъж, а? Сега като ти закопчая гривните, ще видим каква песен ще запееш! Той извади белезници и опита да ги постави на ръцете на учителя. Само, че Чилев държеше ръцете встрани до тялото си и понеже бе много по силен от полицая, нямаше как да бъде закопчан. - Помогни, не ме гледай като добиче! – заповяда полицаят на колегата си и двамата едва успяха да нахлузят белезниците на Чилев. Те подкараха учителя към патрулката и го натикаха вътре. След това го задържаха цели седемдесет и два часа в ареста на полицейското управление. Наложи се Чилев да пише обяснения пред следовател два пъти. Когато след два дни той все пак се прибра у дома, жена му сервира топла супа и промълви: - По радиото съобщиха, че полицията задържала опасен хулиган, влязъл в саморазправа с органите на реда. Цитираха само инициалите Т. Ч. и това, че процента на разкритите престъпления за месеца е по-висок от предните години. Не знаех, че тридесет години съм живяла с такъв опасен престъпник! Тодор Чилев я изгледа мълчаливо, сложи огромната си длан на рамото и внимателно я притисна до себе си. После седна на масата и засърба супата. Гледаше пред себе си с празен поглед, без да може да си отговори, защо прахоса толкова години в училище, работейки съвестно, щом нищожници като Митю – Сома представляваха властта в държавата. Като се нахрани, Чилев се отпусна на дивана в кухнята и на дискретния въпросителен поглед на жена си отвърна: - Да и скоча, и на полицията, и на държавата! Ех, защо сега не сме поне двадесет години по-млади…! Жена му само кимна и се обърна към мивката, да мие чинии. По лицето и се стекоха две сълзи, капнаха върху чинията и се смесиха с течащата вода, която също като изминалата им младост изтече в канала.
Красимир Бачков
Тодор Чилев бе от онези стари учители, които вече не се срещат в българските училища. Висок, широкоплещест, с черна коса и сини очи, той би станал великолепен модел на Келвин Клайн, ако не се бе отдал на даскалуването. В този забутан град някога бе пристигнал заради жена си, а после, свикнал с кротките му жители се опита да живее като тях. Естествено не успя, защото балканджийският му дух бе непримирим и готов винаги да се бори срещу неправдите. Хората от равнината бяха спокойни и мудни, трудолюбиви като магарета и също толкова инати, когато се случеше да спори с тях. Докато беше млад Чилев се радваше на всеобщо уважение, както в гимназията, така и в града. Щом се пенсионира и косата му побеля, някои от учениците на които бе писал двойки, умишлено минаваха край него, без да го поздравят. Той бе учител по история и несъмнен патриот, какъвто по тези места не се срещаше. Един ден бе седнал на пейка в градинката пред църквата и разговаряше с друг пенсиониран учител. Разговаряха предимно за политика. В това време пред тях мина отявленият калпазанин Митю – Сома, някогашен ученик на Чилев. Сега Митю бе полицай и по цял ден шареше из центъра на града, за да покаже на всички, колко е успял в живота. Той получаваше предимно двойки по история и вероятно никога не би се дипломирал в гимназията, ако по време на поправителния изпит Чилев не отсъстваше от града. Учителят, който го заместваше се смили над Митю и му писа заветната тройка. След това с връзки и подкупи той успя да се уреди в полицията. И докато двамата пенсионирани учители си говореха, Митю мина край тях няколко пъти нарочно, като нагло гледаше към Чилев. Опитваше се да унизи бившия си учител, като не го поздрави. Тодор Чилев не му обърна внимание, но когато Сома спря пред него и го загледа като добиче, той се тросна: - Какво си ме зяпнал, бе хабдал? - Опааа…! – потри доволно ръце Сома – Обиждане на полицейски служител, по време на служебните му задължения! - За това мога да те арестувам, Чилев! И ако искаш да знаеш, самият ти си хабдал, при това дърт хабдал! Чилев се изправи. Въпреки, че Сома бе над сто килограма, учителя стърчеше една глава над него. Той бавно отрони: - Я повтори! - Дърт хабдал! Не ми заповядвай какво да правя! Учителят, седящ на пейката не разбра, как изведнъж Сома се пльосна на земята. Той разбра, че колегата му го е праснал по някакъв начин, но все пак потърпевшия бе голям и едър мъж, при това полицай, сиреч обучен да не се предава лесно. На земята Сома се завъртя и извика по радиостанцията подкрепление. После тежко се надигна и зачака колегите си. След пет минути по улицата се чу сирена и една патрулка изсвири със спирачките си до тях. Слязоха двама полицаи и се насочиха към пейката. Добил кураж, Митю – Сома посочи към Чилев и го обвини в нападение и побой. Униформеният офицер се обърна към Чилев: - Защо сте нападнал полицая? - Не съм го нападнал! – разпери ръце Чилев – Той замахна да ме удари, аз се дръпнах и той падна на земята. Това е. - Кажете, какво се случи! – обърна се офицера към учителя на пейката. - Ами…! – почеса се по носа учителят – Ние с колегата си говорехме, когато този полицай застана пред нас и започна да обижда Чилев. След това дори не видях, как се озова на земята. Офицерът изгледа намръщено Сома и отвърна: - Не мога да повярвам, че униформен служител ще застане пред двама старци и ще започне да ги обижда без причина! - Старец може да е баща ти, момче! – изръмжа Чилев – В момента и ти ни обиждаш без причина! - А, ясно! – накриво се усмихна офицерът – Правиш се на мъж, а? Сега като ти закопчая гривните, ще видим каква песен ще запееш! Той извади белезници и опита да ги постави на ръцете на учителя. Само, че Чилев държеше ръцете встрани до тялото си и понеже бе много по силен от полицая, нямаше как да бъде закопчан. - Помогни, не ме гледай като добиче! – заповяда полицаят на колегата си и двамата едва успяха да нахлузят белезниците на Чилев. Те подкараха учителя към патрулката и го натикаха вътре. След това го задържаха цели седемдесет и два часа в ареста на полицейското управление. Наложи се Чилев да пише обяснения пред следовател два пъти. Когато след два дни той все пак се прибра у дома, жена му сервира топла супа и промълви: - По радиото съобщиха, че полицията задържала опасен хулиган, влязъл в саморазправа с органите на реда. Цитираха само инициалите Т. Ч. и това, че процента на разкритите престъпления за месеца е по-висок от предните години. Не знаех, че тридесет години съм живяла с такъв опасен престъпник! Тодор Чилев я изгледа мълчаливо, сложи огромната си длан на рамото и внимателно я притисна до себе си. После седна на масата и засърба супата. Гледаше пред себе си с празен поглед, без да може да си отговори, защо прахоса толкова години в училище, работейки съвестно, щом нищожници като Митю – Сома представляваха властта в държавата. Като се нахрани, Чилев се отпусна на дивана в кухнята и на дискретния въпросителен поглед на жена си отвърна: - Да и скоча, и на полицията, и на държавата! Ех, защо сега не сме поне двадесет години по-млади…! Жена му само кимна и се обърна към мивката, да мие чинии. По лицето и се стекоха две сълзи, капнаха върху чинията и се смесиха с течащата вода, която също като изминалата им младост изтече в канала.
Красимир Бачков
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1551
