МОЯТ  СВЯТ  Е  И  ТВОЙ !

   Искам да ви разкажа една обикновена, лятна случка, на брега на най-хубавото море - нашето. Смятам, че ако не друго,  то поне мога да споделя кратките, прекрасни мигове, които преживях, а  вие просто си представете амфитеатъра в стария Созопол. Точно там се случи щастието в края на месец юли…..

   Както всяко лято през последните години, аз, жена ми и десет годишният ми син почивахме в творческия дом на писателите в Созопол. Базата е на две крачки от плажа, обзаведена с всичко необходимо, за да можем да си готвим и наслаждаваме на лятото, и морето. Вечер обикновено излизаме на разходка из стария град, а сега има толкова много туристи, та имам усещането, че се намираме в Кан или Марсилия. Заведенията са препълнени, от всякъде звучи музика и пъстри светлини примамват случайния човек към себе си. Няма маски на лицата, няма забрани и ограничения!

   Още първата вечер надникнахме в открития амфитеатър, където обикновено се провеждат различни културни и музикални представления. Сега вървеше ежегодния, международен арт - фестивал на танците. Беше малко преди осем вечерта и повечето седалки бяха заети. Настанихме се и ние, като не пропуснах да се присмея на миналогодишните участници. Някои от децата, които танцуваха тогава бяха доста тлъстички и много смешно се подрусваха, докато танцуваха. Сега водещата откри вечерта и започнаха изпълненията на участниците. За мое учудване, нивото на изпълнителите се бе вдигнало и не само, че нямах повод за присмех, но с всяко следващо изпълнение не спирах да се възхищавам. Децата танцуваха балет и различни музикални постановки, но го правеха с изящество и непринудена красота. Аз по принцип не си падам много по балета, но тези изпълнения ме докоснаха.  И когато програмата за вечерта приключи, водещата покани всички желаещи от публиката на сцената, да потанцуват.  Още с първите звуци на „Йерусалема“ сякаш някой ме хвана и повдигна във въздуха. На сцената танцуваха всички участници от фестивала и множество малки деца. Спокойният, топъл глас на певицата поведе всички в ритъма на музикалния хит, а простичките думи за спасение нямаха нужда от превод! Всеки припяваше за един по-свободен, утрешен ден, без гнусните ограничения и маски, без отровата на медиите, политиците и медиците! Всеки се молеше за живот ! Беше чисто, силно и простичко, като истинска любов! В рамките на тези четири - пет минути се чувствах толкова щастлив, че чак се просълзих!

     Естествено, всяка вечер после ходехме на фестивала на танците и всеки път той приключваше с „Йерусалема“. Най-уникалното, което всъщност се случваше, бе жаждата за живот и свобода на всички, които танцуваха, гледаха и слушаха. Нагледал се на открит страх в очите на хората през последната година и половина, сега виждах как блестят очите на млади и стари край мен! Тази песен се превърна за мен в химна на свободните хора, борещи се с всички забрани и ограничения, от наложения ни виртуален и реален концлагер!

    Някой ще рече, какво толкова, има и други хубави песни, на които хората танцуват! А вместо да убеждавам когото и да било, вие просто си я пуснете по Ютуб, затворете очи и си представете лятна нощ, осветена сцена и танцуващи, усмихнати деца, които искат ДА ЖИВЕЯТ, ОБИЧАТ   И  СЕ  ТРУДЯТ  СВОБОДНИ !!!

    Само когато споделяме доброто, любовта и щастието си с другите, можем да  живеем истински, а щастието не се купува с пари, нито с много пари…!

     Красимир  Бачков

Линк към "Йерусалема": https://www.youtube.com/watch?v=O6KGpLgdhqo