Постинг
18.01.2022 16:54 -
ОТМЪЩЕНИЕТО ЗАБРАНЕНО !
Автор: jitanosten
Категория: Други
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.01.2022 16:55
Прочетен: 238 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 18.01.2022 16:55
ОТМЪЩЕНИЕТО ЗАБРАНЕНО !
- Жечке! - изръмжа Назъра - Дай две бутилки водка, една опаковка туршия бамя и един доматен сок! - Готово, бате Тони! - чевръсто започна да събира поръчаните неща в найлонова торбичка продавачката. Назъра взе покупките, плати и напусна магазина. Отправи се към дома на баща си, без да поглежда встрани, все едно вървеше през турски гробища. Влезе в толкова познатата още от детството му скъпа стая, където живееше през последните години баща му и седна на един стол до масата. Всичко наоколо бе скромно, старо и до болка познато. Взе една от малките чашки за ракия, подредени в бюфета и я напълни догоре. Глътна водката на един дъх и веднага я напълни отново. Отвори доматения сок и отпи направо от кутията. Замези с голяма, твърда бамя, семената на която се усещаха като малки сачми в устата. Повтори упражнението, докато първата бутилка водка свърши. След това отвори второто шише водка. В един момент усети, че е постигнал някакво вътрешно равновесие. Стана, разкърши се и отиде в другата стая. Там бе сложена върху канапето въздушната пушка, която наскоро си бе купил. Силата и бе 42 джаула и спокойно можеше да убие куче, чакал или дори вълк от близко разстояние. Сега я взе, счупи я на две за да я зареди с въздух и сложи сачма в затвора. Покри пушката с един стар брезент и отиде при джипа си. Сложи пушката на задната седалка, запали двигателя и подкара. Спря до избраното място в една тиха улица и пусна музика по радиото. Премести се на задната седалка и зачака. Когато часовникът му показа, че наближава шест часа вечерта, от края на улицата се показа личния лекар на баща му. Той бе все още млад, затова крачеше бодро и самоуверено. Назъра смъкна стъклото на шофьорската врата наполовина, прокара дулото на пушката през отвора и се прицели. Оптическият мерник не бе нещо особено, но все пак вършеше работа. Когато доктора наближи на десетина метра от джипа, прицелил се точно в лявото му око, Назъра стреля. Доктора заметна конвулсивно чантата която държеше и се срина на земята. Изви се няколко пъти и после тялото му утихна. Наблюдавайки всичко, Назъра не усети никакво удовлетворение. все едно бе убил муха. Запали джипа и се разкара от мястото на престъплението. Седмица след това погребаха доктора. След погребението се случи поменът да се прави в ресторант „Плачещата върба“, в центъра на градчето.По една случайност Назъра бе заседнал там, още преди обяд. Беше изпил бутилка „Балънтайнс“ и сега преполовяваше втората. Събраните трийсетина души в банкетната зала на ресторанта започнаха тихо консумацията си, докато не се чу гласът на майката на убития лекар. - Синът ми беще достоен човек! - започна тя - Завърши медицинското си образование без никаква странична помощ, дойде в този град и започна работа. Имаше планове за живота! Искаше да срещне подходяща жена, да си създадат деца и да стане уважаван лекар тук! Спестяваше пари за сватба, а днес му правим помен….! Жената се срина и няколко души се спуснаха да я вдигнат. Назъра взе преполовената бутилка уиски и я надигна. Остави няколко банкноти и напусна ресторанта. С джипа си стигна бързо до края на градчето. Подкара към близкия хълм и когато спря на самия връх, слезе от колата. Свали с едно рязко движение якето си и едва държащ се на краката си викна: - А баща ми не беше ли достоен човек, а? За своите четиридесет и девет години бе правил само добро на хората! Защо му трябваше на скапаното докторче да му мъти главата, че трябва да се ваксинира срещу к0вид? Защо, освен първата и втората, трябваше и трета бустерна доза да му слагат?! През целият си живот баща ми не е боледувал никога! Дори грип не го хващаше! Един развален зъб нямаше в устата си! Вероятно щеше да доживее до сто години като дядо ми и прадядо ми, но нали иначе докторчето нямаше да събере пари за сватба! Сега какво? И баща ми го няма, и докторчето също! Къде му е печалбата на това тъпо копеле?! То си мислеше, че ей тъй ще му се размине, а? Ще трупа парички от човешката болка и после ще се кефи?!Нееее!!! Няма как да допусна това, драги! Всичко на този свят се плаща! Другите се надяват на съда или Бог, а аз разчитам на себе си! Вярно, няма да върна баща ми, но и ти не прокопса, алчно копеле! Око за око, зъб за зъб! Докато всички не започнем да отвръщаме на злодеите подобаващо, ще ни избиват като добитък! Това е! Назъра се свлече на земята и се разрида. Широките му рамене се тресяха, а от устата му излезе някакъв протяжен вик, подобен на вълчи вой. След четвърт час той се надигна и изръмжа: - Всичко, което не е разрешено, но е справедливо си струва! Отмъщението е забранено само ако не е отнет живот! Февруарският ден се свъси изведнъж и във въздуха започнаха да прехвърчат снежинки. Животът на земята ставаше от ден на ден все по-невъзможен..!
Красимир Бачков
- Жечке! - изръмжа Назъра - Дай две бутилки водка, една опаковка туршия бамя и един доматен сок! - Готово, бате Тони! - чевръсто започна да събира поръчаните неща в найлонова торбичка продавачката. Назъра взе покупките, плати и напусна магазина. Отправи се към дома на баща си, без да поглежда встрани, все едно вървеше през турски гробища. Влезе в толкова познатата още от детството му скъпа стая, където живееше през последните години баща му и седна на един стол до масата. Всичко наоколо бе скромно, старо и до болка познато. Взе една от малките чашки за ракия, подредени в бюфета и я напълни догоре. Глътна водката на един дъх и веднага я напълни отново. Отвори доматения сок и отпи направо от кутията. Замези с голяма, твърда бамя, семената на която се усещаха като малки сачми в устата. Повтори упражнението, докато първата бутилка водка свърши. След това отвори второто шише водка. В един момент усети, че е постигнал някакво вътрешно равновесие. Стана, разкърши се и отиде в другата стая. Там бе сложена върху канапето въздушната пушка, която наскоро си бе купил. Силата и бе 42 джаула и спокойно можеше да убие куче, чакал или дори вълк от близко разстояние. Сега я взе, счупи я на две за да я зареди с въздух и сложи сачма в затвора. Покри пушката с един стар брезент и отиде при джипа си. Сложи пушката на задната седалка, запали двигателя и подкара. Спря до избраното място в една тиха улица и пусна музика по радиото. Премести се на задната седалка и зачака. Когато часовникът му показа, че наближава шест часа вечерта, от края на улицата се показа личния лекар на баща му. Той бе все още млад, затова крачеше бодро и самоуверено. Назъра смъкна стъклото на шофьорската врата наполовина, прокара дулото на пушката през отвора и се прицели. Оптическият мерник не бе нещо особено, но все пак вършеше работа. Когато доктора наближи на десетина метра от джипа, прицелил се точно в лявото му око, Назъра стреля. Доктора заметна конвулсивно чантата която държеше и се срина на земята. Изви се няколко пъти и после тялото му утихна. Наблюдавайки всичко, Назъра не усети никакво удовлетворение. все едно бе убил муха. Запали джипа и се разкара от мястото на престъплението. Седмица след това погребаха доктора. След погребението се случи поменът да се прави в ресторант „Плачещата върба“, в центъра на градчето.По една случайност Назъра бе заседнал там, още преди обяд. Беше изпил бутилка „Балънтайнс“ и сега преполовяваше втората. Събраните трийсетина души в банкетната зала на ресторанта започнаха тихо консумацията си, докато не се чу гласът на майката на убития лекар. - Синът ми беще достоен човек! - започна тя - Завърши медицинското си образование без никаква странична помощ, дойде в този град и започна работа. Имаше планове за живота! Искаше да срещне подходяща жена, да си създадат деца и да стане уважаван лекар тук! Спестяваше пари за сватба, а днес му правим помен….! Жената се срина и няколко души се спуснаха да я вдигнат. Назъра взе преполовената бутилка уиски и я надигна. Остави няколко банкноти и напусна ресторанта. С джипа си стигна бързо до края на градчето. Подкара към близкия хълм и когато спря на самия връх, слезе от колата. Свали с едно рязко движение якето си и едва държащ се на краката си викна: - А баща ми не беше ли достоен човек, а? За своите четиридесет и девет години бе правил само добро на хората! Защо му трябваше на скапаното докторче да му мъти главата, че трябва да се ваксинира срещу к0вид? Защо, освен първата и втората, трябваше и трета бустерна доза да му слагат?! През целият си живот баща ми не е боледувал никога! Дори грип не го хващаше! Един развален зъб нямаше в устата си! Вероятно щеше да доживее до сто години като дядо ми и прадядо ми, но нали иначе докторчето нямаше да събере пари за сватба! Сега какво? И баща ми го няма, и докторчето също! Къде му е печалбата на това тъпо копеле?! То си мислеше, че ей тъй ще му се размине, а? Ще трупа парички от човешката болка и после ще се кефи?!Нееее!!! Няма как да допусна това, драги! Всичко на този свят се плаща! Другите се надяват на съда или Бог, а аз разчитам на себе си! Вярно, няма да върна баща ми, но и ти не прокопса, алчно копеле! Око за око, зъб за зъб! Докато всички не започнем да отвръщаме на злодеите подобаващо, ще ни избиват като добитък! Това е! Назъра се свлече на земята и се разрида. Широките му рамене се тресяха, а от устата му излезе някакъв протяжен вик, подобен на вълчи вой. След четвърт час той се надигна и изръмжа: - Всичко, което не е разрешено, но е справедливо си струва! Отмъщението е забранено само ако не е отнет живот! Февруарският ден се свъси изведнъж и във въздуха започнаха да прехвърчат снежинки. Животът на земята ставаше от ден на ден все по-невъзможен..!
Красимир Бачков
Вълнообразно
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1551
