Постинг
27.01.2022 21:32 -
ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ !
Автор: jitanosten
Категория: Други
Прочетен: 808 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2022 21:34
Прочетен: 808 Коментари: 1 Гласове:
4
Последна промяна: 27.01.2022 21:34
ПОЧИТ И УВАЖЕНИЕ !
Колкото пъти видя Крис Кристофърсън, толкова пъти се сещам за бащата на баща ми - дядо ми Георги. Той беше висок, рус и със сини очи. От лицето му не слизаше една скептична усмивка, с която посрещаше както хубавите, така и лошите неща в живота. Беше типичен селянин, не особено многословен, но затова пък с пиперлив език. Много обичаше да се подиграва с другите и себе си, защото казваше, че така всичко имало вкус. Малко преди да си иде от този свят трябваше да идем на погребение на наш роднина в едно варненско село. В колата на баща ми се сбутахме седем души, а дядо Георги седна в коша на мотоциклета на зет си. След едно доста дълго пътуване пристигнахме и дядо с много усилия излезе от коша. - Ох, страшно се уморих! - въздъхна той. - Как тъй се умори? Нали се вози в коша? - учуди се баща ми. - Какво ти возене, като коша няма дъно? - смигна майтапчийски дядо - Бягал съм с мотора седемдесет километра! Действително, като погледнахме към дъното на коша се облещихме. То бе изрязано, защото било изгнило, но дядовия зет не успял да завари нова ламарина на пода. Дядо едва свил дългите си крака върху тръбите на коша и те естествено изтръпнали от неудобната поза. Другият ми дядо бе също синеок, но кротък и много разумен. Като бях малък ми разказваше приказки, които сам измисляше. С него играех на Сантасе и го лъжех като раздавам. На себе си давах седем вместо пет карти и винаги го биех. Той не можеше да повярва, че едно пет - шест годишно хлапе непрекъснато го бие, зачервяваше се и го обхващаше необичайна възбуда. Гледаше ме с възхищение, а когато вече на тринадесет години признах как съм го лъгал, не повярва. - Ти не си такъв! - поклати глава, макар да виждах покруса в очите му - Знаеш, че те обичам, затова не би ме лъгал! Допускам, че това бе най-ценният урок, който ми предаде, а аз тогава не го разбрах. Всеки от дядовците ми бе истински мъж, макар твърде различни един от друг. Имах прекрасни примери, на които трябваше да подражавам, но аз, зеленоок, щур и безразсъден избрах да вървя по свой път в живота. Едва сега на моменти се хващам, че постъпвам точно, както би постъпил единия или другия ми дядо. Явно, все пак съм научил нещичко от тях. Това ме прави горд в собствените ми очи и струва хиляди пъти повече, от докторски, професорски или други титли! Поклон на моите старци! Те бяха истински мъже и достойни българи!
Красимир Бачков
Колкото пъти видя Крис Кристофърсън, толкова пъти се сещам за бащата на баща ми - дядо ми Георги. Той беше висок, рус и със сини очи. От лицето му не слизаше една скептична усмивка, с която посрещаше както хубавите, така и лошите неща в живота. Беше типичен селянин, не особено многословен, но затова пък с пиперлив език. Много обичаше да се подиграва с другите и себе си, защото казваше, че така всичко имало вкус. Малко преди да си иде от този свят трябваше да идем на погребение на наш роднина в едно варненско село. В колата на баща ми се сбутахме седем души, а дядо Георги седна в коша на мотоциклета на зет си. След едно доста дълго пътуване пристигнахме и дядо с много усилия излезе от коша. - Ох, страшно се уморих! - въздъхна той. - Как тъй се умори? Нали се вози в коша? - учуди се баща ми. - Какво ти возене, като коша няма дъно? - смигна майтапчийски дядо - Бягал съм с мотора седемдесет километра! Действително, като погледнахме към дъното на коша се облещихме. То бе изрязано, защото било изгнило, но дядовия зет не успял да завари нова ламарина на пода. Дядо едва свил дългите си крака върху тръбите на коша и те естествено изтръпнали от неудобната поза. Другият ми дядо бе също синеок, но кротък и много разумен. Като бях малък ми разказваше приказки, които сам измисляше. С него играех на Сантасе и го лъжех като раздавам. На себе си давах седем вместо пет карти и винаги го биех. Той не можеше да повярва, че едно пет - шест годишно хлапе непрекъснато го бие, зачервяваше се и го обхващаше необичайна възбуда. Гледаше ме с възхищение, а когато вече на тринадесет години признах как съм го лъгал, не повярва. - Ти не си такъв! - поклати глава, макар да виждах покруса в очите му - Знаеш, че те обичам, затова не би ме лъгал! Допускам, че това бе най-ценният урок, който ми предаде, а аз тогава не го разбрах. Всеки от дядовците ми бе истински мъж, макар твърде различни един от друг. Имах прекрасни примери, на които трябваше да подражавам, но аз, зеленоок, щур и безразсъден избрах да вървя по свой път в живота. Едва сега на моменти се хващам, че постъпвам точно, както би постъпил единия или другия ми дядо. Явно, все пак съм научил нещичко от тях. Това ме прави горд в собствените ми очи и струва хиляди пъти повече, от докторски, професорски или други титли! Поклон на моите старци! Те бяха истински мъже и достойни българи!
Красимир Бачков
Вълнообразно
Търсене
За този блог
Гласове: 1551
