Постинг
18.07.2022 09:06 -
ДИНЯ ЗА КРАДЕЦА
ДИНЯ ЗА КРАДЕЦА
Докато шофираше, Дани си представяше разни страхотии и се ядосваше сам на себе си. Струваше му се, че всеки насрещно движещ се автомобил ще кривне и в следващия миг ще се блъснат челно. Представяше си адската болка от катастрофата и за да не продължава тази агония, спусна стъклото на своя прозорец. Свежият вятър го ободри. Той пусна радиото за да се разсее, но пред очите му все изскачаха отрязаните крака на Тошко. А всичко започна толкова хубаво ….! Всяко лято Дани и трима негови приятели ходеха на язовир „Доспат“ за пъстърва. Опъваха палатки на брега и влизаха с гумена лодка навътре. Големите риби обичаха дълбокото, затова отиваха до средата на язовира. С всяка изминала година рибата намаляваше, но това не пречеше на малката компания да се забавлява. Багажника на колата бе пълен с месо за скара, водка, уиски, ракия и безброй бири. Четиримата приготвяха салата, палеха барбекюто и се надпреварваха да лъжат за хванати големи риби, жени и супер бързи коли. Ядяха и пиеха на воля, и все им бе вкусно. Така изкарваха седмица, а после се прибираха отпочинали и доволни. Тази година Тошко си бе купил мощно „Кавадзаки“ и караше пред колата. След едно село още в равнината той спря и посочи с ръка към полето. - Вижте, това е бостан! Ще избръмча да скъсам една диня, че жегата вече не се трае! - Внимавай, да не те наръсят отзад с английска сол! Може пазача да е въоръжен! – предупреди го Дани и зачакаха приятеля им да открадне динята. Мощният мотор изрева и се понесе по току що ожънатото стърнище към бостана. Щом стигна там, направи няколко кръга и спря. Тошко се наведе и скъса голяма, черна диня. Стисна я с една ръка, а с другата подкара към колата. Когато подаде динята на Дани, за да я прибере, до тях се стрелна едно хлапе на стар, олющен велосипед. - Чиче, динята струва пари! Знаеш ли, колко съм копал и поливал, докато пораснат дините? - Колко искаш за тази диня? – бръкна в джоба на панталоните си за пари Дани. - Дай два лева! – отвърна нахакано малкият бостанджия. - А два шута отзад не щеш ли? – ядоса се Тошко – Хайде, разкарай се, докато не съм те ошамарил! Динята си струва, само когато е крадена! Тогава е най-сладка! - Чакай! Вземи два лева, момче! – подаде банкнотата Дани, но Тошко дръпна парите от ръката му и се закани на хлапето: - Как ще докажеш, че точно ти си сял, копал и поливал дините? - Ето така! – обърна длани срещу тях момчето. Те бяха почернели, нацепени и груби, съвсем като на възрастен работник. Разбирайки, че не е прав, Тошко удари тавана на колата и изръмжа: - Тръгвай, Дани! Стига си се обяснявал с тоя сополанко! Колата потегли и мотора я последва. Зад тях хлапето кресна: - Краката да си счупиш, крадецо! Още щом стигнаха до язовира срязаха динята. Оказа се узряла и много сладка. После опънаха палатките, надуха лодката и се установиха на бивак. Седмицата мина в страхотни веселби и доста успешен риболов. Последният ден бе малко натоварен, защото бе горещо и трябваше да събират багажите. Криво – ляво се оправиха до обяд и в най-върлата жега потеглиха към дома. Отпред пърпореше с мотоциклета Тошко, а Дани едва го следваше. След един от завоите срещу Тошко излязоха две коли, изпреварвайки се една друга. Като насън Дани видя, как мощния мотор поднася, а приятеля му се плъзва под едната кола. Чу се глух удар и колите спряха. С взаимни усилия Дани и приятелите му вдигнаха Тошко и го поставиха на задната седалка на колата. Краката му бяха неестествено пречупени, а той едва дишаше. Възможно най-бързо Дани подкара към болницата в града, където малко по-късно се наложи да ампутират и двата крака на пострадалия. Всичко стана тъй бързо и неочаквано, че Дани все още не успяваше да го асимилира напълно. Едва когато привечер Тошко дойде на себе си, целият прежълтял едва отрони: - Дани, моля те, направи ми една услуга! - Кажи, Тоше! - Иди при оня бостан и плати динята на момчето! Аз не бях прав тогава …! - Добре! А ти не се обвинявай за глупости! Това бе само една диня и нищо повече! - Не е така, Дани! Видя ли ръцете на момчето? Клетвата му …. ме стигна! - Да! – кимна Дани и след малко напусна стаята. Двамата им приятели вече си бяха тръгнали, за да се приберат навреме за работа. Той подкара колата към проклетия бостан, решен да изпълни молбата на приятеля си. Малко преди да мръкне Дани спря на мястото, където преди седмица бяха откраднали динята. Натисна клаксона, за да го чуе онзи хлапак, но този път той не се показа. Дани излезе от колата и тръгна към бостана. Щом стигна, викна с все сила: - Хей, момче! Ела, да ти платя за динята! Ела, не се бой! Нищо лошо няма да ти сторя! Само тъмнината ставаше по-гъста и някак лепкава. Тишината, тъй различна от шума в големия град го притискаше като похлупак, а черните кълба на дините проблясваха мътно и сякаш почваха да се търкалят срещу него. Дани се наведе и повърна. Не му стана по-леко. Извади банкнота от два лева и я сложи под най-близката диня. Затича се към колата. Докато бягаше, в несвяст повтаряше: - Как може?! Как е възможно? За една скапана диня? Хората милиони крадат и нищо, а Тошко плати с краката си! Нееееееееее…! Добрал се до колата, Дани побърза да влезе и да я запали. Преди да тръгне нещо привлече погледа му. На предната седалка лежеше голяма, черна диня ….
Красимир Бачков
3
Докато шофираше, Дани си представяше разни страхотии и се ядосваше сам на себе си. Струваше му се, че всеки насрещно движещ се автомобил ще кривне и в следващия миг ще се блъснат челно. Представяше си адската болка от катастрофата и за да не продължава тази агония, спусна стъклото на своя прозорец. Свежият вятър го ободри. Той пусна радиото за да се разсее, но пред очите му все изскачаха отрязаните крака на Тошко. А всичко започна толкова хубаво ….! Всяко лято Дани и трима негови приятели ходеха на язовир „Доспат“ за пъстърва. Опъваха палатки на брега и влизаха с гумена лодка навътре. Големите риби обичаха дълбокото, затова отиваха до средата на язовира. С всяка изминала година рибата намаляваше, но това не пречеше на малката компания да се забавлява. Багажника на колата бе пълен с месо за скара, водка, уиски, ракия и безброй бири. Четиримата приготвяха салата, палеха барбекюто и се надпреварваха да лъжат за хванати големи риби, жени и супер бързи коли. Ядяха и пиеха на воля, и все им бе вкусно. Така изкарваха седмица, а после се прибираха отпочинали и доволни. Тази година Тошко си бе купил мощно „Кавадзаки“ и караше пред колата. След едно село още в равнината той спря и посочи с ръка към полето. - Вижте, това е бостан! Ще избръмча да скъсам една диня, че жегата вече не се трае! - Внимавай, да не те наръсят отзад с английска сол! Може пазача да е въоръжен! – предупреди го Дани и зачакаха приятеля им да открадне динята. Мощният мотор изрева и се понесе по току що ожънатото стърнище към бостана. Щом стигна там, направи няколко кръга и спря. Тошко се наведе и скъса голяма, черна диня. Стисна я с една ръка, а с другата подкара към колата. Когато подаде динята на Дани, за да я прибере, до тях се стрелна едно хлапе на стар, олющен велосипед. - Чиче, динята струва пари! Знаеш ли, колко съм копал и поливал, докато пораснат дините? - Колко искаш за тази диня? – бръкна в джоба на панталоните си за пари Дани. - Дай два лева! – отвърна нахакано малкият бостанджия. - А два шута отзад не щеш ли? – ядоса се Тошко – Хайде, разкарай се, докато не съм те ошамарил! Динята си струва, само когато е крадена! Тогава е най-сладка! - Чакай! Вземи два лева, момче! – подаде банкнотата Дани, но Тошко дръпна парите от ръката му и се закани на хлапето: - Как ще докажеш, че точно ти си сял, копал и поливал дините? - Ето така! – обърна длани срещу тях момчето. Те бяха почернели, нацепени и груби, съвсем като на възрастен работник. Разбирайки, че не е прав, Тошко удари тавана на колата и изръмжа: - Тръгвай, Дани! Стига си се обяснявал с тоя сополанко! Колата потегли и мотора я последва. Зад тях хлапето кресна: - Краката да си счупиш, крадецо! Още щом стигнаха до язовира срязаха динята. Оказа се узряла и много сладка. После опънаха палатките, надуха лодката и се установиха на бивак. Седмицата мина в страхотни веселби и доста успешен риболов. Последният ден бе малко натоварен, защото бе горещо и трябваше да събират багажите. Криво – ляво се оправиха до обяд и в най-върлата жега потеглиха към дома. Отпред пърпореше с мотоциклета Тошко, а Дани едва го следваше. След един от завоите срещу Тошко излязоха две коли, изпреварвайки се една друга. Като насън Дани видя, как мощния мотор поднася, а приятеля му се плъзва под едната кола. Чу се глух удар и колите спряха. С взаимни усилия Дани и приятелите му вдигнаха Тошко и го поставиха на задната седалка на колата. Краката му бяха неестествено пречупени, а той едва дишаше. Възможно най-бързо Дани подкара към болницата в града, където малко по-късно се наложи да ампутират и двата крака на пострадалия. Всичко стана тъй бързо и неочаквано, че Дани все още не успяваше да го асимилира напълно. Едва когато привечер Тошко дойде на себе си, целият прежълтял едва отрони: - Дани, моля те, направи ми една услуга! - Кажи, Тоше! - Иди при оня бостан и плати динята на момчето! Аз не бях прав тогава …! - Добре! А ти не се обвинявай за глупости! Това бе само една диня и нищо повече! - Не е така, Дани! Видя ли ръцете на момчето? Клетвата му …. ме стигна! - Да! – кимна Дани и след малко напусна стаята. Двамата им приятели вече си бяха тръгнали, за да се приберат навреме за работа. Той подкара колата към проклетия бостан, решен да изпълни молбата на приятеля си. Малко преди да мръкне Дани спря на мястото, където преди седмица бяха откраднали динята. Натисна клаксона, за да го чуе онзи хлапак, но този път той не се показа. Дани излезе от колата и тръгна към бостана. Щом стигна, викна с все сила: - Хей, момче! Ела, да ти платя за динята! Ела, не се бой! Нищо лошо няма да ти сторя! Само тъмнината ставаше по-гъста и някак лепкава. Тишината, тъй различна от шума в големия град го притискаше като похлупак, а черните кълба на дините проблясваха мътно и сякаш почваха да се търкалят срещу него. Дани се наведе и повърна. Не му стана по-леко. Извади банкнота от два лева и я сложи под най-близката диня. Затича се към колата. Докато бягаше, в несвяст повтаряше: - Как може?! Как е възможно? За една скапана диня? Хората милиони крадат и нищо, а Тошко плати с краката си! Нееееееееее…! Добрал се до колата, Дани побърза да влезе и да я запали. Преди да тръгне нещо привлече погледа му. На предната седалка лежеше голяма, черна диня ….
Красимир Бачков
3
Вълнообразно
В Харков има транспортен колапс: Заради ...
lang lANG,MARSIN
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
lang lANG,MARSIN
Да се върнем на Переслегин, че го забрав...
Търсене
За този блог
Гласове: 1551
