ДА  СИ  МЪЖ..!

   Миро крачеше по улицата и неволно размишляваше. Беше изпил повече от половин бутилка дванадесет годишно уиски, но от това размишленията  му само ставаха по-бистри и точни. Заобикаляйки една локва, той измърмори почти на глас - Всъщност, от тридесет и две години ние сме свидетели на един пошъл, политически цирк и нищо повече! Нашите предатели и западняшките олигарси направиха всичко възможно, да ни затрият като народ и държава! Унищожиха икономиката, образованието, земеделието и армията ни! Видяха сметката на леката и тежка промишленост, а за капак ни видяха сметката и със здравната система! Чудя се, как още се наричаме държава, при това република?! Що за гавра е този парламент, пълен с национални предатели?!

  Пред него мина жена, облечена в оскъдно облекло и той продължи мислите си на глас - Нашият, пословично трудолюбив и хрисим народ изперка и се превърна в сбор от чалгари, курви и продажници! Не стига, че сме малко на брой, но трябва да ни зомбират, манипулират и разделят по всякакви признаци, за да ни управляват по-лесно! Не се посвениха гадовете, да посегнат на семейството и дори на децата ни! Налагат ни разни сбърканяшки доктрини, като ги представаят за „новото нормално“ и еврогейски, и прозападни ценности! А ние спим и вярваме на създадените изкуствено „пандемии“, бодем се с инжекции, за да получим след това нанотоксикоза и си идем от тоя свят безсимптомно болни, но починали от „сърдечен арест“! Боже, каква гавра с творението ти - ЧОВЕКЪТ!!!

  Той пресече улицата и минавайки край автобусната спирка чу дрезгав глас:

-         Човече, покай се или умри!

Огледа се, но освен купчина парцали, натрупани в една кофа за смет не видя. Ядосан, той изръмжа:

-         Кой си ти бе калтак, че ще ми казваш какво да правя?! Няма да се покая, защото съм обикновен, нормален българин! Не вярвам на медиите, на Президента, на войната в Украйна и на пандемията! Мисля с главата си и мога да си направя правилните изводи за България и света! Не съм сторил нищо лошо никому и съм готов да живея при всякакви условия, но не и във война! Я се покажи, да ти видя гнусната физиономия!

Тогава пред очите му се появи едно дете, някъде около пет - шест годишно. Импулсивно Миро разпозна в детето себе си и си спомни, как на тази възраст бе пожелал да стане истински мъж. Детето го изгледа внимателно, вдигна ръка и каза:

-         Всичко това ще мине, Миро! Ще се отечат мръсотиите и вонята! Тези, които оцелеят, ще имат шанс да започнат отново! Независимо, че са в старото си тяло, те трябва се научат да мислят по нов начин и не само за себе си! Ще им се наложи дори да обичат ближният си! Друг път за бъдещето няма! Какво ще кажеш за това, а?

Миро се огледа, после се прекръсти и промълви:

-         Да бъде! Амин!

       Красимир  Бачков