УБИЙЦИ НА ДУХОВНОСТ
За втора поредна година участвах в русенския литературен конкурс „Мостове“. Разказът ми „Сълзите на извора“ бе сред десетте номинирани в конкурса. След едномесечно гласуване, където бях от първия до последния ден първи по брой харесвания на читателите, дойде оценката на журито. Бяха наградени далеч по-слаби разкази, а моят бе подминат мълчаливо. Аз съм свикнал да бъда рязан и съм абониран за втори и трети места на национални и международни конкурси, защото не съм човек на никого. Обаче на този конкурс тежкото „журЕ“ съвсем мина границите на всяко приличие!Всеки, който пожелае може да прочете и сравни деветте разказа и да ги сравни с моя. После да направи честната си оценка.
Искам изрично да подчертая, че не се смятам за велик автор, а просто не съм съгласен с тенденционното отсъждане на „журЕто“! Дори регламента на този конкурс е опорочен, защото всеки автор, при наличие на много приятели във Фейсбук може да спечели наградата на публиката, дори с най-слабия разказ! Въпросът тук е, че моят разказ нито е слаб, нито недостоен за първото място, но беше подминат при награждаването. Ако намеренията на въпросното „журЕ“ е била да ме откажат от следващи участия, те определено успяха! Жалко и тъжно, защото Русе бе един от най-симпатичните български градове преди години! Сега бавно умира, благодарение на такива самопровъзгласили се „корифеи“ в една или друга област! Стана традиция в държавата да се краде и вече почти никой не се впечатлява от това. Когато освен към материалното, се протегнат мръсни ръце и към духовността ни, сме обречени …!
Литературата е нещо относително. Все пак винаги могат да се сравнят два или повече разказа и да се подредят по стойност. Аз бях умишлено ощетен от „журЕто“ на този конкурс и всеки може да се убеди в това! Сентенцията „Убий простака с мълчание!“ е неподходяща за България, защото когато не кажем на висок глас истината, той става член на жури или политик и убива самите нас!
С уважение: Красимир Бачков
