ТРИУМФ  НА  СВИНСКАТА  ПОЕЗИЯ

         Жизненото кредо на леля Цецка бе, да се наплюска до пръсване с баклавички, тулумбички, саварини и саралии, а да си дояде с шкембе чорба. И понеже много и личеше с тия сто и тридесет килограма, а самата тя  изглеждаше като хамбургски салам, един ден реши да смени амплоато, поне за пред хората. На масата в една пицария, в компанията на  приятелката си Пена, тя предложи да станат поетеси. Разговорът протече приблизително така:

-         Пено, ма! / мляс, мляс / Ко ше каиш, да са издигним малку в учити на слепити? / мляс, мляс, мляс /

-         Ми, съгласна съм, Цецке! Ама, ко имаш придвид?

-         /мляс, мляс, мляс / Като видиш ина мешана скара в чинията, ни тъ ли убземът виши чувства? А като ти сервират десет тулумбички, ни съ ли прусълзяваш от умиление?

-         Амииииии…! Ко да кажа? Убичам да ям, но не колкото тебе!

-         Друго / мляс, мляс / имах придвид, сестро! Като си напълним курема с вкусотии, да упишем в стихове, колку ни е хубуу, значи! Да направим идин дамски поетичен кръг демек! Да издадем вестник, да направим поетичен кункурс идин вид! Тъй ши нъ зъбилежът и ши нъ уцинят! Ши миним и ние за више убщество в града! Смяташ ли за забилижителна идеата ми?

-         Ухаааа! Направо кърти мифки, Цецке! Ут къде ти идват такивъ идеи ни знам! А ни трябват ли пари за туй нящу?

-         Трябват, зер! Ама, ши съ обадим на Тотка – глухата и на Мара – кьоравата, да участват и те! Ши събирем пари от спонсори. Половината ши издем, с другата пулувина ши дадем награди на пубидителите в кункурса! Ши приготвим почитни дипломи, знаменца и ощи джунджурии, дету съ дават при тъкива случаи! / мляс, мляс, мляс /.

-         Готову! Съгласна съм! Те и без туй истинските писатели и поети са гладни! Секи ши съ навий да участва, ако ги утбилежим по някакъв начин!

Така леля Цецка, Пена, Тотка – глухата и Мара – кьоравата учредиха конкурс с наименование „Възвишените“, където поети и писатели трябваше да описват своите възвишени чувства и мисли. Обявиха го в Интернет и веднага няколко литературни сайта го споделиха. Изведнъж самочувствието на Цецка се вдигна до небето и тя реши да напише първото си стихотворение. Оригвайки се от тлъстото свинско, изядено за  закуска между обяда и вечерята, тя написа следния текст:

-         „Обичам всичко да е вкусно!

Обичам да си хапвам аз

И даже да е много гнусно,

Ще ям до пръсване тогаз!“

Цецка се просълзи, щом сътвори този небивал поетичен изблик и веднага го публикува в дамския поетичен кръг. Останалите аплодираха недостижимата поезия на посестримата си и се напънаха, да произведат и те нещо подобно. Произведоха пръдни и оригване в големи количества, но поезията така и не ги осени изотвътре. Обявиха първият поетичен конкурс и в него се включиха цели двадесет и осем участника. От тях имаше пет съвсем прилични автора, които журЕто определи за носители на наградата на журЕто.Сред тях особено се открояваше един истински поет, който безотговорно демонстрираше пренебрежението си, спрямо всякакви угощения и съблазни. Цецка реши да го низвергнат и да не го отличават в никаква категория за награждаване. Обаче публиката го хареса неимоверно и журЕто се принуди, да го включат в общата класация. Цецка отиде в регионалната телевизия и обяви резултатите от награждаването. На първо място бе тя, с апетитното си стихотворение, на второ място бе посестримата и Пена, а на Тотка – глухата и Мара – кьоравата бе присъдено третото място. За да не се изложат съвсем и да проличи свинската им същност, те отличиха истинския поет с наградата на публиката, която за тях беше едно нищо.

         После всички се събраха на банкет и ядоха до пръсване.От всички вестници и телевизии в града дойдоха да ги интервюират за великото събитие. Тъй като участничките в журЕто  бяха преяли, те само грухтяха и квичаха в изблик на най-културни чувства. Обещаха през следващата година да сътворят още по-пищен свински празник на поезията и да раздадат по-големи награди. Предвиждало се в наградния фонд да има свински джолан и замразена пача за победителите. Така поезията бе употребена като тоалетна хартия, за издигането на няколко особи до върховете на свинския триумф, в един западащ, български град, на брега на Дунава.

                                 Наблюдавал, но не присъствал на свинските тържества:

                                                                                         Красимир  Бачков