2013 ГОДИНА И НЕ САМО ТЯ ИЛИ "УНИЖЕНИТЕ И ОСКЪРБЕНИТЕ" (Текст-размисъл, стихове, "невчесани" рисунки  от улицата", картини) Защо ли се чувстваме "унижени и оскърбени" (Достоевски от вечен недоимък забравял какво е бил написал, но никога не забравил, че е негова книгата "Унижените и оскърбените", че комай и той е бил един от тях)? Не е причина само бедността. Унижението и оскърблението произтичат повече от другаде- от това , че трагедията, случила  се след Девети, сякаш още повече се задълбочи след Десети. Погромът върху България на Девети бе преди всичко погром върху душите. Стана това, което бе станало в Съветска Русия и затова ще си послужа с думите на Андрей Платонов от романа му Чевенгур:" О, комунизмът не е шега работа. Комунизмът е краят на света. Там остава да работи само слънцето, защото ако някой вземе да работи, той ще се издигне над другите и ще се наруши равенството." Самото равенство при тази система е криво, както и почти всичко останало в нея, защото идеологията й се основава на отрицанието и на насилието. Отрицанието на Бог, тоест на разумното и чисто начало на света, и на насилието, отричащо основния принцип на морала :"Човекът никога не може да бъде средство, човекът е единствено цел." (И.Кант) Противоположен е принципът на диктатурата на пролетариата , а и на всяка диктатура: "Целта оправдава средствата." Това накърняване на изконния принцип на морала, тоест на съвестта (Кой ти я зачита?), е всъщност накърняване на свободата. Защо? Защото "целта" (парите) оправдава средствата (ограбване на обществения ресурс, тоест на обикновените хора). Ако не действащ според този принцип, в повечето случаи си обречен на бедност. Но не може да има свобода без хляб, както обяснява А.Камю в "Разбунтуваният човрк". И така: демокрацията у нас навърши повече от 30 години, но свободата свободно да си изкарваме хляба ( без политически протекции, машинации, връзки и т.н.) така и не се роди. Няма и да се роди. Изглежда Франц Кафка е бил прав когато пише за Болшевишката революция, че с нея се създава такава власт, каквато никаква революция не може вече да свали.   31.07.2021 Марлена Юрукова  

Гнездо
На пейката
бездомният глава
като яйце полага,
ръце като криле подлага,
нозе като съчки събира и
гнездо там си свива.  
***  
Старицата-
карта на дните си-
някъде тридесет хиляди-
върху нея щампосани-
нямат подменяне,
нямат изтриване.
***  
Лицето на болката
всички го познаваме.
 Образът й  общ е и
сигурно всички 
приличаме на нея 
когато ни боли
за  нас самите
или  за ближния.
Да се изобрази и 
види общото- 
това ли е смисълът 
на изкуството?
***  
Образът на болката-
всички го познаваме,
отпечатан върху лицето
на страдащия и
на състрадаващия-
всеки един от нас.
Образът на болката-
просветлен в "Уброса"-
следата на Човешкия син,
оставена от Него 
със заръката-надежда
всеки да стане Негов син
и преобрази болката
и страданието
в радостта от слиянието.  
***
2013 - а година, когато бяха протестите в цялата страна заради безработицата, безизходицата и бедността в една окупирана от властниците си страна, когато се самозапалиха Пламен Горанов и други мъже, а и една жена- старица.