Тъжен  извод

Остарях, побелях и за жалост

не успях да се променя към добро.

Толкоз много години нахалост

отлетяха, все едно не било.

А когато се вглеждам в живота си,

виждам много допуснати грешки.

И от спомени като  стари фотоси,

днес изплуват лицата човешки.

Някои гледат ме с упрек, а други

опрощаващо ми намигат.

Аз не помня да имам заслуги,

хора мечти да постигат.

Може би съм живял нашироко

или по-скоро съм  егоист.

Искал съм все на високо,

всички да ме викат на „бис”!

И така неусетно достигнах

възраст, за помъдряване.

Но май друго не стигнах,

освен едно остаряване.