Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2017 19:50 - Роско и Пух
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 445 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Роско  и  Пух

 

       Тази зима се случи дълга и гларусите закъсняха с люпенето на пилетата. През последните три години двойката Тин и Пери използваше триетажната кооперация, с жълтото петле – ветропоказател на покрива за гнездо. Те донасяха с човките си няколко камъчета и клечки, несръчно ги струпваха в подобие на гнездо, а после се редуваха да ги мътят. Пролетта също бе дъждовна и хладна, затова птиците лежаха съвестно върху двете яйца, но една непредвидена случка за малко не ги лиши от потомство.

         В квартала отскоро се подвизаваше полудив котарак с рунтава опашка, когото хората нарекоха Бандит, заради поразиите, които вършеше. Той бе отглеждан като домашен любимец, но след като два пъти къса с ноктите си тапицерията на дивана и фотьойлите в хола, а накрая съдра на ленти пердето в детската стая, търпението на собствениците му свърши. В една мартенска вечер те го пуснаха на улицата и тропнаха вратата след него. Той се повъртя около къщата, мяучи възмутено известно време, защото не очакваше от тези общо взето миролюбиви хора, такава подла постъпка и накрая се примири. И без това всичко навън съблазняваше онази част от природата му, която бе дива. Повдигна глава, омаян от непознатите миризми на улицата и тръгна към своя нов живот. До края на април той успя да се наложи като абсолютен господар в квартала. Зъл, агресивен и бърз, той подчини останалите улични котки и прогони двете кучета, приютили се до електрическия трансформатор. Освен побойник, Бандит се оказа и изключително изобретателен крадец. Отрасъл между хора, той не се боеше от тях и щом видеше отворена врата или прозорец, съумяваше да се вмъкне в дома, където опустошаваше всичко. Не го задоволяваше да изяде това, което ставаше за ядене, затова после дереше с нокти всяка тапицирана мебел, изпикаваше се в обувките на стопаните и изчезваше като призрак. Кротките жители на квартала се видяха в чудо с новия нашественик. Опитаха няколко пъти да го заловят, като му устройваха капани, но все безуспешно. Той разгадаваше ходовете им и хитро се измъкваше от всяка клопка. Това, което постигнаха хората бе, че вече Бандит стана много по-внимателен в набезите си. Всеки ден, докато обикаляше територията си, той набелязваше евентуални свои бъдещи жертви. Така стигна до покрива, където гларусите мътеха яйцата си. Известно време ги дебна, снишен зад един комин, но птиците пазеха яйцата и не допускаха възможност за кражба. Котаракът вече се беше бил с гларуси и знаеше, колко здрави човки и твърди крила притежават. За да отмъкне яйцата, Бандит замисли план, невъзможен за обикновена котка.

         Един ден той намери почти цяла, леко вмирисана риба в контейнера на края на улицата и вместо да я изяде, я сграбчи с уста и тръгна към покрива, където мътеха гларусите. Тихомълком се примъкна до Пери, доста отслабналия от недохранване женски гларус, която в момента се бе надигнала над яйцата. Котакът мина на няколко метра пред птицата, изпусна рибата и се престори, че напуска покрива. Притаи се зад комина и зачака. Пери се огледа тревожно, тихо изписка, но глада я подтикна да пристъпи към рибата и да я налапа лакомо. Докато я преглъщаше забеляза, как котака захапа едно от яйцата и изчезна от другата страна на покрива. Тя повдигна криле, разтревожено започна да обикаля гнездото и да кряка с все сила. От близо и далеч и отвърнаха други гларуси. Долетя и Тин, който ядосано започна да кръжи над покрива. Обаче Бандит бе изчезнал безследно. Около час гларусите прелитаха над покрива, крякаха съпричастни към загубата на яйцето, но щом притъмня утихнаха и се разпръснаха. Ограбените птици се сгушиха една до друга и продължиха да мътят, вече единственото си яйце.  В края на април пилето се излюпи и двамата родители започнаха до го хранят. Всеки ден по различно време котаракът навестяваше покрива, но възможност да се угости с малкия гларус не му се удаваше. Още щом го мернеха, родителите вдигаха такъв шум, че колкото и нагъл да бе, котака предпочиташе да се махне, отколкото да го навикват така противно. Дните отминаваха, пилето растеше и бе постоянно гладно. То вече се разхождаше по покрива, но под наблюдението на Тин или Пери. Когато сивата му перушина порасна и то се оформи на ръст почти колкото родителите си, започна всеки ден да маха с криле, сякаш се готвеше да полети. Бандит отчаяно го наблюдаваше от съседните покриви, облизваше се, но не успяваше да го докопа.

         През една ранна утрин, малко гардже, прелетяло от високите клони на дърветата по съседната улица, кацна на покрива на гларусите. След него хвърчаха няколко възрастни гарвана, които закръжаха и заграчиха разтревожени. Това ядоса гларусите и те започнаха кавга с гаргите. Целият квартал се огласи от крясъците на птиците. Докато родителите се караха, малкия гларус наближи ръба на покрива и забеляза Бандит, който се готвеше да го нападне. Жълтите, злобни очи на котака го хипнотизираха и отстъпвайки назад, птичето стъпи на олука, а после падна на тротоара. При удара си счупи едното краче  и здраво се натърти. Междувременно гарджето и неговите родители отлетяха на съседен покрив. Тин и Пери започнаха да се спускат над пострадалата си рожба, опитваха се да я подмамят, за да се махне от тротоара и да се върне пак на покрива, но счупеното краче на пилето не разрешаваше да се движи. То писукаше тревожно, надигаше се, но бе безпомощно. Така го видя Роско, първолак с отлична диплома в ръка и две мътни следи от сълзи по луничавото си личице. Детето бе плакало, защото на тържеството за раздаване на дипломите в училище, само неговите родители не присъстваха. Баща му бе шофьор на голям камион и пътуваше по цели седмици в чужбина. Майка му работеше в една фирма, от където я ангажираха и денем, и вечер, затова често Роско седеше сам у дома. Независимо отсъствието на родителите му, малчуганът нямаше да е тъжен, ако всичко бе наред в семейството му. Обаче не бе така, защото още щом се прибереше от път баща му, се скарваше с майка му. Двамата крещяха и се обиждаха, а малкото сърчице на детето се свиваше уплашено, защото се чувстваше безпомощно и не знаеше, как да укроти агресията на най-близките си. То нямаше баби и дядовци, растеше само и отчаяно се нуждаеше от топла дума или ласка. Получаваше ги твърде рядко предимно от баща си, заради постоянните му отсъствия от дома.

         Сега Роско забеляза котарака с рунтава опашка, който се промъкваше към падналото гларусче. Още малко и птичката щеше да попадне в зъбите на Бандит, но детето извика силно и докато котака се оглеждаше и чудеше какво да  прави, внимателно вдигна ранената рожба на гларусите. Те все така продължаваха тревожно да крякат и прелитат ниско над улицата. Котаракът изчезна, а Роско гушна птичката и побърза да се прибере в къщи. Там криво – ляво превърза счупеното краче, като постави клечка от сладолед за шина. От празна кутия за обувки му приготви гнездо, което застла с една стара, умаляла му вече тениска.

-         Ще те наричам Пух! – заяви детето на птичката – Аз си нямам брат или сестра, затова ще си играем двамата! Съгласен ли си, Пух?

Малкият гларус изписка тихо и се отпусна на една страна. Цялото телце го болеше от падането. Така започна приятелството между Роско и Пух.

     През първите дни гларусчето линееше и почти не ядеше. Когато посвикна с детето и особено когато започна да хапва от дребната риба, купувана всеки ден специално за него, то се освести и живна. Единствената претенция на майката спрямо Пух бе, той да стои на терасата. Неусетно птицата наедря и започна да куца по-малко. Появиха се първите сиви, твърди пера и се оформи като смешно, постоянно гладно пиле, следващо по петите Роско из цялата къща. Детето и гларуса станаха неразделни приятели. В средата на лятото крачето на Пух зарасна напълно и птицата започна да разтваря често криле за полет. Роско разбираше, че скоро трябваше да се раздели с пернатия си приятел и от това му ставаше тъжно. Бе свикнал да говори на малкия гларус и да го приема като пълноценен член на семейството.

     Един ден в началото на август Роско сложи Пух в една плажна чанта, като остави навън само главата на птицата. Запъти се на брега на морето и когато стигна на плажа, го заобиколи и се качи на камъните до вълнолома. Погали Пух, целуна по главата и внимателно го постави на каменната плоча, където седеше. Гларусът издаде глава напред и изписука. На вид беше колкото възрастна птица и само сивата окраска на перата го отличаваше от останалите гларуси.

-         Чао, Пух! – с накъсан от вълнение глас прошепна малчуганът, а очите му се напълниха със сълзи. Гларусът размаха несигурно криле и подхвръкна до близкия камък. После продължи до следващия, а в един момент се отдели и полетя. Направи плавен кръг и кацна при Роско. Запищя тихо и се навря в ръцете му.

-         Обаче, така може да те хванат лоши хора и да си изпатиш! – размаха показалец детето. То вдигна птицата и вече спокойно я хвърли във въздуха. Пух направи нов кръг и пак се върна при приятеля си. Тогава Роско се обърна и побягна към плажа. Гларусът остана на камъка, като писукаше от време на време. Момчето се прибра натъжено у дома. Още на другата сутрин се върна, но Пух не се виждаше наоколо. Роско изсипа пържената риба, която носеше на камъка и чу пищене зад себе си. Гларусът долетя, лакомо изяде рибата и вдигна глава за още. Момчето сериозно му рече:

-         Вече трябва сам да си намираш храна! Аз ще идвам всеки ден и ще ти нося пържена цаца, но като започна училище, ще се оправяш вече сам! Ясно ли ти е?

     Не стана ясно, какво е разбрала птицата, но когато в средата на септември Роско се прибра у дома, след откриване на учебната година, съзря върху покрива на съседната кооперация кацналия Пух. Той важно пристъпваше по керемидите, поглеждаше с едно око към момчето и изобщо не се страхуваше от появилия се до комина Бандит. Пакостливият котарак се огледа, после завъртя пухкавата си опашка и разбрал, че не е по силите му да нападне птицата, бавно напусна покрива. Младият гларус източи шия напред, дрезгаво изкряка и без никакъв страх долетя до отворения прозорец, при момчето. Роско му заговори ласкаво, птицата кимаше с глава от време на време и така ги посрещна вечерта. Тя бе обикновена есенна вечер, топла, спокойна и много очарована от чистата любов между детето и птицата. Вечерта знаеше, че скоро ще си иде, но двамата приятели ще останат, за да направят света по-смислен и добър.

 

                                                                    Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 865973
Постинги: 776
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031