Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.06.2017 11:12 - СЪСТЕЗАНИЕТО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 250 Коментари: 0 Гласове:
1




СЪСТЕЗАНИЕТО

 

         За осемнадесетият си рожден ден Лъчо получи от баща си подарък почти шестдесетгодишно „Рено – Алпин“. Старият се почеса по носа и смутено рече:

-         Знаеш, че ако имах възможност, бих ти купил нов „Мерцедес“, а не тоя стар боклук, но ….! Така ще можеш да се ровиш в нея, ще научиш частите и кое за какво служи, а ако успееш да я стегнеш, ще имаш една доста бърза и красива кола! Повярвай, за тази кола съм мечтал на твоята възраст, но нямаше как да я сбъдна по онова време!

-         Тате! – само каза синът и в знак на благодарност го прегърна през врата, като си допря главата в неговата. Той знаеше, че от години баща му събира пари в една стара ламаринена кутия за бисквити и сега бе сигурен, че кутията е празна. Впрочем, колата изглеждаше доста прилично за годините си и синия цвят бе любимия му, което правеше подаръка още по-желан.

       Изведнъж всичко си дойде на мястото и дните, които се заредиха, бяха изпълнени с много труд и удоволствие от стореното, за да се върне колата към нов живот. Тази година Лъчо бе завършил училище и отскоро работеше в една пицария, където разнасяше поръчки за дома, с една малка „Тойота“. Всяка свободна минута използваше, за да работи по „Рено“ - то.  Макар и стара, колата бе доста запазена, без сериозна ръжда и с перфектен мотор. Лъчо я бе разглобил почти цялата и по стените на гаража им висяха закачени калници, капаци и разни части. Всеки ден при него се отбиваха Жоро и Борето, двамата му най-близки приятели, които не работеха, защото есента щяха да бъдат студенти в университета. Понякога се отбиваше и Тишо, синът на Янко Добрев, местния бизнесмен и собственик на две мебелни предприятия и месарски цех. На него не му се налагаше да работи, защото щеше да наследи семейният бизнес и парите на баща си. Притежаваше чисто ново „БМВ“ и често въртеше гуми с него, за да се фука и дразни останалите. В късния понеделнишки следобед той спря пред гаража и свирна с клаксона. В момента Лъчо бе свалил спирачния апарат на едното колело и се чудеше какво да го прави.

-         Не гледай умно, Лъчо! Това част от колата на Фред Флинстон ли е? И откъде изобщо го изкопа тоя таралясник? – присмя се Тишо.

-         Подарък ми е от тате! – неохотно отвърна Лъчо.

-         Че той по-добре един нов велосипед да ти беше купил! Тая антика едва ли ще стане отново кола! На всичко отгоре „Рено“!!!

-         Какво, като е „Рено“?

-         Мани се с тая бракма! Кола с вагина за емблема не става за мъж, приятел! Друго си е „БМВ“ – то! Това е най - гъзарската кола, визитна картичка за всеки успял пич!

-         Аз не съм гъзар и ако ме питаш, повечето собственици на „БМВ“ – та са обикновени комплексари!

-         Не те питам, щото ако те питам, колко кинта имаш в джоба си, веднага ще млъкнеш!

  Лъчо бръкна в джоба на омазания си гащеризон:

-         Имам към тридесет лева. Защо?

-         Ето, точно седем стотака! – извади с два пръста от джоба на ризата си няколко зеленикави банкноти Тишо. – Кой сега е комплексар, а?

-         Ти, разбира се! – ухили се Лъчо – Моите тридесет лева съм изкарал с труд, а твоите седем стотака си получил от баща си, наготово!

-         И какво от това? Ако сваля някое гадже, мога да го заведа на ресторант, бар и накрая в хотела, да правим любов, а ти най-много да му купиш сладолед …!

-         Всеки обича сладолед!

-         Обаче, никоя готина мацка няма да тръгне с мизерник, нали?

-         Аз бих тръгнала! – обади се отстрани Ралица, най-хубавото момиче в целия квартал. Тя неусетно бе приближила до тях и чу последните думи от разговора. – Ако мизерника е Лъчо и освен, ако не ме броите за готина мацка!

-         Оооо, Раличке! – светнаха очите на Тишо - Що не хвърлиш тия ролери от краката си, да те повозя малко на супер кола, а? Отиваме, където кажеш! При мен всичко е квалитетно – кола, удоволствия, секс …!

-         Айде, успокой топката! За секса трябват двама души, Тише!

-         Ти и аз! Двамата, нали?

-         Не си познал! Виж, ако Лъчо си сглоби колата, може и да се навия! Това „Рено“ изглежда много секси, в сравнение с клиширания ти баварец!

-         Бягаш си от късмета, Рали! – разочаровано констатира Тишо и като даде мръсна газ, изчезна някъде.

-         Ти сериозно ли би се разходила с мен, ако сглобя колата? – опита си късмета Лъчо.

-         Само при условие, че щом я направиш, първо мен ще повозиш!

-         Еха, супер си! И през нощта ще бачкам, но ще я стегна, да знаеш!

-         Обещаното си е обещано! Ще те чакам, Лъчо! – усмихна се тъй загадъчно Ралица, че на момчето му се зави свят от радост. Нямаше момче в квартала, което да не въздишаше по нея и доколкото бе известно, тя все още нямаше приятел. Лъчо я изпрати със светнал поглед, докато тя се плъзгаше на ролерите към края на улицата. След това заработи с нови сили, завладян от хубави видения.

           До края на лятото „Рено“ – то се превърна в толкова симпатична кола, че дори непознати, които минаваха край гаража се спираха и разпитваха Лъчо за нея. С помощта на Жоро и особено на Борето, който му даде в заем парите, заделени за мотоциклет, Лъчо успя да я стегне и боядиса, да облече седалките с нова кожа, и сега в гаража стоеше едно малко бижу на автомобилната промишленост. В началото на септември, придружен от двамата си приятели, той отиде до кооперацията, където живееше Ралица и силно свирна с пръсти. На един от балконите се показа посивял старец, който се тросна:

-         Кво си се разсвирил като чобанин, бе? За тебе звънци няма ли?

  Докато се чудеше, какво да му отвърне, Лъчо видя да се отваря прозорец на третия етаж и от там махна с ръка Ралица:

-         Веднага слизам!

  Тя дотърча след малко и с широка усмивка запита:

-         Ще ме возиш с колата ли?

-         Да, ….. нали обеща?

-         Дадено, но покани и Тишо, да погледа, ….. как една мацка се вози с един мизерник, в една бракма, с вагина за емблема!

  Трите момчета избухнаха в смях и тръгнаха към гаража. До тях като малко момиченце подскачаше Ралица и се шегуваше за какво ли не. Обадиха се на Тишо и след малко той паркира черното „БМВ“ , за да погледа изкарването на „Алпина“. Лъчо го запали в гаража и бавно излезе на улицата. Слезе от колата и отвори вратата, за да влезе Ралица. Като се преструваше на много важна дама, тя седна и прати въздушна целувка, за да ядоса Тишо. Синът на богаташа гледаше замислен, защото не очакваше старата френска кола да придобие толкова перфектен спортен вид. В един миг той дойде при Лъчо и предложи:

-         Да направим състезание! Ако на един километър ме победиш, печелиш хиляда лева! Ако загубиш, аз печеля целувка от Ралица!

-         Че аз да не съм собственост на Лъчо?! Как се хващате на бас, без изобщо да ме питате? Но, ако е заради баса, аз имам спестени към 600 лева! Готова съм да ги заложа въпреки, че най-вероятно ще загубим!

-         Става и така! – мрачно поклати глава Тишо. – Излизаме на магистралата и уточняваме, откъде до къде ще се състезаваме! О, кей?

-         Чакай малко! – спря го с ръка Лъчо – Аз изобщо не съм пробвал колата на пътя! Палил съм я много пъти, но само в гаража. Не съм сигурен, как ще върви изобщо!

-         Имаш един час, за да я пробваш! След това идвай на магистралата, след бензиностанцията на изхода на града! Това устройва ли те?

-         Устройва ни! – обади се Ралица от колата. Лъчо я погледна, пое си дълбоко въздух и махна с ръка:

-         Да става, каквото ще! Поне ще опитаме ..! Идвате ли, момчета?

 Жоро и Борето се ухилиха съгласни, а край тях се присъединиха още няколко от случайно събраните пред гаража зяпачи.  За да няма измама, в началото и края на отсечката за състезание, се разбраха да застанат няколко души. След като покара около час, Лъчо с много повече надежда от началото каза на Ралица:

-         Тоя „Алпин“ е направо невероятен, особено от старт! Нищо чудно, да победим Тишо!

-         Хич да не ти пука! Дори да загубим, пак ще спечелим …!

-         Какво, …. ще спечелим? – не разбра Лъчо. – Особено ме е яд, че в момента не разполагам с пукнат лев! Но, след няколко месеца ще ти върна парите! Обещавам!

-         Чакай, глупчо! – сложи показалец върху устните му Ралица – Това са моите пари и аз ги харча, както намеря за добре! Ясно?

-         Да, де …. ама!

-         Никакво ама! Ти съгласен ли си, ако загубиш състезанието, да спечелиш една готина мацка?

 Той погледна към нея, посочи я и несигурно запита:

-         Вярно ли? Че то, ако е така, изобщо няма да се състезавам!

-         Неееее! Не се измъквай, мошенико! Само със състезание можеш да си получиш наградата! Иначе не!

-         Да тръгваме, тогава! – запали колата той и с приглушено ръмжене се насочиха към магистралата. Там вече ги чакаше „БМВ“ – то, а Тишо нервно пушеше цигара, подпрян на задния калник.

-         Вече мислех, че сте се отказали! – иронично подхвърли той.

-         Готов ли си? – запита Лъчо.

-         Да съм номер едно, съм винаги готов! – надуто рече Тишо, влезе в бавареца, запали го и след миг стартираха. За всеобщо учудване „Рено“ – то изпревари немската расова кола с няколко дължини и продължи да фучи сърдито напред. Към средата на отсечката двете коли се изравниха и в края на тези хиляда метра „БМВ“ – то стигна първо. Двамата състезатели изтеглиха колите в аварийната лента и скоро всички зрители се събраха край тях.

-         Е, кво праим сега? – имитирайки катаджиите, поклати глава Тишо. – Олеквате с шест стотака, а? Но, ….. аз продължавам да твърдя, че една целувка от Рали може да се счита за плащане на баса!

-         Ще получиш парите, като се приберем! – отвърна Ралица, приближи се до Лъчо и пред всички го целуна в устата. – Така смятам, че дори победени не сме втори, защото сме вече заедно!

-         Ихуууу! – провикна се Борето – Ето това се казва победител в състезанието!

-         Кво ше кажеш,  за това, Тише? – ухили се Жоро.

 Тишо сухо преглътна, повдигна вежди и иронично каза:

-         Аз като гъзар и собственик на клиширано „БМВ“ мога да си позволя, да ви подаря тия шестотин лева, дето ги загубихте! Да имате за сладолед и ….. меден месец!

-         Еееее, верно, пич си! – подсвирна Борето, дойде до Тишо и му стисна ръката.

  По магистралата край тях прелитаха десетки коли, зяпаха ги, но на участниците и зрителите от импровизираното състезание изобщо не им пукаше, защото знаеха, че на всеки ще се отдаде възможност, да победи един ден …. В  ЖИВОТА !

 

                                                                          Красимир  Бачков

 




Гласувай:
1
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866088
Постинги: 776
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031