Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2017 11:49 - ОТКРАДНАТ ШАНС
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 386 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

ОТКРАДНАТ  ШАНС

 

         Александър Тонев бе учител повече от 30 години и за това време бе имал възможност, да премине през всички възлови места в професията. Девет години бе базов учител, четири години директор на училище и две години заместник директор на гимназия. Знаеше всички явни и скрити проблеми на българското образование, и няколко пъти опита да провокира внимание, върху особено важни въпроси за учениците и училището, но се сблъска с безразличието на чиновниците от министерството, както и с нежеланието им, да се правят реални реформи. Обезверен, той чакаше да изминат още четири – пет години, за да придобие нужната възраст и да се пенсионира. Отдавна бе разбрал, че войната с бюрократите от министерството няма да завърши в негова полза, затова се опитваше да бъде възможно по-добър учител. Тъй като от доста време Тонев живееше на семейни начала с жената, появила се след развода му, той имаше вече шестгодишен син, който тази есен трябваше да започне първи клас. Проблемът бе, че жена му твърде често пътуваше в командировки из страната и просто няма кой да прибере сина им от училище. През голямата ваканция през лятото Тонев размишлява и стигна до извода, че най-доброто решение е, да се кандидатира отново за заместник директор в някое училище. В каквато и смяна да работеше, той все щеше да има възможност, за десетина минути да прибира сина си от училище. Речено – сторено и той подаде документи в две училища, където се търсеха заместник директори по учебната част. Впрочем, заместник директорите се сменяха твърде често, защото обикновено директорите биваха назначавани с партийни протекции от страна на управляващата партия и в голямата си част бяха откровени некадърници. За кратко време тези вредни за училището и българското образование „ръководители“ се обграждаха с роднини и приятели, прогонваха неудобните учители от училището, което „ръководеха“ и се установяваха като пожизнени феодали на власт. Обаче някой все пак трябваше да ръководи учебния процес и това обикновено бе заместника на парашутиста – директор. Ако се случеше читав учител, той рано или късно влизаше в противоречие с работодателя си и обикновено биваше уволняван. Ако за заместник директора бе назначил свой човек, но некадърник като себе си, тогава всичко в училището се сриваше и ученици, учители, и самото ръководство търпяха негативи. Затова поста на заместник бе много проветрив и понякога за една учебна година се сменяха по няколко заместника на директора.

         Тонев бе сигурен в знанията и организационния опит, който имаше, затова за интервюто тръгна съвсем спокоен. Естествено с него бе и синът му. Малкият си играеше на таблет и така не занимаваше баща си с въпроси, както обикновено. В училището пристигнаха десетина минути преди уречения час и се насочиха към няколкото стола в коридора. Там вече бе седнал мъж на средна възраст с много дебели вежди и усмивка „ала мистър Бийн“.

-         За интервюто ли чакате? – вежливо запита Тонев.

-         Хм…! Да! Хм…! – почти като героя на Рой Аткинсън отвърна мъжът, стана и започна да крачи напред – назад из коридора. Тонев настани синът си на един стол и сам седна на друг. Това, което бе научил предварително за училището бе, че не е управлявано добре, че е на ръба с броя необходими ученици и, че директорката е млада. Докато чакаха, той забеляза, че неговия конкурент е преплел ръце зад гърба си и незнайно как, с едната ръка е направил кукиш. Дали случайно или преднамерено бе насочил средният си пръст спрямо него, Тонев не успя да разбере, защото го извикаха на интервюто. Той влезе в една класна стая, където зад дълга маса се бяха събрали девет жени. В средата бе директорката, а край нея вероятно бяха счетоводителката, другата заместничка, две персони от инспектората и още някакви членове на необичайната комисия по приемането. Такава голяма комисия Тонев виждаше за пръв път и той веднага заподозря, че нещата са нагласени. Обикновено, партийците съставяха подобни комисии, когато не желаеха да поемат лична отговорност за някое решение, в ущърб на държавата или служителите на предприятието.

-         Представете се възможно най-кратко! – започна интервюто директорката. Тонев спокойно изреди длъжностите и постовете в кариерата си.

-         Какво ви кара да кандидатствате за това място?

-         Опита ми и възможността, да прибирам детето си след училище!

-         А сега говорете, за учебния план и неговото прилагане! – сви претенциозно устни евентуалната му бъдеща шефка.

-         Какво да говоря? – не разбра Тонев.

-         Отговорете на въпроса ми, за да разбера дали сте подготвен за тази длъжност! – гласът на директорката премина във фалцет.

Едва сега Александър Тонев проумя, защо мистър Бийн от коридора му сочеше среден пръст зад гърба си и се усмихваше ехидно. Това всъщност, е бил човекът за заместник, на тая накокошинена пикла директорката. Тонев стана от стола, изгледа цялата тайфа от съзаклятници в тоя нагласен конкурс и каза:

-         Дори за директор, кандидатите държат тест за познаване всички документи в системата на образованието! Интервюто след това само показва, кои са партийците и кои образуват навалицата от кандидати. Аз се явих на теста през изминалото лято и от възможни 50 точки, получих 39! От всичките двадесет кандидата, никой нямаше повече точки от мен! След това не отидох на интервю в министерството, защото предварително знаех, кого ще назначат в училището, където кандидатствах. – Той замълча за момент и продължи – Сега, да ме изпитва даскалица, чиито години са по-малко от педагогическия ми стаж, е просто смешно! Няма да участвам в жалкия ви цирк, затова спокойно можете да назначите протежето си, дето размята средни пръсти в коридора! Жалко за шанса, който ми откраднахте да работя, жалко за вас и за цялата училищна система, която потъва от ден на ден, именно заради особи като вашата!

-         Ама, какво си позволявате?! – изчерви се като домат директорката. Тонев им обърна гръб и напусна стаята. В коридора, без дори да погледне мистър Бийн, той хвана детето за ръчичка и излязоха от сградата на училището. Денят изведнъж помрачня, защото Тонев знаеше, че след две седмици, синът му ще влезе в същата отдавна опорочена система на образованието и директорки, като тая измислена кифла щяха да определят бъдещето му, и да го наставляват. Той се замисли, доколко бе възможно, да се махне със семейството си от тази проядена от корупция, партизанщина и шуро - баджанащина държава, и къде всъщност да иде. Целият му изминал живот, целият му педагогически опит сега изглеждаха минали напразно, щом безобразията не само продължаваха, но се и увеличаваха. Той въздъхна и погали сина си по главичката. Малкият го изгледа и запита:

-         Тате, боли ли те нещо?

Александър Тонев се усмихна тъжно, без да отговори.

 

                                                                                         Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 866128
Постинги: 777
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031