Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.11.2017 10:33 - УРОЦИ ...!
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
3




УРОЦИ ….!

 

         Звънецът би и в класната стая влезе учителката. Децата крещяха, гонеха се и дори не я забелязаха. Тя застана зад катедрата, постоя минута и като видя, че нищо не се променя, изкрещя:

-         Я стига вече! Спрете се и застанете на чиновете си!

Учениците започнаха да заемат местата си, а до учителката се приближи дебеланко, с омазана от лютеница уста:

-         Госпожо, а Георги дъвче дъвка и ми е седнал на мястото!

-         Не вярно, госпожо! – реагира веднага Георги – Той Коко досега се тъпка със сандвичи, макар дежурните ученици да не искаха да го пускат в стаята! Не той, а аз стоя на това място! Ето, другите да ви кажат!

Учителката махна с ръка и дебеланкото се разкара. Урокът започна. Тя обясняваше темата на урока, докато в същото време повечето деца играеха на телефоните си под чина.  Други си приказваха или зяпаха безцелно през прозореца. Тя въздъхна съкрушено. Нямаше как да ги накара да слушат и внимават, докато си изнася урока. Не можеше да ги изгони от час, не можеше да ги обиди, нямаше право да им взима и телефоните! Ако ги изпиташе, нямаше да знаят нищо и трябваше да им пише двойки. После тя трябваше да  пише обяснения, защо не е успяла да ги научи по предмета си. На тях просто не им бе интересно в училище и те направо си го казваха. Явно, в системата на образованието нещо не бе наред.  Образуваше се порочен кръг, от който излизане нямаше. Тя продължи урока, а децата щом разбраха, че тя вече няма да крещи и да ги порицава за лошата дисциплина, продължиха да си говорят на висок глас, да се смеят и закачат. Те си говореха, тя също и така свърши часът. В края на часа дори един ученик се оплака:

-         Изобщо не е интересно, госпожо! Тъпо е!

Изтощена и изнервена, тя влезе в учителската стая. Искаше поне за пет минути в междучасието да се отпусне, да почине от тоя ежедневен стрес, за да събере сили за следващия час. Свлече се на дивана, а до нея седна колегата и Добрев. Той бе един от малцината оцелели мъже в училището. За да повдигне настроението на останалите и както казваше той, да си вземат солука, разказа смешен виц. Всички учители наоколо се разсмяха и сякаш се върна малко от блясъка в очите им. От другата страна на учителската стая, две спаружени даскалици с изпотени от злоба очила изкрещяха:

-         Айде, ако обичате по-тихо! Какво е това кискане, какъв е тоя шум! Тук да не е цирк, да се хилите като изтървани!

След малко едната от очиларките излезе от учителската стая. Пет минути след това влезе заместник директорката и се разкрещя:

-         Слушайте всички! Нямате работа в учителската стая, освен да си оставите дневника и да вземете другия, за следващия час! Излизайте всички по коридорите, заедно с дежурните учители! Навънка децата ще се изтрепят! Гонят се, крещят, трошат вратите и чиновете! Какво сте се захилили тука? Хайде, колеги!

Учителите побързаха да си вземат дневниците и да тръгнат бавно към класните стаи. Дори регламентираната им почивка в междучасието бе отровена, заради омразата на две озлобени даскалици, достойни да бъдат надзирателки в женски затвор, а не да работят с деца. Те както винаги успешно манипулираха заместник директорката и донасяха за това, кой какво е казал от учителите, по този или онзи въпрос. За доносничеството си получаваха повече точки в допълнителното материално стимулиране и това донякъде осмисляше жалкият им живот.

         По – омерзена от ситуацията в учителската стая, отколкото от щуротиите на учениците, учителката влезе в следващия клас. Когато я посрещнаха по същия начин, като предния клас, тя не се разкрещя, не започна да ги назидава. Просто седна на стола зад катедрата и ги загледа с тъжна усмивка. Едно по едно, децата започнаха да си сядат по чиновете и да се приготвят за урока. В един момент всички млъкнаха, защото не бяха свикнали да виждат учителката си толкова странно спокойна. Тя поклати глава и тихо каза:

-         Всъщност, вие нямате вина! Вие сте потърпевши от целият този абсурд! И всеки ден, както ние учителите ви учим на нещо, така и вие учениците, ни изнасяте по един жесток урок! Едва ли се досещате, но проблемът е  в….липсата на любов и човещина! Знаете ли, ученици? Когато аз бях ученичка, в училище бе весело …! Все едно бе празник, като ходех на училище! Аз обичам работата си, но нещо не е както трябва! Сега и на вас, и на нас ни е тъпо….! Защо ли?

                                                                                       Красимир  Бачков

 




Гласувай:
3
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867148
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031