Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.01.2018 22:23 - НИЩО ОСОБЕНО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 332 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

НИЩО   ОСОБЕНО

 

         Обожавам хубавата музика и песни, хубавите жени, и децата! Уважавам и живота, защото мисля, че истинския живот не може без тях. С моят седем годишен фърфалак, който вече е  първи клас, заедно гледаме музикални клипове на лап-топа и им се наслаждаваме. Нищо особено, погледнато отстрани, но това ме кара да се чувствам щастлив по някакъв начин. Имам и други забавления, разбира се! Понякога ходя за риба, лятно време на палатка, а през зимата си позволявам да вдигам кръвното на шефката си. Все евтини и достъпни удоволствия, за които няма нужда да спестяваш дълго време. Като изключим редовните събирания у един приятел, където излапваме като вълци един гювеч печени на жар пържоли, изпиваме поне три кани вино и си отпускаме душите, друга рутинна работа май не върша. Там, където работя импровизирам непрекъснато, затова не го смятам за работа, а за удоволствие. И ето, че през лятото идва време, да ида с жена ми и детето на почивка. Такава почивка, където има баня, тоалетна, хладилник, телевизор и разни места, където да си похарчиш парите възможно най-бързо. Всяко лято се отчитам, поне за седмица.

         Това лято отидохме в Созопол. Базата, където отседнахме бе прилична, сравнително евтина и в самия център на курорта. На някой сигурно ще му се стори смешно, защото живеем във Варна, а вече седем години ходим все на море. Няколко години бяхме на Шабла, после на Созопол, след това на Дуранкулак и сега отново в Созопол. Натоварихме малката си кола с всевъзможни багажи, все едно щяхме да се преселваме окончателно, пътувахме, пристигнахме и се настанихме. Едва успях да се отпусна на леглото, за да си поема дъх от многобройните чанти и куфари, и телефона ми звънна. Обаждаше ми се единият ми приятел, който ме уведоми, че следващата вечер ще дойдат на гости при нас, заедно с другия ми приятел. Двамата са възрастни мъже, състоятелни и пристрастени към живота, и всичките му гъдели. Приличат на териери, но единият е като австралийски териер, понеже все ходи небръснат, а другия си е чист бултериер, защото винаги е готов за бой. Разбира се, предния ден се бяхме изпращали подобаващо, защото едва издържах на претоварения път, между Варна и Бургас. Прозявах се и ми се спеше, а от изпития алкохол се чувствах, все едно карах не малка кола, а летяща чиния.

         Накупих едно – друго за салата и нещо за мезе. През деня едва се уредихме на тесния плаж, запълнен от чадъри на концесионера, под които никой не лежеше. В замяна на това, останалото встрани пространство, колкото и незначително да беше, бе претъпкано от хора. Надвечер двамата ми приятели пристигнаха в базата и се настаниха в съседната стая. Разтовариха единствения си багаж, който се състоеше от бутилка скъпо узо, бутилка скъпо уиски, бутилка скъпа водка и дузина бири. Преди да излезем на вечерна разходка из стария град, се почерпихме подобаващо. Стана ни хубаво, както винаги в подобни случаи. Жена ми и детето излязоха преди нас, а ние ги настигнахме, до сцената на летния театър. От алкохола ни се бе изострил апетита, затова си купихме печена царевица, а после изядохме по една мелба. Малкият се радваше и подскачаше като зайче. Вървяхме бавно по каменната настилка и се радвахме на всичко наоколо. Лека – полека стигнахме до западното пристанище, където бяха вързани стотици лодки. Минавайки край един ресторант, чухме гръцко сиртаки. Без да мислим и казваме нищо, се хванахме през раменете и затанцувахме. Може да сме били и пияни, но това нямаше значение, защото ни беше по-хубаво, отколкото бяхме пияни. Жена ми и детето ни гледаха, няколко крачки по-напред, и се усмихваха. Беше странно чувство! От едната си страна усещах единия си приятел, а от другата – другия! Тримата стъпвахме в такт заедно, подскачахме заедно и дори изръмжавахме заедно, когато ни бе адски хубаво. От ресторанта ни гледаха посетителите, а няколко случайни туристи се спряха, за да ни се порадват. Нищо особено не се случваше, освен нашият, не особено скопосан танц, на пияни глави, който,  кой знае защо, се харесваше на всички. Един възрастен мъж остави жена си, дойде и се хвана при нас. После го последва друг по-млад и след тях още други. Станахме цяла дружина и някаква сила започна да се излъчва от танца ни. Имах чувството, че ако сега ни дадяха оръжие, щяхме да тръгнем и да извоюваме свободата си от тези, дето се криеха в парламента!

         После сиртакито свърши. Прибрахме се бавно в почивната база, все едно нищо особено не се бе случило……….!

 

                                                                                    Красимир  Бачков




Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 865954
Постинги: 776
Коментари: 637
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031