Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.01.2018 11:54 - ДОКТОР САНЧО
Автор: jitanosten Категория: Лични дневници   
Прочетен: 265 Коментари: 0 Гласове:
1




ДОКТОР  САНЧО

 

         Станчо Рашев, по прякор Орела, заради надвисналите над очите му гъсти, извити вежди остана без работа. Скромната мебелна фабрика, където се водеше главен майстор фалира и десетината работници в нея останаха без препитание. В малкият град нямаше работа и Станчо се зачуди, с какво да се занимава, за да може да се издържа четиричленното си семейство. Пита, обикаля, интересува се, но от никъде не дойде решение на проблема. Тъй като бе свикнал на работа, той непрекъснато държеше в ръцете си парче дърво и го дялкаше с остро лозарско ножче. Един ден, седнал на пейка на перона на гарата, до него приближи младо семейство и остави багажа си на съседната пейка. Мъжът поиска огънче от Станчо, да си запали цигарата, той му услужи и се заприказваха. Така стана ясно, че семейството е спечелило зелена карта за щатите и днес заминават за там. Продали всичко в България, скътали някой долар и отиват при далечни познати, установили се в щата Южна Каролина. Докато мъжете си приказваха, край тях скачаха децата на семейството. Момченцето бе тригодишно, а момиченцето година по-голямо. За времето от почти два часа, Станчо успя да издяла от парчето липа в ръцете си малко, изящно влакче. Подаде го на момченцето, а то цялото грейна от радост, при вида на красивата играчка. Бащата бе забелязал, как за кратко време Станчо превърна дървото в играчка и въздъхна:

-         Ако имах твоя талант, щях да съм най-щастливия човек на света! На мое място в щатите ти щеше да забогатееш! Знаеш ли, колко скъпи са играчките от естествени материали?

Станчо повдигна вежди и отвърна:

-         Като се установите там, ако се намери възможност за мен да работя, ще дойда! Запиши ми адреса и заедно можем да си помогнем! Ти ще намираш дървото и ще продаваш играчките, а аз ще ги правя! Става ли?

-         Става, как да не става! – засмя се мъжът и понеже влака бе пристигнал, започна да носи чантите и куфарите на семейството. Станчо му помогна да се настанят във вагона, на сбогуване се прегърнаха като близки хора и се разделиха.

 

           От този ден мина малко повече от половин година. Станчо все така стоеше безработен, но започна да дялка разни играчки от дърво. Боядисваше и ги трупаше в един килер, докато го препълни. Двамата му сина завършваха гимназия и ходеха в един автосервиз да помагат, срещу скромно заплащане. Така семейството оцеляваше, макар и трудно. В края на юни Станчо получи покана за гостуване в щатите, изпратена му от мъжа, с който се бяха запознали на гарата. В писмото с нея, той му обещаваше съдействие за работа и добро заплащане, ако реши да дойде при тях. Още същата вечер Станчо събра семейството си и обсъдиха новата възможност. Жена му и синовете му погледнаха с надежда към него, а това бе достатъчно, още на другия ден той да продаде петте декара нива, останала в наследство от родителите му. Събра достатъчно пари за билет, виза и малко джобни, и в началото на юли кацна на летището в Чарлстън, Южна Каролина. Посрещна го Симо, мъжът със зелената карта. Приеха го в дома си, където всъщност се бяха установили на квартира. Двамата с жена му работеха на една автомивка и печелеха не много, но достатъчно, за да покриват разходите си и дори малко да пестят.  Двете им дечица си играеха по цял ден на двора, защото времето бе топло и много приятно.

         Когато Станчо отвори двата си големи куфара и изсипа от тях десетките играчки от дърво, Симо наля в две чаши уиски и се чукнаха за евентуалната бъдеща работа и печалба. Настаниха Станчо в една малка стая, до кухнята, а той още от първия ден на американска земя започна да дялка своите играчки. Симо взе със себе си десетина готови играчки, за да ги покаже на клиентите в автомивката. Продаде ги бързо и за добри пари. Опита и той да изработва играчки като Станчо, но скоро разбра, че не му се удава.

         В съседство се бяха установили доста работници от Хондурас. Децата им любопитно поглеждаха към боядисаните и оставени да съхнат на верандата играчки. Те срамежливо приближаваха до Станчо, питаха нещо на своя език, но той не разбираше нищо и само се усмихваше. Една привечер двама хондурасци дойдоха, заедно с децата си и като показаха долари в ръцете си, попитаха може ли да купят играчки. Станчо им продаде няколко. На другия ден дойде единият от мъжете и поиска още играчки. Носеше няколко бири да се почерпят. В същото време Станчо бе разтворил английска сол в една чаша и щеше да я пие. Той от години имаше запек и след редовната употреба на английска сол, бе успял да направи червата си лениви. Без английска сол не можеше и я консумираше често, разредена с вода. Само добавяше няколко капки черешов сироп, за цвят и по-добър вкус. Хондурасецът запита, какъв алкохол е това в чашата му, а Станчо простичко отвърна:

-         Медицина!

Мъжът се пресегна, взе чашата и отпи малко. Поклати глава неопределено и запита, може ли да изпие тая медицина, а Станчо се засмя и му разреши. Сам отпи от бирата, която му бе предложена. Поговориха си по някакъв техен начин, хондурасецът купи още няколко играчки и се разделиха.

         На другата вечер пред верандата застанаха четирима хондурасци, всеки с по няколко бири в ръцете. Този, който бе дошъл предната вечер помоли Станчо за още медицина, в замяна на бирите, които те бяха донесли. Станчо ги изгледа учудено, но влезе в къщи и разтвори английска сол в четири чаши. Изнесе ги и хондурасците ги изпиха, както стояха прави. Благодариха и си заминаха.

         На третата вечер Симо си беше у дома и преведе това, което казаха следващите дошли за „медицина“ хондурасци. Лекарството, което им давал Станчо действало много добре. Макар да ходели често до тоалетната, те се изчиствали от отровата в тялото и се чувствали много добре след това. Вече не носеха бири, а предлагаха по десет долара, за чаша от „медицината“.

-         Ей, луди хора! – възклицаваше Симо – Аз се трепя по цял ден на автомивката и не мога да събера сто долара, заедно с бакшишите, а ти с твоята „медицина“, като на майтап заработи сто и двадесет долара! Така печелиш дори повече от играчките!

След седмица хондурасците бяха разнесли новината из квартала, за необичайно доброто лекарство, което доктор Санчо, както вече го наричаха предлагал, само срещу десет долара. Осъзнаващ измамата, Станчо се чудеше какво да прави, но Симо не му разрешаваше, нито да спре да продава вълшебната „медицина“, нито да разкрива състава и.

И като тръгна една върволица от хора, нямаше спиране! Всички идваха и почтено си плащаха за „лекарството“. Парите се трупаха с невероятна бързина, а от ден на ден Станчо ставаше все по-притеснен. Като всеки здравомислещ човек той си даваше сметка, че някой ден хората ще разберат истината, но понеже те идваха сами при него и при това си плащаха добре, продължаваше да ги „лекува“ с „медицината“. За кратко време той прати няколко хиляди долара на семейството си в България и вече сам плащаше наема на цялата къща, наето от Симо. Успехът му донякъде се дължеше на обстоятелството, че клиентите или по-скоро пациентите му изпиваха „медицината“ пред него и червеният и цвят, заедно с черешовия аромат даваха вкус, различен от този на чистата английска сол, разтворена във вода. Станчо вече бе купил няколко кашона с черешов сироп, защото не смогваше да продава чудодейното си лекарство. С английска сол се снабдяваше от магазина „Уолмарт“, където се снабдяваше с храна и всичко, което му бе нужно.

     Апогеят бе, когато един ден на обяд, пред къщата изви огромен, стар „Линкълн“, от когото слезе възрастен лекар. Той учтиво поздрави, представи се и пожела да купи чаша „медицина“, защото от известно време не се чувствал добре. Симо бе там и преведе молбата на доктора. Станчо се изпоти от притеснение, но побърза да изпълни поръчката. Капна малко повече черешов сироп, за не лъсне съвсем измамата, а доктора изпи „медицината“ и си замина доволен. Опасявайки се, че ще бъде разкрит, Станчо стегна в една чанта малкото си багаж, остави на Симо играчките, които все още не бяха продадени и се приготви за евакуация. След два дни обаче старият доктор отново дойде и чинно си плати за нова чаша „медицина“. От този ден нататък бизнесът на новоизлюпеният доктор Санчо продължи с небивал успех. Той натрупа добри пари и точно на годишнината от пристигането си в щатите, реши да се прибере в България. Остави практиката си на Симо, купи си самолетен билет и се върна в малкото, българско градче при семейството си. Големият му син вече бе завършил гимназия, а по-малкият щеше да завърши следващата година. С припечеленото от „лекарската“ практика в щатите, Станчо закупи двадесет декара земя и есента посади в една част от земята ябълкови дръвчета. Така щеше да има почтен начин за изкарване на прехрана дори в родината. Малко след Нова година обиколи земята, където бе засял дръвчетата и видя, че всички до едно бяха извадени и откраднати. След два дни получи писмо от Симо. В него бе написано:

-         Скъпи доктор Санчо! Вчера разкриха състава на „медицината“, защото имах неблагоразумието, да започна да продавам в бутилки от нея. Днес говорих с адвокат и съм спокоен, защото нищо не могат да ми сторят за наказание, освен да спра производството и. Мога да се похваля, че благодарение на теб, успяхме да си купим прилична къща в източния край на града, където се нанесохме и заживяхме. Цялото ми семейство ти благодари и ако имаш желание, и възможност, заповядай на гости при нас! Винаги, когато пожелаеш, ще ти пратя покана за гостуване! Кой знае, какъвто си предприемчив, може да измислиш друга щуротия, от която току виж съм се превърнал в милионер! А сега с жена ми, както по-рано, отново работим на автомивка. Бъди здрав и не ни забравяй!

                                                                                Симо

След като прочете писмото на жена си и синовете си, Станчо се почеса по главата  и запита:

-         Интересно, защо в Америка успях да печеля и от играчки, и от шмекерията с английска сол, а тук нищо не върви?

Големият му син се изкашля и каза:

-         Защото там има свобода, а тук – слободия!

Станчо въздъхна, погали порасналото момче по главата и отрони:

-         Няма нищо по-хубаво от дома в родината ти! Няма нищо по-истинско от семейството ти! Но животът на всеки човек е само един, затова няма да ви спирам с брат ти, ако напуснете България!

Кой знае защо, очите и на бащата, и на сина се напълниха със сълзи……..!

 

                                                                                    Красимир  Бачков

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 1431304
Постинги: 937
Коментари: 767
Гласове: 1551
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031