ЖИВИ ХОРА
Сутринта жена ми заведе сина ни на училище и след това отново се унесох, и заспах. Аз по принцип рядко сънувам и общо взето не съм фен на сънищата. При мен се случват едни такива, по-реални от това, което се случва в живота. Ако сънят е с лош сюжет, като се събудя съм като болен! Изтощен от преживяното, после не мога да дойда на себе си през целия ден. Дори да е приятен, сънят сякаш ме отнася в друго измерение, а това ми причинява определено душевно изтощение.
Днес сънувах един стар приятел, с когото преди две години нещо се поскарахме. То дори не бе и караница, а повод за нея бе един мой коментар във Фейсбук. Нещо го упрекнах, той се засегна и ме блокира. Друг приятел, който стана свидетел на случката, тогава само се изсмя:
- Гемиджи кавга е вашето! Ще минат ден – два и ще се сдобрите!
Тогава не намерих за нужно да обяснявам каквото и да било. Обаче времето минаваше и ето, че неусетно изминаха две години. Когато днес отворих очи, пред мен все още бе приятеля ми. В съня ми се намирахме на брега на морето, което и двамата безумно обичаме. Намирахме се в двата срещуположни края на една лодка, която стоеше на пясъка. Двамата нещо си говорехме, ръкомахахме, но не си спомням нищо от разговора. Само щом се събудих, изпитах усещането, че трябва да го чуя на всяка цена. Позвъних му и той веднага се обади отсреща. Все едно не бяха изминали тези две години, а се бяхме разделили предния ден. Поговорихме и сякаш тежест се смъкна от гърба ми. Та какво всъщност бе живота, без най-близките ти, без приятелите ти? Една кратка и плъзгава суета, оставаща след себе си вкус на горчиво….!
Когато приключих разговора видях, че навън е слънчево и пролетта бавно, но сигурно настъпва. Може би тя бе провокирала съня ми, може би тя ме подтикна да му се обадя? Защото нали събуждаше всичко за живот, а ние сме все пак живи хора……..?
Красимир Бачков