ВЪЗХОДЪТ  НА  НИЩОЖЕСТВАТА

 

 

 

         Годините на прехода оформиха един твърде любопитен, характерен единствено за България типаж – нищожеството с претенции. Навсякъде по света успяват силните, умните, талантливите и тия, с многото пари. У нас е достатъчно да си дете на комунист или мутра, за да се разтварят всички врати пред теб. Така оформеното сапунено самочувствие се демонстрира с повод и без повод, пред познати и непознати, докато в един миг собственика му престава да разграничава истината от лъжата за себе си. Повторено сто пъти, едно нищо се превръща в нещо и ако някой се съмнява в горното заключение, е достатъчно само да включи телевизора на която и да било българска програма. Пикли и пикльовци на по двадесет – тридесет години се зоват артисти, писатели и художници, независимо, че са жалки, смешни и с нищо не са заслужили квалификациите, които сами си определят. Достатъчно е да си изпял една чалга или например „Съчки събирам”, за да си певец./ Графа е типичен пример на лансирано още от дете недоразумение в музиката / Повече от достатъчно е да си написал графомански роман, сборник с разкази или поетична книга, без никаква художествена стойност и значение, за да се зовеш писател. Подражавайки на Пикасо можеш да сътвориш толкова кошмарна абстракция, че да изгониш мухите от стаята, където се намира платното, но ти вече си художник. Завършили НАТФИЗ недоразумения се подвизават с пуешко самочувствие последователно из всички модни кафенета, за да обсъждат и анализират една или друга постановка. Факта, че самите те не са играли роля или са играли толкова нескопосано, че не им предлагат ангажименти, че не са създали нито филм, нито пиеса е без значение. Те са артисти, при това съвременни, сиреч неразбрани и неоценени. По-важно е да са интелигенти, независимо, че хабер си нямат какво означава това. Ако с много подмолни действия, връзки, а нерядко и с подкупи, такова нищожество се докопа до някоя медия, гледай и се чуди! Изхвърлянията, позите и безогледния популизъм, са само част от антуража на подобно същество. То говори подобно на депутатите. Приказки много, но нищо разумно и съществено. След интервюто не можеш да си спомниш нищо, освен някоя безмерна простотия, която те е същисала, въпреки, че си обръгнал на подобни изпълнения.

    Нищожествата с претенции някога започнаха като доносници на полицията, по-късно се трансформираха в „бизнесмени”, а сега са на ред „интелигентите”.

    Това разбира се не значи, че няма млади хора с интелект, много по-висок от тоя, на връстниците им по света. Деца и младежи, които побеждават по световните състезания и олимпиади, музикални и спортни конкурси. Разликата между тях и нищожествата обаче, се вижда дори от самолет. Достатъчно е само веднъж да си гледал интервю с Цвети Пиронкова или с някой от победителите на математическите или компютърни олимпиади. Децата говорят логично, точно и колкото и невероятно да е за днешно време, скромно. Те нямат нужда да се изхвърлят, защото си имат покритие. Всеки си тежи на мястото в съответната област и няма нужда да се прави на интересен, за да впечатлява останалите. Това разбира се не се отнася до българските конкурси. Тук победителите са определени преди да е обявен конкурса. Читателите дори не могат да прочетат наградените произведения, поради простата причина, че не се публикуват никъде. Така не може да се види разликата между „наградените” и останалите творби.

   Проблема е не в наличието на нищожествата с претенции, а в огромния им брой, който непрекъснато нараства. Изобщо няма да коментирам тия, които са в напреднала възраст. Предполага се, че за тях ще се погрижи Бог.

   Кухите университети дават кухо образование на висшистите, а от там иде и кухото им  самочувствие. Лавината от чалгари, плеймейтки, имиджмейкъри, пиари и гелосани футболисти с два леви крака, сриват ценностната система на обществото. Но така или иначе, след перверзната инвазия на телевизията, с лансирането на некадърни връзкари по определена линия, едва ли нещо може да учуди обръгналия на всякаква проява на ПРОСТАЩИНА българин. Заекващи водещи, неграмотни журналисти, куци футболисти, фалшиво пеещи певци и извратени писатели – графомани, определят „нивото” на деня ни.

    Това, което ни липсва е критика! Ясна, обективна и точна, нещо невиждано и нечувано по нашите земи.

                                                                                  Красимир Бачков

толкова е по - нахално.колкото е по - противно,като външност - е по -злобно.колкото е порочно,толкова е по - лукаво.колкото е по - "селтак",толкова в по -луксозно возило иска да се вози.
НИЩОЖЕСТВАТА ИСКАТ ДА БЪДАТ ЗАБЕЛЯЗАНИ ПО НЯКАКЪВ НАЧИН.ВСЕ ЕДНО КАКЪВ - ВАЖНО Е,ДА ГИ ЗАБЕЛЕЖАТ И ДА ИМ ОБЪРНАТ ВНИМАНИЕ.ЧУДЕСЕН ПОСТИНГ!

Безкрайно си точен в заключението си, за това кое наистина ни липсва - критиката.
Критиката може да е в огромна полза на всеки един артист или творец, ако тя се прави от човек който е в материята и ако този, към който е отправена, може да се вслуша в нея и да извлече ползата от казаното.
За съжаление, добри критици се срещат далеч по-рядко от добри творци.
Днес е някак си модно всичко да се харесва и да се премълчават недостатъците му, дори и да са очеизвадни.
Може би и по тази причина културата бе изместена от псевдо-културата?