Със Сашо Серафимов винаги намираме за какво да спорим и дори да се караме понякога. Накрая се помиряваме, защото аз съм по-великодушен, а той - по-търпелив. В крайна сметка си оставаме приятели, независимо от различията си. Това, всъщност е важното! Затова сега аз, който пиша проза, поздравявам поета Сашо Серафимов с едно стихотворение или както казват "С неговите камъни, по неговата глава!"

УРОК  ПО  ДЕТСТВО

 

На Сашо Серафимов

 

 

Ех, поете, поете ..!

Накъде си потеглил,

с тези сини, по детски очи?

Покрай теб ветровете,

се объркаха вече

и не знаят, кой как да фучи!

 

 

Покрай тебе сезона,

се смени и от есен,

се превърна във пролет окичена!

А пък дрехите на балкона,

затрептяха във песен,

позабравена, но обичана!

 

И защо си поете,

все брадат и угрижен,

а в очите ти – зимно море?

Щом участваш в конкурс,

за човеци престижен,

победи, но с душа на дете!

 

                                  Красимир  Бачков