Моят вик към теб!

.........А когато дойде ден за равносметка и се вгледаме в това, което сме направили до тук и в това, което не сме успели, единственото свястно нещо, даващо покой на духа ни е ЛЮБОВТА ! Малкото обич, която сме получили и малкото, която сме дали. Защото тя никога не стига, колкото и да я желаем за себе си, колкото и да я раздаваме на другите!

   О, как ми се иска да се обичаха повече хората! Толкова прост и красив щеше да е животът ни, че измислици като РАЙ или АД щяха само да ни забавляват.

     Ако те има Господи, дай ни смелост да се обичаме!