КАКВО  ЗАВИСИ  ОТ  НАС  И  КАКВО  НИ  ОЧАКВА

  Години наред в дебелата глава на българина целенасочено бе набивано, че нищо не зависи от него. Че както и да гласува, изборите не зависят от него, че няма смисъл да съди държавата или силните на деня, защото така или иначе все едно ще загуби. Че в много случаи по-наглата от престъпниците полиция, няма смисъл да сочиш с пръст и да я разобличаваш заради рекет или други произволи, защото в крайна сметка дървото ще гризнеш ти. Че война с медиите не можеш да водиш, защото ще те изкарат най-черният от всички, а за сестра ти дето я нямаш,  ще намерят факти и свидетели, че работи на околовръстното. И още много неща, които определят облика на един нормален гражданин на една нормална държава се разбра, че не зависят от нас обикновените българи!

   Кому бе нужно това? Защо в продължение на цялата досегашна „демокрация” умишлено се убиваше българският дух и се всяваше пораженство и примирение?

  А според теб как иначе биха управлявали такива височайши дръвници днес, които освен от кражба, от друго не отбират?!

    По естественият път на съпротивлението, по-интелигентните, кадърни и борбени българи  напуснаха кочината, защото  през последните години вратичката бе полуотворена. Почти два милиона от цвета на нацията  се изнесоха зад граница, за да слугуват и в по-редки случаи да бъдат оценени достойно от чужди фирми или правителства. Отвън те помагат на тия дето останаха тук да оцеляват. А и без микроскоп всеки може да види, че тук останаха пенсионерите, циганите, калпазаните, мутрите и партийците. И да не е съвсем безсолна манджата, по някой друг нормален българин. Всеки знае колко лесно се манипулира един гладен и беден човек. Къде с обещания, къде с някой лев, а по-дебелоглавите и със сопа биваха убеждавани да гласуват за ДЯВОЛИТЕ и резултатът е налице. С вота на една четвърт от населението на страната, управляват тумба пладнешки хайдути и кражбата на земя и евро пари продължава успешно. И то поради факта, че три четвърти от всички българи са на мнение, че нищо не зависи от тях. А  това ще продължава, докато одрусаната ни държава се разпадне и покажем на Европа и света, че Косово, Сребреница и другите Югославски анклави са детска игра, в сравнение с кръвопролитията които ни предстоят.

   Давам си сметка колко черно звучат думите ми, за една евентуална такава перспектива, но с тия управляващи в момента и тоя сгазен народ, в посоката в която ни тикат, откъде вяра в светлото бъдеще?

                                                                                       Красимир Бачков