Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2008 17:22 - УСПЕШНИЯТ ТРИК
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
0




                     УСПЕШНИЯТ  ТРИК

   В новият ми апартамент, или по-точно гарсониера се позвъни и аз отворих входната врата.Пред мен стоеше около 30 годишна жена, с красиви черни очи, стандартна физиономия и цици, които бяха толкова неестествено навирени, че просто ми бъркаха в очите.
- Добър ден! Аз съм новата ви съседка. Казвам се Нели! - представи се тя, като подаде малката си бяла ръчица.Аз изръмжах нещо в отговор и с жест я поканих в стаята. Предложих и да седне в единственият фотьойл, който ми служеше и за легло, защото бе разтегателен. Като добър домакин и предложих кафе. Тя отказа но заяви, че ще се радва, ако и бъда полезен в друга насока. Решила да си поставя лавици за книги на стената и трябвало дрелка,за да направи дупки за закрепването им.Ако съм имал да и услужа и т.н. Аз стоях като улична лампа пред нея и не свалях очи от фамозните и гърди.Тази жена излъчваше повече сексапил и от най-красивата манекенка,или фолкпевица в държавата. Преглътнах като гладен тигър,облизах се и обясних, че дрелката не е проблем. Бедата бе, че в близост до нея се чувствах като първобитен човек и първата ми мисъл бе, да и разкъсам дрехите  и да я обладая.Това усещане ми бе непознато до сега и като последен глупак най-откровено си го признах.
- О, аз съм свикнала! - усмихна се мило тя, а аз поех всичкият въздух в стаята,за да се удържа и да не скоча отгоре и.
- Да ви нападат ли?
- Е не,разбира се! Да ме гледат по този начин.Още от малка действам малко странно на мъжете. Или забиват като компютри с вирус, или ми посягат.Но после всичко си идва на мястото.
- И как става тоя фокус?
- Ами просто се опознаваме по-отблизо!
- Това включва ли .......?!
- Е! - засмя се тя предизвикателно - Всичко с времето си! Ще разберете сам. Сега ще ми услужите ли с дрелката?
- Разбира се! - бях готов да и услужа с доста повече неща,отколкото разполагах в арсенала си от възможности. Тя взе дрелката,но любезно отклони предложението сам да и пробия дупките.Не бе тактично да я разпитвам кой ще свърши тази работа и просто я изпратих. Дори не се сетих да попитам на кой етаж в кооперацията ми живее.Чувствах се и като глупак,и като късметлия едновременно.
   Изминаха две седмици, през които въпреки големите ми старания,не я зърнах дори за миг.Чувствах се като котарак през март и непрекъснато мислех за нея.Абе напълно откачена история! В живота си до момента имах възможноста да опозная достатъчно красиви жени отблизо,за да не се държа като пълен идиот.  Въпреки всичко Нели не ми излизаше от главата. И когато в понеделник след обяд се прибрах от работа, буквално опулих очи, като я съзрях седнала на стъпалата до входната ми врата. До нея бе дрелката ми, а тя хрупаше зелена ябълка с такава наслада,че и на мен ми се прияде.
- Здрасти! - поздрави с пълна уста тя. - Връщам ви дрелката.Много благодаря!
- За нищо! - отвърнах нескопосано и отново я поканих в скромната си обител. Тя влезе и непринудено се намести във фотьойла,като дори си вдигна единият крак на облегалката.Бе обута в черно еластично трико,което загатваше вълшебни тайни!
- Сега ако кажете,че можете да ми услужите и с един малък заем от 500 лева до в други ден,цена няма да имате! - случайно или не,тя намести прелестните си гърди тъй, сякаш се чудеше къде да ги дене.Аз мълчаливо се вмъкнах в спалнята, извадих всичките си спестявания в размер от 350 лева,скътани в първият том на "Дон Кихот" и и ги подадох с оправданието, че с повече в момента не разполагам. Тя небрежно ги взе и от благодарност ме прегърна импулсивно тъй, че гърдите и властно ме притиснаха.Останах без дъх и само по една случайност не получих инфаркт.После тя ми махна безгрижно за довиждане и напусна дома ми.
   Повече разбира се,не я видях.И дълго се чудих какво бе провокирало безмерната ми глупост.Да бе млада - не, да бе особено красива - не, да беше ми се натрапвала по някакъв начин,също не!По същото време движех с една колежка,която във всяко отношение бе по-надарена от Нели,но не бях впечатлен от нея и на една десета от мнимата ми съседка.Едва вчера привечер, черпейки се с един приятел в кварталната кръчма,славеща се с най-вкусната скара в града,макар с нищо да не превъзхождаше другите подобни заведения,стигнах до елементарната истина.Получих я напълно безплатно от сервитьорката,докато и плащахме сметката. Както винаги и оставихме два лева бакшиш и макар да бе два пъти по-млада от нас,тя ни смигна закачливо и изтърси:
- Момчета,откакто дойдох в това кръчме се родих!От бакшиш си докарвам колкото две заплати.И то само защото сума ти балъци си мислят,че кухнята е по-добра от другаде.Но то си е тъй! Да обещаеш на някой това,което най-много му се иска без да му го даваш,е по-важно от това,да му го дадеш наистина!Мечтите винаги са по-приятни от действителноста.Вярвайте ми!
   Вярвахме и.През последните 40 - 50 години с тоя номер ни пързаляха политиците и като гледам,все още минава успешно.
                                                   Красимир  Бачков


Тагове:   трик,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 868523
Постинги: 778
Коментари: 640
Гласове: 1248
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031