ЛЮБОВ НАСИЛА
Пълен парадокс е, в България някой да се нарече социалист! Все едно баба Пена от Куртово Конаре, да се нарича графиня Елеонора от графство Съсекс. Социалист и багаташ – това са две противоположности, заложени в самото начало на тия понятия. Първият би трябвало да произхожда от народа, да мисли и работи за народа, както и да се съобразява с волята му. Трябва да е честен и при нужда сам да се лиши, за общото благо.
Вторият експлоатира народа, сам не работи, но се ползва от придобивките, създадени от същият този народ. Политиката му се базира на лъжата, кражбата и човешката експлоатация. Какво се получава в действителност, обаче?
Още при създаването на „социализма” в СССР, е използвана кражбата от всеки частник в града или селото, наречена за по-благозвучно „експроприация”. Власта задължава всички собственици на земи и животни да влязат в колхоза. Който не е съгласен е бит за убеждаване, а ако и тогава не разбира от социалистическа идеология, бива убиван или заточван в Сибир. Фабриките и заводите, магазините и хотелите в градовете, просто се конфискуват „ в името на народа”. И с доноси и нечовешка тирания, се мачка същият този народ, докато съвсем оскотее и от страх започне да вика „Да живее Сталин”, само като види портрета на „вожда”.На това му казват „любов към партията”.
У нас в България, всичко се повтаря едно към едно. Така 45 години в страната освен недоразумения като „Кремиковци”,се издигат помпозни, грандомански здания на управляващата партия в почти всеки град, а в селата и край тях, се ограждат с бодлива тел ловни полета и тузарски резиденций, за социалистическите велможи. Хубави пътища и магистрали за „Москвичите” и „Волгите” просто не са необходими. У народа се насаждат страх и рабско послушание, а при съпротива непослушните се пращат на „курорт” в „Скравена” или „Белене”.От там те естествено не се връщат, по обективни причини.Прасетата в лагерите не бива да стоят гладни.
След 1989 г. историята се повтаря само, че в друг вариант. Тъй като частници вече няма, заводите, ресторантите, банките, хотелите, магазините и др. собствености се „приватизират” от същите тия „социалисти”, след като преди това са се снабдили с милиони левове в куфарчета, откраднати от същият този народ. За целта се създават подходящи закони, за да е кражбата законна и почтена. Така изчезват спестяванията на обикновените българи, както и пенсионният, и други осигурителни фондове. И тъй като не са научени на труд, социалистите продават машините от фабриките за скрап и те фалират, провалят банките защото за тяхното управление е нужен акъл и те също отиват в небитието, и накрая ошушкват народа до такава степен, че той става и ги гони от управлението. След това на тяхно място идват някакви неуспели комунисти, които повтарят кражбата почти буквално и резултатът е същият – шут отзад на крадците. За зла беля обаче, всичко става като в оная поговорка –„От трън – та на глог”. Идва „царя” и обещава за 800 дни да ни оправи всички целокупно. Той успява да оправи себе си с резиденции, които никога не са му принадлежали, с гори и планини,както и с милиони левове, източвани от проекти за магистрали, атомни централи и ТЕЦ-ове. Долу-горе за 800 дни успява да се оправи, както да оправи и цяла банда крадльовци край себе си. По-лошото е обаче, че по негово време в парламента бива допуснат „злият дух от бутилката” Ахмет Доган. Той до такава степен прокарва корупцията и унищожението на всяка държавност и идентичност на всичко българско, че хората замират в изумление и се оставят повторно в ръцете на социалистите, за да се оправят нещата. Така по-късно заедно социалисти и турци громят държавата, сякаш утре няма да я има. Появяват се министри – недоразумения, като Емилия Масларова, която ходи на гости в старческите домове, облечена за 5-6 хиляди лева тоалета,докато старците умират от студ и глад, Румен Петков става шеф на полицаите, вместо да търка наровете в затвора, заради чист бандитизъм, министър Гайдарски закрива болници, за да ги купи на безценица,вместо да ги стабилизира и обновява и още хиляди парадокси в „управлението” на държавата. Там където турци са министри, се опожаряват цели гори и дървесината после се изнася в Турция за стотинки. Земеделието се поставя на колене, след като са откраднати парите предназначени за стопаните и резултатът естествено не закъснява. Спрени са всички фондове от Европа, защото парите от тях не стигат до истинските потребители, а до „батко”или някой шуробаджанашки кръг, говорещ на турски език. На изборите всичко се повтаря в добре познат сценарий – ритник по срамните части на управляващите.
И сега накъде? Поради липса на свестни политици, обикновените хора дават гласа си за Бойко Борисов. На приказки той е много силен. На вид – доста опасен. Ако мутрите в страната имаха нужда от вожд, то образът му би послужил идеално за тая цел. Но не! Бат Бойко е вожд на всички! Той ще пребори ламята с много глави – социалистическа, турска,царска и не знам още ква си. С помощта на народа и народната любов. Макар и насила любов, нея все пак я има.И доверие също. Поне за сега. Какво ще стане в бъдеще обаче, ще видим. „Като му дойде времето” – казваше един мадридски крадльо. А то дойде и ние чакаме! Резултати!
Красимир Бачков
