ГРЕШКАТА С НАТО
През последните 20 години, в страната се води най-антибългарската, предателска и погрешна политика, откакто съществуваме изобщо! Нито едно правителство от тъй нареченият „преход”, не помисли в перспектива за сигурноста на държавата и народа, за бъдещето на децата и внуците ни. Крадеше се поголовно, мародерски, сякаш светът утре ще свърши и след нас няма да живее никой. От стотиците грешки, или умишлен саботаж срещу българската нация, ще изложа пет от най-страшните:
1. Съзнателно или не, бяха прогонени най-талантливите, умни, образовани и преди всичко МИСЛЕЩИ българи в чужбина. Така родината се лиши от един потенциал, без който се видя каква жалка картина представляваме в момента. Тази акция може да се отъждестви, с унищожаването на интелигенцията след 9 септември 1944 г. от комунистите в страната. Разликата е, че сега последиците ще са непоправими.
2. Тотално се унищожи културата, литературата и се наложиха псевдонорми на поведение, спомагащи за по-бързото зомбиране на населението и циганизацията на страната. Чалгата се наложи като начин на живот, а арогантноста и простащината, като модел на подражание. Развенчани бяха умишлено, всички градени от векове духовни ценности, следствие на което обикновения българин оскотя и деградира в същноста си. ВСИЧКО се комерсиализира и така редица стойностни иначе достижения олекнаха.
3. Образованието се срина в бездънна яма, откъдето сега и за в бъдеще ще изскачат, уродливите рожби на бездуховноста. Зарязохме най-важното в живота си – нашите деца, къде принудени от наложената изкуствено нищета, къде обезверени и объркани от цялата простотия в държавата. Отчуждените, недоучени, невъзпитани и НЕВИННИ наши деца, ще са бомба със закъснител, която тепърва ще руши държавноста и самите нас. „Здравната реформа” пък от своя страна, почти довърши хронично болните, пенсионерите и децата.
4. Сринахме важни обекти от леката/ а дори и от тежката/ промишленост, селското стопанство и животновъдството. Така станахме зависими от чужди производители и загубихме възможноста, много хора да се трудят у нас. Едва ли някой реален враг дошъл отвън, би навредил на държавата повече, отколкото нашите родни „управници”. Дори сега не предприемаме мерки за промяна на конституцията и законите, свързани с грабежа на страната, за да си върнем поне отчасти както заграбеното, така и достойнството.
5. УНИЩОЖИХМЕ БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ! Ликвидирахме военният си потенциал и се оставихме в ръцете на НАТО. Този военен пакт може да изглежда сигурен и надежден за момента, но бъдещето му не е розово и нищо чудно, един ден не след дълго, просто да се разтури. Както и Евросъюзът, впрочем. Знам, че думите ми звучат дръзко и вероятно по-голяма част от читателите, ще се опитат да ме оборят с какви ли не аргументи. Аз знам само, че за да си спокоен за собствената си сигурност, трябва да разчиташ преди всичко на самият себе си. Факта, че сме малка държава е почти без значение. И Швейцария е малка, и Ирландия,и Белгия, и Холандия, и Австрия, но те сами биха отразили нападения по суша, въздух и вода десетки, да не кажа стотици пъти по-добре от нас. А и нашите съседи, по нищо не приличат на тяхните, за съжаление. Ние просто загубихме сигурноста си като държава, което е страшно откъдето и да го погледнеш!
Разбира се, човек свиква с болката и понякога почти я забравя. Особенно когато управляващите ни подготвят нова, още по-неприятна. А замислял ли се е българинът, колко хубаво е да живееш без болка? Без страх от необуздано насилие в собственият ти дом? Без да те крадат и лъжат ежедневно? Без унижения и просперираща простотия?
Така живеят гражданите на страните, в които престъпниците лежат в затвора, а не се подиграват на обикновените хора от екрана на телевизора, като при нас. Но това трябва да се заслужи, а за него трябват не овчедушие и преклонена глава, а кураж и действия! От всички нас!
Красимир Бачков
