Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.04.2010 13:27 - Слънце за двама
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 946 Коментари: 2 Гласове:
2



СЛЪНЦЕ  ЗА  ДВАМА

   Млад и глупав, преди двайсетина години вярвах във вечната любов и се стремях към нея с всички сили. Бях непоправим романтик – идеалист и когато днес прехвърлях през ръцете си стари и ненужни вече вещи, отворих страниците на червена тетрадка с твърди корици. Зачетох какво съм писал тогава и ми стана тъжно. За мен, за любимата с която сме вече разделени и за нашите две, вече пораснали слънца. За грешката, тревопасно да се влюби в хищник, с всички последствия от това.

   Ето какво бях написал през онова далечно, сякаш сънувано в пролетна нощ време:

-         Ела с мен, Слънце! Зарежи тоя шибан град и скапаната си работа, и тръгни с мен! Двамата ще бъдем щастливи!

-         Къде ще ме заведеш? Какво ще правим заедно? С какво ще се занимаваме и как ще преживяваме?

-         Не е важно къде ще стигнем, важно е да вървим на някъде! И да сме двамата! Тогава всичко ще има смисъл. Дори няма защо да си губим времето в тая измислена наша държава. Тук всичко се руши! Като след буря е! Трябва да си намерим тихо пристанище и да спрем там. Да свием гнездо. Така правят птиците.

-         Но ние не сме птици!

-         А какви сме?

-         Хора сме. Стъпваме по земята, а птиците летят.

-         И аз летя! Като те гледам, като слушам гласа ти, като те галя и особено като те целувам, се превръщам в птица и политам!

-         Защото си влюбен!

-         А ти не си ли?

-         Да, но само това не стига!

-         А какво още искаш?

-         Не знам. Трябва ми сигурност. Трябва да съм спокойна. Тогава ще бъда твоя!

-         Не ми ли вярваш?

-         Вярвам ти. Но това не е достатъчно!

-         Защо? Аз съм силен и мога да правя много неща! Мога да работя здраво, да печеля пари, да те защитя от всичко лошо на земята! Готов съм да се бия с всеки за теб и знам, че ще го победя! Защото те обичам! Защото ти си моето слънце, без което просто не мога!

-         И ти си слънце за мен, но ...!

-         Стоп! Стига! Винаги казваш „но” и се чувствам като онзи беден момък от приказката, дето все постига непостижимото, и все нови  и непреодолими пречки се изправят пред него. А царската дъщеря остава далечна, като слънцето на небето. Аз те искам тук и сега! Иначе ...!

-         Иначе какво?

-         Иначе ще умра! Без моето слънце ще е толкова тъмно, че ще се загубя. И ще съм никой. Ти искаш ли това?

-         Искам да се гордея с теб! Да си най-добрият! Да си най-силният, най-богатият и успелият от всички! Да ме разсмиваш винаги като ми се плаче и ...!

-         И какво още? Само кажи какво искаш и ще го имаш! Аз мога всичко!

-         Знам, глупчо! Затова искам слънце за двама! За нас двамата! Да си направим слънце  в което аз ще виждам теб в него, а ти мен. Искам дете! Искам слънце, което да ни грее и след като изстинем от магията! Но за това трябва не да летиш, а да си стъпил здраво на земята. И да можеш много да носиш. Да държиш мен и нашето слънце на ръце и да не ти тежим! Да ни пазиш и да се грижиш за нас! Разбираш ли?

-         А тогава няма ли да обичаш нашето слънце, повече от самия мен?

-         Разбира се, че ще го обичам повече! И ти ще го обичаш повече, отколкото мен. Нали в това е смисълът да имаш дете!

-         Хм! Кой знае! Може и да си права. Макар, че ще стане доста населено със слънца!

-         Няма да стане населено! На всеки двама влюбени, се пада поне по едно слънчице! То ги топли, то ги събира и осмисля живота им! Другото е лъжа!

-         А ти съвсем сигурна ли си в това? Не избързваме ли малко?

-         Знам го, още от преди да съм се родила!

-         Тогава да тръгваме!

-         Пак те питам къде?

-         Знам едно градче в България, където прекарах най-прекрасната седмица от детството си. Тогава бях малък, родителите ми не бяха още разведени и кой знае защо и как, се чувствах много щастлив. Имах семейство тогава! На тръгване си взех едно камъче от там, за да ми напомня, че има и хубави моменти в тоя живот. Виж, още го пазя това камъче! По-рано тайно съм си мечтал, да живея в това градче, в мой дом, с моя жена и дете. Да си върна отново щастието! Да обичам и да ме обичат истински! Как мислиш, ще стигнем ли до там двамата?

-         Да Слънце! Сега вече мога да тръгна с теб! Щом имаш цел, няма начин да не стигнеш до нея. Аз ще съм с теб и ще ти помагам!

-         Ти дойде, любов моя!

-         Обичам те ...Слънце!

        След целия наивизъм на написаното, сега се чувствам едва ли не като динозавър. Кален в битки и много болка тревопасен динозавър. Защото въпреки застрашителния си вид, аз така и не станах хищник, така и не се научих да пия чужда кръв. Продължавам да паса трева и само ръмженето ми от време на време, смущава успяващите хищници наоколо. За тях аз съм рядък изчезващ вид, срещу когото е по-здравословно да не застават. Защото съм различен от тях и просто не ме познават. Аз се усмихвам спокойно, защото от историята знам, че за да не изчезне видът ти, трябва да го продължиш. И така, аз ръмжа отпред, а зад гърба ми моята нова динозавърка храни малкото ни слънце за двама. И така ..... животът си продължава.

                                                                                



Тагове:   слънце,


Гласувай:
2
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. plashkoff55 - Re: СЛЪНЦЕ ЗА ДВАМА
28.04.2010 11:22
Здравей, Бачкав! :)

Прекрасен и силен разказ!
Чувства се силата на приятелството, любовта, смисълът от присъствието на децата;
най - прекрасното нещо на света.
Приеми моите адмирации!!! :)
Николай Пеняшки
цитирай
2. анонимен - Привет!
28.04.2010 11:50
Радвам се, че разказът ти е харесал!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867167
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031