ЗА ОТГОВОРНОСТА ДА ПИШЕШ В ИНТЕРНЕТ
За това колко е болно обществото ни е нужно само да се надникне във форумите. Статийки, оцветени във всички отенъци на жълтото, щури коментари с обиди, които едва ли биха си разменили в реалноста спорещите, откровени манипулации от страна на авторите и достатъчно други стряскащи факти има там. Особено се изострят нещата непосредствено преди избори. Ясно е, че не живеем добре. На някой обаче идва ли му на ум, че до голяма степен живота си го определяме самите ние? Защо трябва да се нервим, като се нападаме неоснователно? Какво удоволствие носи това? Негативизмът вече начин на живот ли е? Фактът, че слагаш ник под написаното от теб сваля ли отговорноста ти? Анонимен ли си изобщо обаче?
Болката и обидата от лошото управление на държавата рефлектират върху обикновените граждани. Тъй като у нас гражданско общество почти няма, хората си го изкарват не върху преките виновници за всеобщия хаос – политиците, а се нападат едни други в нета, взависимост от партийните си пристрастия. Така народното възмущение се разсейва, също както вълната бива разбивана от булба на кораба. От това печелят единствено и само политиците.
Има съкооператори които сами създават градинки, пред панелката в която живеят. Правят го без някой да им плаща, ей тъй от любов към красотата. Има други които тъпчат цветята, чупят пейките и всичко което са създали хората за общо благо. Самите те едва ли са изкарали пет лева с труд през живота си, но рушат. В интернет е същото. Добронамерените текстове които правят деня ни по-светъл и спокоен са толкова малко, че могат да се изброят на пръсти. В замяна на това обаче можем да прочетем оплаквания от всякакъв вид, характер и същност. Там сме специалисти без конкуренция. Десетки години лъгани, ние не вярваме на никой и нищо. Не признаваме власт, авторитет и личност. Не за друго, а защото са се компрометирали в повечето случаи до сега. Несъмнено сме прави за доста неща, но за черното което си разменяме по форумите, сме си виновни сами. Един сайт може да бъде посещаван и без той да е непременно скандален. Една статия може да привлече внимание и да предизвика коментари дори само с това, че от нея можем да почерпим доброта. Естествено по-лесно се руши, обижда и мрази. Защо само лесното трябва да ни привлича обаче? Не заради другите, заради себе си можем да опитаме поне веднъж на ден, да напишем нещо мило на непознат от нета. Вероятно няма да ни отвърнат, но какво от това. Все някой ден трябва да разберем тежеста на думите които пишем толкова безотговорно, колкото ги използват нашите политици. И да се спрем после. Защото нали искаме по-добър живот. Да започнем тогава от себе си!
Красимир Бачков
