Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.04.2013 16:33 - Умният човек - проблем за всички
Автор: jitanosten Категория: Политика   
Прочетен: 2159 Коментари: 3 Гласове:
4


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

УМНИЯТ  ЧОВЕК  -  ПРОБЛЕМ  ЗА  ВСИЧКИ

   Още от малък Ивайло се очерта като проблемно дете. Беше ненормално умен и задаваше толкова провокативни въпроси на възрастните, че родителите му се принудиха да вземат решителни мерки. За да не разведе някои от семейните им приятели, както едва не се случи наскоро. Те започнаха да му дават по двадесет лева, за да си ги харчи на воля, стига да е далеч от компанията им. Така едва петгодишен Ивко разбра удивителната сила на парите.  Докато майка му и баща му се наливаха с евтини производни на спирта в някой ресторант, заобиколени от хора с ограничено и дори извратено мислене, той си харчеше хонорара за пуканки, сладолед, на стрелбището или виенското колело. Прекарваше си добре но общо взето скучно, защото по някое време парите просто свършваха. Така стигна до извода, че проблема е не само в наличието на парите, а и в тяхното количество. Логично бе,  ако разполага с повече пари, да може да си позволи повече удоволствия. За целта той наблюдава в продължение на няколко часа, как работи крана от витрината с подаръци в Лунапарка. Там всеки можеше да пусне един лев и ако е достатъчно сръчен да изтегли мече, портфейл, скъпа запалка, кутия цигари и дори бутилка уиски. Интересно бе, че една от трите щипки на крана поддаваше в определено положение. След като тя поддадеше, предмета падаше и човек оставаше с впечатление, че го е загубил поради несръчност. Ако обаче предмета се хванеше така, че проблемната щипка да остане отдолу, предмета биваше изтеглен без никаква трудност.

    На другия ден родителите му пак бяха на среща с приятели и Иво веднага отърча до въпросната витрина. След три опита разбра, че няма предмет в нея, който да не може да извади. Забеляза обаче и навъсения поглед на мустакатия мъж от стрелбището. Той зареждаше витрината с предмети и прибираше печалбата. Ивко отиде при него и по детски наивно му предложи сделка. Срещу двадесет лева да не играе на витрината. Мустакатият грозно се изсмя и го заплаши с юмрук. Това принуди малчугана да помоли родителите си, след ресторанта да го придружат заедно с приятелите си до витрината. В приповдигнато настроение те импулсивно се съгласиха. През следващия половин час шестимата възрастни изтрезняха, от това, на което станаха свидетели. Пред очите им това дяволско хлапе опразни цялата витрина. Край тях естествено се събра тълпа, която полудя от възторг. Мустакатия от стрелбището преглъщаше безпомощен, ядосан и напълно сразен.

   Когато след два дни Ивайло се появи в Лунапарка и приближи към витрината, мустакатия  го дръпна встрани и му мушна една двадесетолевка в джобчето. Хвана го за ръката и го заведе до стрелбището. Предложи му безплатно да стреля по капачките и ако събере повече клиенти, да му плаща процент от печалбата. Макар въздушната пушка да не бе особено лека, хлапето до такава степен се изучи да стреля, че след седмица заработваше повече от баща си на ден.  С тия и други практически изяви на ума си, детството му мина интересно, а поуките които всеки ден извличаше, го направиха особено опасен за всички.

   В девети клас успя да омъжи истеричната стара мома, която по стечение на обстоятелствата бе негова класна.  Направи го безжалостно и дори изпита удоволствие, когато я видя хваната под ръка за най-глупавия полицай на света – съседа му от втория етаж.  После превърна самозабравилия се директор на гимназията, от сексуален насилник на беззащитни учителки, в жалък гей. Градската мутра по прякор „Шамара” изведнъж съвсем превъртя и от явен бабаит и негодник, се преквалифицира в шофьор на линейка. Ивайло използваше мозъка си като оръжие, създаваше интриги и невероятни ситуации, за да се развлича. Само за няколко години обърна наопаки  представите на хората, в градчето където живееше.  Правеше го по-скоро за спорт и затова никой не разбра, кой стоеше в дъното на невероятните случки, разтърсващи малката провинциална общност. След абитуриентския си бал, той насочи вниманието си към столицата. Предстоеше му обучение в университет,  нещо елементарно и незаслужаващо особено уважение според него. За три години се дипломира със специалност „Право” не за друго, а за да изучи и да се възползва от недостатъците на правораздавателната система. Цяла година след това се забавлява със защитата на по-малки и по-големи негодници. След като спечели всичките си дела и с право спечели уважението на престъпния свят, той реши да стане митничар. По негови сведения, там най-бързо се печелеха пари в държавата. За по-малко от две години успя без много усилия да „спести” над десет милиона долара. Разбираше, че ако използва ума  и способностите си в полза на обществото, би било логично да стане политик. Обикновеният анализ обаче показваше, че политиците, колкото и ограничени  да бяха някои от тях, използваха обществото само за лично обогатяване. Партиите бяха средство за легитимиране на грабеж в особено големи размери и нищо повече. Обществото от своя страна бе болно, неорганизирано, безпомощно и зомбирано от чалга и продажни медии. Хора които нямаха смелост да защитят парите, живота и правата си, според Иво не заслужаваха никакво съжаление и помощ.

   Така по едно време той се оказа в ситуация, без предизвикателства. Бе тъжна работа, да разполагаш с толкова много власт и сила, а да няма къде да ги приложиш. В този момент стори първата фатална грешка в живота си. Взе, че се влюби в една най-обикновена продавачка на печени кестени от пазара. Всичко  стана случайно и толкова необмислено, че в първия момент Иво не можа да повярва в случилото се. Във втория обаче продавачката вече бе бременна, а на всичко отгоре не държеше на всяка цена да  се женят. Това го обърка и изкара от равновесие. Любовта не следваше никаква логика и не подлежеше на умишлена манипулация. Дори парите не и влияеха особено, а това нарушаваше всички човешки разбирания. И един ден докато се бръснеше пред огледалото, Ивайло установи, че е оглупял. Разбра също, че това му харесва. А когато след няколко месеца се роди сина му, той събра всичките си познати в една кръчма и заръча най-известната фолкзвезда, да ги весели до сутринта. Така с чалга, бира и кебапчета, като най-обикновен тъпак отпразнува голямото събитие. И колкото и странно да беше, сутринта заобиколен от няколко колеги и познати, сърбаше апетитната шкембе чорба, викаше „Наздраве” за сина си, и се чувстваше щастлив за пръв път в живота си. Бе стигнал до важния извод, че умните хора създават проблеми за другите и себе си, а глупаците са просто щастливи. Сега той най-сетне бе намерил решение, как да живее занапред, та живота му да бъде спокоен, пълен и щастлив. Край него мъжете лапаха като прасета, пиеха като прежаднели камили, ревяха като магарета, а той кротко тържествуваше, че вече е част от тях.

                                                                      Красимир  Бачков




Гласувай:
4
0



1. chalama - браво, пич
21.04.2013 17:12
Малко от стойностните разкази тук...
цитирай
2. whitebarde - :)
21.04.2013 17:36
страхотен разкакз. Поздравления.
цитирай
3. jitanosten - Благодаря!
21.04.2013 18:33
Радвам се, че ви е харесал!Развлечение може да се намери навсякъде, дори в политиката! :)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: jitanosten
Категория: Политика
Прочетен: 867198
Постинги: 777
Коментари: 639
Гласове: 1247
Архив
Календар
«  Август, 2021  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031